Данъкът върху храните: алогичен, несправедлив и глупав

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4940710 www.24chasa.bg

Новият налог е добре дошъл за румънския бюджет и икономика, но не и за българските

В ЛЯТНАТА скука замисълът на министър Москов за облагане на храни с някакво по-високо съдържание на сол, захар, добавен кофеин и трансмазнини предизвика изведнъж вълна от не съвсем разумни обсъждания.

Изказаните мнения са от рода на “най-после като в развитите страни”, “добре, ама как”, “контролът е слаб”, “чуждият опит показва успех”, “палмата (т.е. палмовото масло) изяде сиренето”, “може би здравето на нацията ще се подобри” и пр.

Философията

на замисъла

Неразумността на коментарите е породена от неразумността на замисъла. В него гласно или не се предполага, че

1.Има пряка връзка между предлаганите за облагане хранителни съставки и здравето;

2.Данъчното регулиране ще промени диетата към по-здравословно хранене;

3.Пътьом ще бъдат събрани приходи в НЗОК и/или държавния бюджет, които ще покрият дефицитите;

4.Чуждестранният опит е успешен;

5.Принудата чрез данъци и контрол е по-добър начин на управление на човешкото поведение от доброволното решение да водиш един или друг начин на живот.

Вярата в тези неща е ирационална, защото не почива на факти и е икономически неграмотна и наивна.

Нека първо видим фактите.

Неосъществимост

на здравните цели

Според Евростат България е сред страните с най-ниско средно ниво на затлъстяване (11-12%) в ЕС - два пъти под средното за ЕС. Ако има проблем със здравето и смъртността, той е по-скоро другаде, а не в начина на хранене и затлъстяването.

Според глобалната здравна база данни на Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME), нивото на затлъстяване у нас бележи спад от 25, 3% до 20,1% в периода 1980-2013 г., т.е. има ясно изразена тенденция на намаляване на затлъстяването. Тя не зависи от данъците. Тяхното увеличение по повод храните е най-значително през 1994 г., когато е въведен ДДС. През 1998 г. по-ниската ставка на ДДС за хлебни и млечни изделия също бе премахната. Тази тенденция не зависи и от напъните за контрол (т.е. квази-данъците), което се доказва от експоненциалното разрастване на контролната администрация и неуспеха на опитите за въвеждане на стандарти като “Стара планина” и пр.

Има данни за регистриран ръст на затлъстяването в България сред хората с най-ниски доходи в големите градове, сред които доскоро основен проблем са били недохранването и поднорменото тегло. Освен тях затлъстяват и хората на предпенсионна и пенсионна възраст. Нито едните, нито другите са потребители на храните, които ще бъдат обложени с новия данък.

България е страната с най-нисък калориен прием на човек от населението в Европа - 2760 до 2900 ккал. Това е около средното за света, с 10% по-малко от нивата през 1990 г. и с около 20-25% по-малко от средното в Европа.

Потреблението на захар и други подсладители на човек от населението в България достига (както и при солта) пикови стойности през 80-те години (1986 г. - 109 г/човек/ден) и оттогава устойчиво намалява (2011 г. - 78 г/човек/ден).

За най-засегнатите от болести, включително такива на сърцето, групи от населението (малоимотните и пенсионерите) предлаганите за облагане храни и напитки са луксозни стоки, те не ги потребяват.

Нелогичност,

несправедливост

и глупост

Иззад посочените факти прозират и другите недостатъци на замисъла.

При храните със сол ще бъде обложен 1% от потреблението. Останалите 99% се приемат с хляба, сиренето, колбасите, фабричните и домашните консерви, но не попадат в обхвата на данъка - не е удобно политически. Консумацията на енергийни напитки допринася около 1% от средния прием на кофеин. Ако има заплаха за здравето, тя е в употребата им с твърд алкохол, който вече е обложен с висок акциз. Новият данък най-много да стимулира по-некачествени заместители. Ако изобщо има влияние върху диетичните навици и потреблението по повод храните със захар (безалкохолни напитки, компоти, сладолед и пр.), стимулираното въздържание ще засегне не повече от 6% от потреблението. А останалите 94%?

Няма начин да се повлияе върху хранителните навици, ако данъкът засяга толкова незначителен дял от потреблението.

Подобен прецедент на данъчно регулиране в българския правен свят са акцизите върху тютюневите изделия и алкохолните напитки. Потреблението на първите не спада, а на вторите се е увеличило с 50% за двадесет години. Всъщност акцизите стимулират контрабанда, използването на некачествени заместители и домашно производство

Освен нелогичен този подход е и несправедлив - и спрямо хората, и спрямо производителите и търговците.

Ако малоимотните и възрастните консумират повече сол, захар и може би мазнини, то това е или от заместителите, или от храна - собствено производство, т.нар. икономика на бурканите (зимнина във вид на туршии, кисело зеле, консервирано месо, компоти, сладка и т.н.). Новият данък ще мотивира миграция на тези потребители към тези алтернативи.

Реномираните производители са водещи в доброволната практика за намаляване на предполагаемо вредните за здравето съставки и това е част от тяхната маркетингова стратегия. Тъй като 90% от консумираните сол, захар, кофеин и мазнини идват от политически неудобни за облагане производители, данъкът би бил неправомерна дискриминация за едни и държавна помощ за други. Спрямо страните с подобен подход ЕС е започнал съответните наказателни процедури.

Не ясно с какви очила се чете “положителният” международен опит. В четирите страни от ЕС с подобни данъци (Дания, Унгария, Франция и Финландия) няма връзка със здравното положение на населението, но възникват всички изброени по-горе негативни последици. Затова четири страни (Белгия, Великобритания, Германия и Естония), след разумен анализ на ползите и разходите, се отказват от въвеждане на такива данъци в обозримо бъдеще.

Замисълът е глупав и от бюджетна гледна точка: дефицитите на НЗОК няма да бъдат покрити. Ако се съберат дори част от планираните приходи, те ще отидат за финансиране на същата продупчена система.

На това отгоре, поради бягството към заместители, намалените обороти и печалби при засегнатите производители, намаляване на работни места (вероятно около 1 500) и стимулираната (сива) икономика на бурканите, очакваните 150 млн. приходи са ненаучна фантастика.

Някои неща все пак са сигурни. Поради международната конюнктура ще има не само вътрешно, но и външно заместване (внос). Поради наскоро намалените данъци в Румъния разликата между румънските и българските цени на облаганите стоки ще е между 18 и 25%.

Новият данък е добре дошъл за румънския бюджет и икономика, но не и за българските. При заместване от 15% реалният обем продажби на български производители и търговци би се свил с около 300 млн. лева, т.е. недовнесеният ДДС ще е приблизително 60 млн. лева. Ако добавим и трудностите и разходите по контрола, нищо чудно, ако в крайна сметка новият данък стане причина за по-малко приходи в бюджета.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър