Мариана Димитрова: Имам 1200 деца, трябва да преборя коварната болест!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4987987 www.24chasa.bg

Буквално дължа живота си на д-р Невен Енчев, който ме завари да стена от
болки на бюрото и да подписвам документи, казва директорката на руската гимназия в Пловдив

- Г-жо Димитрова, преди повече от 10 г. разказахте пред “24 часа”, че има много болни учители, които ходят на химиотерапия и оттам се връщат в класните стаи. Вие също ли пострадахте от тежката страна на тази иначе хубава професия?

- Спомням си и заглавието на статията в “24 часа”: “Учители гаснат пред черната дъска”. В нея се разказваше за заболеваемостта на преподавателите, подложени на стрес. Някои колеги се излекуваха, други не са вече между нас. Не мога да си дам сметка дали съм жертва на професията, или на обстоятелствата, защото все още съвременната медицина не може да открие коя е първопричината на това заболяване - дали е по наследство, или се дължи на стреса. Аз съм много лош пример, защото от работа нямах време да ходя на профилактични прегледи и ето че се оказах в тази ситуация.

- Появата ви предизвика фурор при откриването на учебната година, разплакахте дипломати и родители. Накъде поемате сега?

- Имам да свърша още малко работа с моето здраве и заминавам на прегледи. Дано всичко да е наред, за да мога да си продължа учебната година.

- Какво ви казаха децата, учителите?

- Всички ме поздравяваха, колегите бяха много развълнувани. Родители казаха, че не са присъствали на такова откриване, а децата бяха много горди.

Всяка година

привличаме

много дипломати,

защото сме училище, което показва значението на всеки език и култура. И много добре работим с посолствата. Френският посланик връчи на една наша преподавателка най-високото отличие - Ордена на академичните палми, който се дава само на университетски преподаватели.

- От какво боледуват учителите?

- От високо кръвно, диабет, щитовидна жлеза и най-лошото - рак. Понеже съм непрекъснато по болници и виждам, че не само учителите, а цялата ни нация боледува. Може би се дължи на неприродосъобразния начин на живот, на вредната храна, която консумираме, на стреса. Но сега си давам сметка

колко лошо съм

живяла и колко

нерви съм влагала

- Казват за вас, че сте боец. Къде сте насочили усилията си?

- Да се преборя за живота и за здравето си. Надявам се, да не е последната ми битка. Попаднах в Пловдив на невероятни лекари. Буквално дължа живота си на д-р Невен Енчев, който съвсем случайно на 5 септември м.г. дойде при мен в кабинета ми. Завари ме да стена от болки на бюрото и да подписвам документи. Веднага ме заведе в болницата и буквално ми спаси живота. След това попаднах в онкодиспансера при д-р Антоанета Томова. Невероятен специалист и човек. В интерес на истината дъщеря ми работи в Брюксел. И всички манипулации и изследвания ги гледат и медици в Белгия. Те са категорични, че пловдивските им колеги са на европейско ниво.

- Това ли е цената за 22 г. начело на гимназията, която направихте водеща?

- Не зная дали с цена може да се опишат целият труд и лишенията, на които съм подложила семейството си. В крайна сметка гимназията е това, което е, не само благодарение на моите усилия. Зад мен стои невероятен колектив от учители, с които заедно тласкаме училището напред. Всичко е постигнато с много труд, обич, но и с твърда ръка. Без нея нищо не става. Моят девиз е “Обич и взискателност”. С едната ръка милвам децата, а с другата изисквам много от тях и от колегите си.

- В какво състояние поехте бившата руска гимназия в Пловдив?

- Беше през 1993 г., а аз бях 32-годишна. Тогава тази гимназия беше непопулярна, нямаше кандидати за руски език. Дадох си сметка, че пазарът се отваря към Западна Европа и трябва по най-бързия начин да реформирам училището. Заедно с колектива проявихме далновидност и заложихме на западните езици. Но не на един, а на цели 5 - испански, италиански, английски, френски и немски, в комбинация с руски. Това се оказа печелившо, тъй като в Южна България нямаше училище с този букет от езици. С такава подготовка учениците ни нямат конкуренция.

Времената бяха трудни, но в Пловдив никога не е имало управници, които да правят проблем защо се изучава руски. Е, имаше един, който питаше защо не сърбохърватски, а руски. Трябваше да му обяснявам каква е ролята на руския език.

- Как привличате специалисти?

- Едно от разковничетата е, че запазих преподавателите по общообразователните предмети, които са с невероятен опит. Много помощ през 1993 г. ни оказаха Испанската гимназия в София и Италианската във Варна. Свързах се с посолствата, исках от тях помощи и те откликваха. Подписахме договори за езикови практики в съответните страни. Сега издаваме езикови дипломи за испански, италиански, руски, немски, френски. А самите деца с отличната си подготовка направиха рекламата на гимназията.

