Лола Монтескьо (Капка Тодорова): Синът ми оцеля, а аз прописах фейлетони

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4992869 www.24chasa.bg

Караоке бизнесът съсипва икономиката, казва авторката на книгата с фейлетони “Лола - секс, мусака и революции”.

С тв предаванията е трудно - винаги трябва да уточнявам кого точно канят -мен или Лола

- Защо Лола Монтескьо написа книга? Буквално от дни на пазара вече е “Лола - секс, мусака и революции”.

- Имам толкова много написани фейлетони през годините, време беше да ги видя събрани на едно място. Макар че стана някак между другото и когато книгата излезе, се почувствах малко като онези жени, които раждат, без да са знаели, че са бременни. Шок и радост!

- Как и откъде се появи Лола Монтескьо? Каква е историята ѝ?

- Преди вече 7 или 8 години с още двама приятели и колеги - Сашо и Илияна, направихме сайта chuime.bg. За кеф. Пишехме за музика, за книги, за весели неща. Наши приятели също публикуваха там и, общо взето, беше голямо забавление. Аз поех женските теми, но установих, че някъде след петия ред сериозността ми се сломява и винаги завивам към сарказма. Така съвсем случайно се роди Лола.

- Дълго време никой не знаеше коя е авторката на фейлетоните, ти криеше дори от колегите си в “24 часа”. Защо? Кога и как се разкри?

- Лола беше просто приятен начин да си общувам с мои приятели. Те също пишеха с псевдоними. Беше си наш гег. За моя изненада Лола стана доста популярна в мрежата и аз реших да не издавам коя е тя. Някак си ми се виждаше несериозно, от една страна, да пиша за Ангела Меркел, европейски директиви, Шенген и от друга страна, за Джордж Клуни в “Красна поляна”.

Оказа се обаче, че фенове на Лола има и в собствената ми работа, в редакцията. Та фейлетоните започнаха да се публикуват във вестника и аз известно време

присъствах двойно

на страниците му,

без колегите да знаят това. Даже помолих една приятелка да се представи за Лола, за да отклони постоянните въпроси коя е. Мисля, че първоначално все пак ме подозираха - няма начин да не разпознаеш колега, ако пишете заедно дълго време. Когато стана ясно, че рубриката ще е постоянна, се разкрих, нямаше как.

- Кой се изненада най-много, когато разбра, че ти си Лола? Имаше случаи, в които колеги от други медии звъняха в редакцията, за да те поканят да гостуваш в предаване, и се изумяваха, че и ние крием автора.

- Доста хора бяха изненадани. Не очакваха вероятно именно заради сериозните теми, с които иначе трябва да се занимавам. С телевизионните предавания и другите медии и досега е трудно - винаги трябва да уточнявам кого точно канят - мен или Лола.

- Как измисли псевдонима си? И защо всъщност не подписваш фейлетоните със собственото си име?

- Истината е, че това ми хрумна спонтанно, а после го натаманих, така че да звучи сякаш месеци наред съм правила проучвания и съм избирала най-подходящия псевдоним.

Лола Монтез е една много известна шотландска красавица, танцьорка и любовница на крале, царе и писатели. А Монтескьо е един от бащите на съвременната социология. Та

тази комбинация -

между клишето за

фриволните женички

и умните мъже,

ми се видя много тежкарско обяснение защо точно Лола Монтескьо. Иначе искреният отговор е: Ами просто така. А не подписвам с моето име, защото Лола май стана по-известна от Капка и няма как да я погреба вече.

- Вече има и обикновени копирачи на Лола Монтескьо, като някои дори си присвоиха и името ѝ. Дразни ли те това?

- Много! Ужасно се дразня и от копирачите - това караоке ме подлудява, то не е само с авторите, цялата държава е едно караоке. Караоке бизнесът съсипва икономиката.

Един човек прави

нещо успешно и

веднага дузина

го копират,

докато накрая сами си съсипят един на друг бизнеса.

- Някои от най-първите ти фейлетони са включени в книгата, която вече е на пазара. Кога започна да пишеш фейлетони?

- Фейлетоните всъщност бяха реакция на тоталния стрес от майчинството. Разбира се, че “да си майка, е най-хубавото нещо на света”, ама когато се случи, се оказваш напълно сама с едно плачещо, безпомощно малко човеченце и тази куха реплика. Всяка жена е изпитвала този ужас след първия път вероятно: “И сега какво да го правя, обожемойобожемойобожемой!” Аз бях съкрушена и от факта, че цял живот съм вземала какви ли не изпити, а изведнъж се оказах неподготвена за най-важния. Е, синът ми оцеля, а аз прописах.

- Лола Монтескьо отдавна живее самостоятелен живот, има свои фенове в социалните мрежи. Какво ѝ казват хората, за какво ѝ пишат?

- Онзиден един фен на “Берое” ме помоли да напиша нещо за отбора му. Трудна работа, никога не съм гледала мач на “Берое”. “Той беше фен на “Берое”, но не пиеше “Загорка” - това е добра епитафия, мисля. Друго още не ми е хрумнало.

Псевдонимът ми хрумна случайно, а после го натаманих да звучи сякаш месеци наред съм правила проучвания

По-лесно ми беше да изпълня друга молба - да напиша фейлетон за свекървите.

Смехът може да бъде отдушник на доста тегави ситуации. Но не всички винаги разбират, че става дума за сарказъм. Понякога даже е отчайващо. Ще ми се да има препинателни знаци, отбелязващи кое в текста е сериозно и кое на шега. Нещо като онези табелки “Внимание, опасно за живота”. Макар че това би отнело от силата на сарказма.

Също така не е приятно и когато хората смятат, че описвам едно към едно всекидневието си. То е далеч по-малко забавно. Аз често се вдъхновявам от живота си, но намирам муза и в доста мои посестрими.

- Въпреки тайнствения чар на Лола по-известният ти профил във фейсбук е с истинското ти име. Сред потребителите на мрежата вече има приказка, че щом нещо не е на стената на Капка, едва ли не не се е случило. Какво му е хубавото на фейсбук?

- Чак пък да не се е случило, ха-ха. Тогава трябва просто да помълча за някои събития у нас и по света и всичко ще се оправи. Шега, разбира се.

Какво му е хубавото на фейсбук? За мен е начин да поддържам връзка с приятелите си и семейството ми в цял свят. Това е на първо място. Също така ми дава възможност за пълна интерактивност на статиите ми - получавам веднага мнения, аз самата мога да отговоря на читателите, стават дискусии. Като кореспондент в чужбина човек трябва винаги да е в час със ставащото в две държави и за мен фейсбук е много голяма възможност да улавям настроенията на една не малка група хора в България.

- Как започна да се занимаваш с журналистика?

- И тук историята е малко като с раждането на Лола - случайно. Въобще, кариерата ми е низ от случайности. Имаше обявен конкурс за международници с немски и английски в отдел “Свят” на “24 часа”. Аз бях студентка в трети курс, майка ми почти насила ме накара даподам документи

и ме поканиха на изпит. Сега за първи път ще си призная, че

преписах от вестника

пред мен

абревиатурите

на турските партии,

за които трябваше

да пиша

А в другия текст - превод от немски, ставаше дума за Кехлибарената стая. Оказа се, че от конкуренцията само аз съм написала Кехлибарената стая, всички други са я превели като стаята на Бернщайн. Вероятно са се объркали с Айнщайн, ха-ха.

- Коя е най-трудната ситуация, в която си попадала като журналист?

- Журналистиката по принцип е трудна професия. Трудно е, когато в рамките на следващите 15 минути трябва да предадеш текста, а ти си някъде насред полето и имаш само салфетка, химикалка и телефон. Но и така може.

Иначе най-голямото предизвикателство дотук са пътуванията ми в Ирак в началото на войната и след нея. Беше ме страх. Първия път повече, ужасявам се от бомби, защото с тях нямаш никакъв шанс. С хора имаш - поне на теория, възможността да преговаряш. С бомби не.

Макар че имахме повече неприятности втория път. Тогава в Багдад - малко след падането на режима на Саддам, когато върлуваха мародери и цареше пълен хаос, ни арестуваха американски войници. Мен и колегата от “Труд” Гасан Насър. Бяха ужасно изплашени и тежко въоръжени. Това е много неприятна комбинация. Добре, че нямах време да се паникьосам, толкова бързо стана всичко. Наобиколиха таксито, с което се придвижвахме,

изкараха ни от

него под дулата

на автоматите си

и крещяха да

легнем на земята

А на мен ми бе толкова нереално, че точно американски войници ни заплашват, че първата ми мисъл бе: “Да бе, в тая мръсотия ще лягам, как пък не.”

