Оптимистична теория за българското село

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4977648 www.24chasa.bg

Хората над 60 години ще се увеличават.

Как могат да бъдат привлечени към

малките населени места

За селата у нас се говори предимно в два жанра. Единият е сълзливо-патетично-апокалиптичен: обезлюдяване, застаряване, претопяване, разруха, загиване. Гурбет, младите бягат, няма поминък. Другият е трилър - ограбени и насилени старци, катастрофи на междуселския път, баби, обрани от телефонни измамници...

Покрай задаващите се кметски избори се разшумя за села, в които живеят по двама-трима души. Нещо като Потьомкинските села!

Всичко това си е така. Ето какво показват числата. В България има 5009 села и намаляват, защото често заличават по някое. Нищо чудно - 164 села са без население, а 1135 са с по-малко от 50 души.

В селата живеят 1 934 718 души. Така че

на всеки селянин

сега се падат по

трима граждани, защото в 257-те града у нас са записани 5 267 480 души.

В началото на прехода - през 1992 г. в селата са живеели 2 782 765 души. През 2000 г. вече са намалели до 2 572 611. 15 години по-късно са се стопили с 600 000 души. На фона на тези числа ние тръпнем, че ЕК ни определила 2100 бежанци...

Така е - нещата не са розови. Няма по-голям и тъжен контраст от този между село в разруха и прекрасната природа наоколо.

Но да погледнем трезво на положението. Големите градове действат като магнит. Тази тенденция не е нито от вчера, нито само в България. Прогнози сочат, че ако през 1950 г. 30% от световното население е живяло в градски региони, до 2050 г. ще достигне 66%.

Отделно обедняването и хаотичните политики през последните 25 г. удариха селата. Поминъкът се съсредоточи в градовете, и то в по-големите.

Разрушиха се

различните

мрежи,

които крепяха нормалния живот на село - болничната, снабдяването, пътищата, сигурността, културата. Стоките, услугите, развлеченията са в града, а когато до него няма и нормален превоз, а пътят е в окаяно състояние...

През 2014 г. в резултат на вътрешната миграция населението на селата се е увеличило с 5 хиляди души, но това не бива да ни изпълва с фалшив ентусиазъм. Нито има приток на млади енергични предприемачи на село, нито ще се появи.

Не всичко обаче е загубено, ако политици, демографи и други експерти се замислят за сериозен план. Сега всеки четвърти българин е над 60 г. Прогнозите са, че след 35 г. - през 2050 г., всеки трети ще е в тази възрастова група. Това е демографски проблем, при това тежък, но пък е (един от) шансовете на селото. Защото

все повече ще

натежава у нас

групата на хора,

които се замислят

къде да изкарат

на спокойствие

старините си

в една пасторална идилия. Ще отидат ли на село? Не за уикенда, а за постоянно? Може би, ако наблизо има поне лекар, зъболекар, добър уай-фай, ако полицията осигурява ред и спокойствие, ако има добра пътна и ВиК мрежа, ако единственото развлечение не е кръчмата и турският сериал...

И много други неща, разбира се.

Обобщено -

трябват три неща Държавно усилие - да се измисли добър план. Инвестиции - а те зависят много от точка 1. И трето - модернизация на цялостната среда. Това не означава селската култура да стане градска, а да се промени динамиката на нещата. Това всъщност е най-трудната от всички реформи. Точно тук между селото и града у нас зее пропаст.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Инсулта пак ли с аспирин ще го лекуват

    Нормално е здравната каса да пести всеки лев, за да може да се лекуват повече и по-качествено всички българи. Когато обаче се вгледаме в цените за лечение на инсулти, очевидно се стига до парадокс. Уж не са по-малко парите за клиничната пътека, но реално когато се стигне до конкретно лечение, ако то е от по-модерния вариант като тромболизата
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.