- По колко часа работихте на ден?

- По много. Изобщо не съм обръщала внимание. Дори когато съм вкъщи, не спя, а мисля какво трябва да направя следващия месец, следващата година.

Винаги съм

работила с 6

месеца напред

Сега вече отмятам задачи за 2016 г.

- Колко учители и ученици има в момента гимназията и как успявате да налагате този ред - подреден двор, излъскани кабинети, цветя?

- Разполагаме със 110 преподаватели и 1200 ученици. Реда го налагам аз, искам всичко да е спретнато, подредено и на децата да им е приятно. Не можем да говорим, че в българското образование нищо не се случва. Ние доказваме на всички делегации, че може да се поддържа високо европейско ниво на подготовка. Въведохме практиката учениците да са в класните си стаи и да отговарят за поддържането им. Пет години те са стопани и се чувстват задължени да пазят. Аз съм перфекционист. Колеги казват, че като тръгна из училището и ако наклоня глава и започна да гледам по-сериозно, всички започват да хвърчат. Не искам това! Държа всеки да вижда, да е отговорен и да милее за базата. А моя работа е да мисля как да я обновявам и модернизирам.

- Много са упреците към образованието. Вие какви дефекти виждате?

- Средното образование е отражение на обществото и всички дефекти от него рефлектират в училище. В нашата гимназия нямаме този проблем, тъй като при нас учат най-подготвените деца на Пловдив. В другите училища явно липсва мотивация у учениците. Много от тях са обезверени, че нямат реализация у нас. Очевидно и учителите не са на ниво. Не може да искаш децата да са креативни, а преподавателите да са закостенели с мислене отпреди 30 г. За съжаление,

трудно влизат

млади хора в

училище, ние сме

изключение, защото при нас има кариерно развитие. Преподавателите ни могат да се обучават в западноевропейски университети и да се квалифицират по много програми.

Клише е, но наистина обществото е задължено на българското образование. Не може непрекъснато да се лепят етикети на преподаватели, че са закостенели, допускат преписвачи, не си вършат работата. Трябва да търсим причината защо го правят някои.

- Какъв е средният успех от последните матури във вашето училище?

- Много висок. Успехът по всички предмети е отличен 5,52. Само Американският колеж е пред нас по резултати с английския език. При нас държавните зрелостни изпити не са само за учениците, но и за учителите. Колегите изпитват истинска болка, ако успехът леко се понижи. За тях е въпрос на чест да покажат отличен резултат и добрата оценка не съществува.

- Чува се, че министерството на образованието обмисля да свие приема в езиковите гимназии. Как ще коментирате?

- И до нас достигна този тревожен слух. Не зная доколко е възможно да се регулира това. Не съм убедена, че и родителите ще се съгласят, защото към езиковите училища има голям интерес.

- При дългия ви престой по болници каква равносметка си дадохте?

- Неминуемо мислех за собствените си деца, за най-близките си и, естествено, за училището. Никога не съм предполагала, че толкова много хора държат на мен и са зад мен. Непрекъснато ми се обаждаха непознати: “Моето дете завърши при вас, сега е еди- какъв си. Много ви благодарим. Бог ще ви върне добрините!”. Това ми даваше сили да се боря с коварната болест. Убедена съм, че тази положителна енергия ще ми помогне. Тя ми дава сили да продължа. Лечението е тежко, но всеки ми казва: “Трябва да се пребориш.” И затова съветвам хората: Трябва да намерим смисъл, за който да живеем. А аз съм намерила най-хубавото нещо, за което си струва да се боря - освен за моите деца и за още 1200. Те са най-прекрасното нещо в живота ми.

CV

l Родена в Пловдив

l Завършва българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски”, има втори клас квалификация

l Специализирала е в Гьоте институт

l Директор на ЕГ “Иван Вазов” от 1993 г. и продължава да е на този пост

l От 2003 до 2007 г. е общински съветник в Пловдив с листата на НДСВ, председател на комисията по образование в местния парламент

l Общински съветник е и в настоящия мандат

l Дългогодишен координатор на НДСВ в Пловдив. След като се разболява, се оттегля от партийния пост

l Женена, с две дъщери

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Дългата чиновническа дрямка ражда кошмари

    Прокуратурата дава на съд 6-има чиновници от Агенция “Пътна инфраструктура” за смъртта на жена, ударена от паднала лампа в тунела “Ечемишка”. Добре е, че обвинението е стигнало до отговорните за тази нелепа трагедия, сега очакваме магистратите да постановят справедлива присъда. Каквито и наказания обаче да обяви съдът, те няма върнат жената,
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три