Вкараха ни в двора на едно училище, което ползваха за база, и прекарахме там няколко часа. Междувременно се успокоиха, че сме журналисти, и в някакъв момент ни пуснаха.

Но дори и в най-страшните ситуации може да е смешно. Пак при това пътуване, преди да стигнем в Багдад от Аман (пътуваше се с джипове под наем през пустинята), се отбихме по съвет на шофьора във Фалуджа.

Да хапнем кебапчета,

били най-добрите

в цял Ирак

Та спряхме ние във Фалуджа, влязохме в кебапчийницата, аз седнах с колегите в мъжката част на заведението и си поръчахме. Докато се хранехме (по-точно колегите се хранеха, аз седях в ступор от ужас), ни наобиколиха десетки мъже в арабски облекла да ни разгледат. Бяхме единствените европейци там. Тръгнахме си по живо по здраво, пристигнахме в Багдад, а в хотела ни предложиха обяд. Ние отказахме - все пак бяхме яли във Фалуджа. Разказахме, а във фоайето настъпи мъртвешка тишина. Всички зяпнаха: “Ма как сте яли във Фалуджа, тя още не е освободена.” Та така. Ние откъде да знаем. Но иначе войната не е хич смешна. Изобщо не е смешна.

- Каква искаше да станеш като малка? Синът ти журналист ли иска да става, или има друга мечта?

- Оня ден слушах по радиото едно детенце, което на този въпрос отговори с: “Ми не знам още - или ветеринар, или търговец на оръжие.” Та и аз така като малка. Или стюардеса, или режисьор на комедии като Чарли Чаплин.

Синът ми иска да прави триизмерни видеоигри и по тази причина вече заляга над математиката. Или поне твърди, че заляга. Далеч е от журналистиката май, макар че от бебе разпознава на снимки покрай мама, баба и леля също Меркел и Обама. Само в българската политика не е много посветен, наскоро се учуди, че Бойко Борисов е така да се каже българският канцлер, мислел, че е футболист.

- Вече дълги години си кореспондент на “24 часа” в Германия. Как замина?

- Заминах заради бившия си съпруг, тогава беше още бъдещ, та си заслужаваше.

- Наскоро се премести от Есен в Берлин, защо?

- От 10 години си го мечтаех и беше крайно време най-сетне да го направя.

- Носталгията тежи ли ти?

- Вече не, по-скоро е обратното на носталгия - изпитвам радост от възможността да прекарам например тази Коледа в Берлин, но ми се щеше да мога едновременно с това да съм при сестра ми и родителите ми в София, на ски на Боровец и при брат ми в Холандия.

Навсякъде може

да бъде прекрасно,

стига да си с обичните

ти хора

- Къде се живее по-лесно - в Германия или в България?

- В България се живее по-лесно. Но само първите две седмици, на третата става ужас. Сериозно, в Германия животът е някак по-строг, там няма шест-пет, за неплатена глоба в рейса може да те вкарат и за 20 дни в затвора. Без да преувеличавам.

В България хем никой няма пари, хем кризата е вечна, хем събота и неделя всички са по спа курортите. Тази долче вита щеше да е прекрасна, ако не си пречехме толкова едни на други. Най-дразнещото за мен са паркираните коли на тротоара, съседът с флекса в неделя в 8 часа, киселата чиновничка, която ти обърква документите, липсата на тротоари, на градинки, абсолютното неуважение един към друг. Това уморява повече дори и от кризата.

- Как обичаш да се забавляваш и колко време ти остава за това? Една от малките ти страсти е да пееш караоке. В Германия какво пееш?

- Леле! Това е страстта на международния отдел на в. “24 часа”. Без тях не пея никъде. Опасно е за живота. В Германия карам колело и плувам. Без да пея.

Капка Тодорова и Николай Литов с бронежилетки

- Лола ще става артистка, излиза на театрална сцена. Кога и как ще се случи това?

Капка Тодорова в Ирак отново

- Това е само проект, идея, покана. Александър Урумов предложи да опитаме нещо заедно и аз много се надявам, че ще успея да отговоря на очакванията му. Но да видим.

Ще ми се да има

препинателни знаци,

отбелязващи кое в текста

е сериозно и кое - на шега

В България се живее

по-лесно, но само

първите две седмици

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,