Кой е ключът към петте кризи, с които се сблъсква Европа
Поради структурните дефекти на еврото на eвропейските власти се наложи майсторски да усъвършенстват изкуството да газят от една криза в друга. Тази практика е всеобщо позната като подритването на консервата по пътя, само че би било по-точно да се опише като подритването й нагоре по пътя, за да може консервата да се върне обратно. Но
сега Европа
се сблъсква с
поне пет кризи
едновременно: четири са от вътрешен характер – еврото, Гърция, имиграцията и референдума на Великобритания дали да остане в Европейския Съюз – а също и една външна: руската агресия над Украйна. Различните кризи взаимно се подсилват. Обществеността и властите са напълно объркани. Какво трябва да се направи, за да се спре и обърне в обратна посока процесът на дезинтеграция?
Очевидно пет кризи не могат да бъдат разрешени едновременно. Необходимо е да се вземат специални мерки за някои от тях, без да се пренебрегват останалите. Продължавам остро да споря, че Украйна е тази, която трябва да получи основен приоритет. Вътрешните кризи са склонни да разделят Европейския съюз на държави длъжници и държави кредитори, на Великобритания и Континента, както и на “пристигащи” и на “местонахождение крайна точка” държави. За разлика от това, една външна заплаха като руската агресия над Украйна би трябвало да обедини Европейския съюз.
На хоризонта се задава една нова Украйна, която е решена да се превърне в пълна противоположност на старата Украйна. Старата Украйна имаше много общи допирни точки със старата Гърция, която доказа, че е доста трудно да се подложи на реформи: с икономика, която беше доминирана от олигарси, и политическа класа, която експлоатираше позицията си за частни облаги, вместо да служи на обществото. За разлика от старата, новата Украйна е вдъхновена от духа на Оранжевата революция от февруари 2014 г. и търси радикална реформа на страната. Отнасяйки се към Украйна, която дори не е член на Европейския съюз, като към второкласна Гърция, Европа застрашава да превърне новата Украйна обратно в старата Украйна.
Това би било
фатална грешка,
защото новата Украйна притежава един от най-ценните активи, от които Европа има нужда, от една страна, да отблъсква руската агресия, а от друга, да съживи духа на солидарността, характерен за ранния период на Европейския съюз.
Смятам, че имам силни позиции, за да защитя този аргумент, защото имам задълбочени познания за новата Украйна чрез фондацията ми там и чрез личната ми ангажираност към страната. В началото на тази година разработих стратегия, която нарекох “печелившата стратегия за Украйна” и я разпространих сред европейските власти. Също описах стратегията в общи линии в печата. (“Нова политика за спасение на Украйна”, The New York Review, 5 февруари, 2015 г.)
Оспорвах, че санкциите към Русия са необходими, но недостатъчни.
Президентът Путин
разработи доста
успешна
интерпретация
на настоящата ситуация, чрез която да се защити срещу санкциите. Той претендира, че всички икономически и политически трудности на Русия се дължат на враждебността на западните сили, които искат да лишат Русия от полагаемото й се място в света. Русия е жертва на тяхната агресия.
Аргументът на Путин се харесва на руските граждани и подхранва патриотизма им, като ги кара да се примиряват с трудностите, които включват финансова нестабилност и недоимък, причинени от санкциите. Тези трудности всъщност подсилват аргумента му. Единственият начин да се обори Путин е като се въведе по-добър баланс между санкциите към Русия и подкрепата към Украйна.
“Печелившата ми стратегия” застъпва ефективна финансова помощ за Украйна, която е съчетана с високомащабна бюджетна подкрепа с политически застрахователен риск, който може да се обезпечи заедно с други стимули за частния сектор. В комбинация с радикални икономически и политически реформи, които новата Украйна е нетърпелива да въведе, тези мерки ще превърнат страната в атрактивно място за инвестиции. Клинът в оста на икономическата реформа е
преструктурирането
на държавния
газов монопол,
“Нафтогаз”
придвижвайки настоящите изкуствено ниски цени на газта до цени, определени от пазара, и осигурявайки директни субсидии за покупка на газ от нуждаещите се домакинства.
Политическите реформи са концентрани върху създаването на честна, независима и компетентна съдебна система и печат, борещи се срещу корупцията и изисквайки от държавните служби да обслужват народа, вместо да го експлоатират. Тези реформи ще се понравят на много хора в Русия, които ще изискват подобни реформи да се приложат и там. От това се страхува Путин. Ето защо той се опитва с всички сили да дестабилизира Украйна.
Ако съюзниците на Украйна комбинират санкциите срещу Русия с ефективна помощ към новата Украйна, и най-мощната пропаганда не би засенчила факта, че руските икономически и политически проблеми са причинени от политиката на Путин. Той би могъл, разбира се, в явно нарушение на споразумението от Минск от 11 февруари 2015 г., да предотврати новата Украйна да успее, като изпрати огромна военна офанзива. Но това би било политическо поражение за Путин.
Такъв ход би разкрил лъжливостта на интерпретациите му за конфликта с Украйна; и военното завоевание на част от Източна Европа ще постави тежко икономическо и политическо бреме върху Русия.
Президентът Путин си извоюва временно тактическо предимство над Украйна, защото
е готов да
рискува в
огромни мащаби
дори и с
ядрена война, докато съюзниците на Украйна са решени да избегнат директен военен конфликт с Русия. Тази ситуация позволява на Путин да редува позициите си между полувойна и полумир, когато си поиска, и той напълно успява да се възползва от това преимущество. Украйна не може да надделее срещу военната мощ на Русия, защото президентът Путин може да мобилизира още по-голяма армия, която е и по-добре въоръжена на бойното поле, отколкото Украйна и съюзниците й. Президентът на Украйна Петро Порошенко научи този урок, като плати висока цена за това. Но със сигурност Европа и САЩ могат да наддават много повече и по-дълго във финансово отношение, отколкото Русия може да си позволи.
Аргументът за европейска и американска подкрепа повлия някак си на украинските съюзници, но позицията ми, че са готови да обезпечат финансовата подкрепа в огромни мащаби, се оказа погрешна, поне до сега. Обяснявам си това с два фактора. Единият е гръцката криза, която бе последствие на кризата с еврото и която даде лош пример на Европейския съюз и поради това не можа последователно да разреши ситуацията в Украйна. Другият фактор е самото споразумение от Минск, което поради причините, обяснени по-надолу, придума европейските власти да продължат да държат Украйна в затегната финансова каишка.
Кризата с еврото създаде остър недостатък на фондовете за бюджетни цели. Европейският бюджет от 145 милиарда евро е само 1% от брутния вътрешен продукт на страните членки, но Европа почти не се развива икономически и страните членки надават вой да се намалят приносите им към бюджета на Европейския съюз. Недостатъкът на фондове е особено изразен в еврозоната, която няма свой собствен бюджет.
Европейските власти, предвождани от Германия, не постъпиха правилно по отношение на кризата в Гърция. Те се заеха първо да предложат спешен заем на Гърция с наказателни лихвени проценти, наложиха своя собствена програма от реформи, които управляваха до най-малкия детайл, вместо да оставят Гърция сама да поеме властта и контрола върху реформите; и винаги даваха пари назаем, твърде малко и твърде късно. Гръцките власти изобщо не са по-малко виновни,
но основната
отговорност е
на Германия,
защото на нея й беше поверена тази тежка задача. Гръцкият национален дълг не може да се поддържа, но европейските власти нямат желание да зачеркнат дълговете на Гърция към тях.
Спорът над тази гледна точка между европейските власти и Международния валутен фонд ужасно усложни неотдавнашните и по-скорошни преговори. Органите на властта поправиха някои от грешките си – като например те настояват да “се зачеркнат някои от дълговете”, отколкото да се “спасят” носителите на облигации (зачеркването изисква носителите на облигации да запишат стойността на техните облигации). Но в същото време други грешки се повтарят. Най-голямата грешка беше да се отнасят с Украйна като към Гърция. Новата
Украйна се
стреми да бъде
противоположност
на Гърция
и макар че не е член на съюза, активно защитава Европейския съюз срещу военната и политическа заплаха от Русия.
Както се опитах да оспоря в първоначалната ми теза за печеливша стратегия, помощта към Украйна трябва да бъде разглеждана като разход за отбраната. Погледнато от тази светлина, настоящите 3,4 милиарда евро принос на Европейския съюз към Международния валутен фонд за спасителен пакет към Украйна е изключително неадекватен. Европейският съюз има необходимия фискален инструмент – макро-финансовия механизъм за помощ (МFА), който с подходящи изменения може да бъде използван, за да се преодолее недостатък на фондове в Европейския бюджет. Макро-финансовият механизъм за помощ позволява на Европейския съюз да взема назаем фондове от финансовите пазари, възползвайки се от почти неизползвания троен кредит с коефициент ААА.
Европейският съюз ще трябва да разпредели само 9% от сумата, отпусната на Украйна, като безкасов изискуем резерв срещу възможността от бъдещo просрочване. За сравнение уставът за бюджета на САЩ налага 44 процента безкасов изискуем резерв за последния 1 милиард долара кредитен гарант, който Щатите дадоха на Украйна, така че бюджетното бреме от 2 милиарда долара на САЩ към спасителния пакет на Международния валутен фонд е всъщност по-голям от този на Европейския съюз. Но рамките на Макрофинансовия механизъм изтекоха през 2009 г., когато споразумението от Лисабон бе въведено и което трябва да бъде подновено, за да се използва в по-големи мащаби. Разпределяне на 1 процент от бюджета на Европейския съюз за отбрана на Украйна изглежда приемливо; това ще позволи на Европейския съюз да допринесе около 14 милиарда евро годишно към спасителната програма на Международния валутен фонд – дял, който е достатъчно голям, за да позволи на Европейския съюз да направи “каквото е необходимо”, за да помогне на Украйна да успее.
Споразумението от Минск през февруари 2015 г. бе последвано от огромно военно поражение, нанесено над Украйна от сепаратистите, силно подкрепяни от Русия. Украйна отчаяно се нуждаеше от прекратяване на огъня и преговорите бяха принудително договорени. Второто споразумение от Минск гарантираше специален статут на територията, завзета от сепаратистите в Донбаския регион в Източна Украйна, и намекваше, че Украйна ще ги субсидира. Президентът Путин експлоатира предимството си като нарочно остави текста в споразумението да звучи двусмислено. Това накара Украинското правителство да преговаря с представителите на Донбаския регион, без да упоменава кои са те.
Споразумението бе подписано от президента Путин, Порошенко и Франсоа Оланд и канцлера Меркел.
Това се оказа
капан за Оланд
и Меркел
Те искаха споразумение с техните подписи, на което да се уповават, ако то се провалеше, и Русия да е тази, която ще си замине, а не Украйна. Те също са загрижени в опитите си да избегнат военна конфронтация. Подобно отношение ги накара да толерират Русия и нарушението на сепаратистите за прекратяване на огъня, настоявайки същевременно, че Украйна трябва да се придържа към всяка буква от споразумението. Като заеха неутрална позиция по отношение на въпроса как президентът Порошенко ще изпълни изискванията на двусмисленото споразумение, те подсилиха предимствотото на президента Путин.
След като споразумението бе постигнато, Украйна беше на косъм от финансов колапс поради забавяне на изплащанията по втория спасителен пакет на МВФ на 11 март 2015 г. Най-ниската точка беше достигната през февруари, когато украинската общественост загуби доверие в националната валута, украинската гривна. Официалните трансфери бяха прекратени и в този ден украинската гривна се търгуваше на черния пазар между 30 и 40 за един долар. От тогава валутата се стабилизира и се търгува между 20 и 25 гривни за 1 щатски долар. Несигурната финансова стабилност се е установила отново, но само на цената на бързосвиваща се икономика. Внезапният спад на обменния курс доведе до по-голяма инфлация, значителен спад на стандарта на живот и до голямо понижение на вноса; това спомогна за намаляване на търговския дефицит.
В същото време бюджетът бе благоприятно повлиян от ниските разноски за социални помощи, насочени към по-бедните, и за заплати на държавните служители. Когато посетих Украйна през април, открих обезпокояващи противоречия между обективната реалност, която очевидно се влошаваше, и реформаторския стремеж на новата Украйна, която се намира под огромнo икономическо, политическо и военно напрежение, но все още се придвижва напред с реформите си, които имаха кумулативен ефект.
През 2014 г. програмата за реформи на новата Украйна бе в процес на плануване; едва през 2015 г. те дадоха резултати като голям брой от законите успяха да отговорят на изискванията на МВФ и впоследствие на споразумението от Минск. Дори олигарсите – индустриалците, които използваха политическо влияние, за да се облагодетелстват, бяха по-опитни да защитават интересите си, отколкото реформаторите бяха способни да ги ограничат. Точно когато икономиката бе на прага да се срине и политическото напрежение взе връх, правителството трябваше
да се изправи пред
предизвикателството
на най-влиятелния
олигарх
– Игор Коломойски, който се опита да използва собствена милиция, за да запази контрола си върху филиал на Нафтогаз. Правителството бе принудено да се противопостави на това и успя да го победи.
Това беше повратна точка. Оттогава централната банка упражнява стриктен контрол върху банковата система, макар че рекапитализацията на банките ще отнеме време. Други олигарси, особено видни като Дмитри Фирташ и Ринат Ахметов, са държани изкъсо. За съжаление, това се прави, като се разглеждат отделни случаи, а не като се прилага върховенството на закона. Опитите да се реформира полицията и да се въведат административни услуги онлайн и прозрачност на официалните поръчки бележат значителен напредък. Но реформите се сблъскват със съпротива на всяка една крачка и недоволството на населението се покачва, както към реформите, които бавно пълзят, така и към постоянно влошаващите се условия на живот. Така че стресът, под който реформаторите работят, продължава да нараства и може да достигне пределна точка по всяко време.
Кризата с Гърция значително засили проблемите в Украйна, като отклони вниманието на европейските власти от Украйна и засили склонността им да се отнасят с Украйна като с поредната Гърция. Eфектът върху канцлера Меркел беше особено пагубен. Тя се държеше като истински европейски лидер, застанала до президента Путин, но остана колеблива в това да даде безрезервната си подкрепа за Украйна. Що се отнасяше до Гърция, тя изостави така характерната й предпазливост, за да предотврати евентуално излизане на Гърция от еврозоната.
Това я въвлече
в конфликт със
собствената й
партия
и с министъра на финансите Волфганг Шойбле, който имаше подкрепата на партията на Меркел. Докато тя успя да задържи Гърция в еврозоната - поне за настоящия момент, в същото време тя използва голяма част от политическия си капитал. Загубата ще бъде тежко почувствана в новата Украйна, която се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи, за да спази споразумението от Минск.
Двусмислието на споразумението от Минск въвлече двете страни в една абсурдна ситуация, в която задачата е да се изпълни ангажиментът, за да се прехвърли ходът на противоположната страна. Киев бързо се научи какво да прави. След сръчкване от съюзниците си Украйна установи специален статут на територията на Донбас, като прокара закон, цитиращ дума по дума двусмисления текст от споразумението в Минск. Това от своя страна създаде финансов проблем за президента Путин, като остави територията да гладува и без никакви парични фондове, докато не се съгласят да проведат избори в съгласие с украинския закон.
Но ще бъде рисковано за съюзниците на Украйна да натиснат президента Порошенко отвъд допустимото за едностранни отстъпки към сепаратистите. Последното кръвопролитие пред украинския парламент демонстрира, че
ултра-
националистическите
елементи са на
ръба на въстание
Накратко казано, политическото и икономическо състояние на новата Украйна е изключително несигурно.
Критичен преглед над неотдавнашните преговори на Гърция разкрива къде точно са били грешките. Ситуацията в Гърция не трябваше да взема превес над тази в Украйна и Украйна не трябваше да бъде третирана като поредната Гърция. Подобно изучаване на споразумението от Минск води до по-несигурни заключения. Европейските съюзници на Украйна попаднаха в капан, но настоящото безизходно положение донесе едно важно преимущество: Русия преустанови непрестанните нарушения за прекратяване на огъня отвъд момента, в който можеше да ги отрече.
Този анализ логически води до нова, печеливша стратегия за Украйна. Украйна трябва да възстанови позициите си на основен приоритет за ЕС, защото новата Украйна е един от най-големите му активи. Всички усилия трябва да бъдат положени не само, за да се запази новата Украйна, но и да се осигури успехът й. Ако с помощта си към Украйна ЕС успее ефективно да предизвика отпор на руската заплаха, тогава голяма част от другите приоритети на Европейския съюз ще се наредят от само себе си; ако помощта се провали, другите цели ще бъдат избутани твърде далеч, за да се търси решение.
Как може да се осигури успехът на новата Украйна? Анализът, върху който беше базирана първоначалната печеливша стратегия остава в сила. Беше, а и е ясно, че президентът Путин винаги може да покаже, че Русия е по-силна от Украйна и нейните съюзници като ескалира употребата на сила. Украйна не може да надделее над военната мощ на Русия. Това означава, че тя не може да си възвърне териториалната цялост - поне в краткосрочен план, но може да запази моралната и политическата си цялост. Ако трябва да се избира, последните две са далеч по-важни. Новата Украйна е нетърпелива да приложи радикални икономически и политически реформи.
Има огромно
население и
армия, която
участва в
сражения
и има желание да защитава ЕС, като първо защитава себе си. Освен това духът на доброволчество и саможертва, върху които новата Украйна е изградена, e изключително нетрайна стока: aко бъде разрушен този дух, ще отнеме едно цяло поколение, докато бъде възстановен.
*Статията за октомврийския брой на The New York Review е предоставена специално на “24 часа”
(Следва продължение)