* Продължение на статията на Джордж Сорос за октомврийския брой на The New York Review, предоставена специално на “24 часа”
Канцлерът Меркел е поставила политическата и морална цялост на новата Украйна под огромен стрес, като кара президента Порошенко да спазва споразумението от Минск до буквата, дори и когато президентът Путин не го прави. Разбира се, това има своите преимущества, като удържа военния конфликт в рамките на границите, успех, който трябва да се запази. Придобиването на каквато и да е степен на политическа и военна стабилност трябва да бъде една от целите за печеливша стратегия.
Точно втората част на тази печеливша стратегия липсва. Съюзниците на Украйна трябва да решат и да заявят, че ще направят “каквото е необходимо”, за да успее Украйна, но не само за да оцелее тя, но и да въведе мащабни икономически и политически реформи, и да процъфти въпреки опозицията на Путин. Такъв подход ще изисква значително повече пари, отколкото са на разположение в бюджета на ЕС. Двата етапа на тази актуализирана печеливша стратегия – да се поддържа военният конфликт в рамките на границите и да се осигури адекватна финансова помощ на Украйна за радикални реформи, трябва да бъдат внимателно съгласувани, защото е много вероятно те да си влияят един на друг.
Първоначалната стратегия призоваваше съюзниците на Украйна да обявят, че ще направят “каквото е необходимо” в края на юни заедно с разширяването на санкциите срещу Русия. ЕС изпусна този краен срок. Следващата възможност ще се появи в края на годината и ще трябва да бъде съчетана с обещанието да намали санкциите срещу Русия, ако изпълни задълженията си от Минск. Това значително ще увеличи шансовете за успех, като предложи
значима материална награда
на Русия,
че спазва споразумението от Минск, както и разрешение на конфликта с Украйна, в който Русия запазва репутацията си.
Проспектите от споразумението и срещата в Минск значително са се подобрили през последните месеци. Ниските цени на петрола и последвалият лавинообразен спад на рублата оказаха нов натиск върху руската икономика. Но решаващият фактор е намаляването на произведения руски петрол. Добивът спада от година на година и за първи път както количеството, така и качеството на добития петрол паднаха през юни и юли т.г. Това означава, че санкциите захапват все по-силно и липсата на резервни части, които да балансират положението, ускоряват изчерпването на съществуващите петролни залежи. Путин може да компенсира приближените си за финансовите им загуби, като им позволи да вземат владенията на по-малко надеждните олигарси, но единственият начин да спре общия спад в петролната индустрия е, като бъдат вдигнати санкциите на Запада. Това съображение сега надделява над заплахата, която евентуално ще се появи от благоденствието на една нова Украйна. Фактът, че най-опасният период е преминал без мащабни военни атаки, показва, че Путин е избрал да разчита на по-фини средства, за да дестабилизира Украйна.
Съюзниците на Украйна трябва да прегърнат видоизменената печеливша стратегия, очертана тук. Промяната в поведението на Путин им дава по-голяма свобода на действие. Те могат да осигурят финансова подкрепа за Украйна, без да предизвикат противодействия от Русия. Те трябва да подготвят почвата, за да декларират в края на годината, че обещават да направят “каквото е необходимо”, да помогнат на новата Украйна да успее. Това означава, че съюзниците на Украйна трябва да започнат преговори за рамково споразумение с Макрофинансовия механизъм за помощ (МFA) сега, защото ще отнеме месеци, преди процесът да бъде финализиран.
Виждат се знаци, че канцлерът Меркел се движи в правилната посока. Тя използва лидерските си позиция, за да изкове европейско единодушие за санкциите срещу Русия. Тя пое нехарактерен политически риск, за да запази Гърция в еврозоната. Сблъска се с интензивна вътрешна опозиция, но това не я възпря да направи още една дръзка стъпка, като обяви, че ще приеме 800 000 търсещи убежище през 2015 г.
Като направи това, Германия даде позитивен пример, който другите страни членки да последват. Това също доведе до драстична промяна в общественото поведение спрямо бежанците. Вълна от съчувствие, която започна от Германия, заля и останалите части на Европа. Ако тази тенденция набере скорост, това може да доведе до позитивно разрешение на миграционната криза. Това ще бъде подходящо продължение на доскорошните ѝ рисковани действия, ако сега успее да съчетае твърдостта към Русия с по-голямо доверие и подкрепа за Украйна. САЩ вече твърдо се ангажираха с новата Украйна повече отколкото европейските правителства; президентът Обама може да изиграе конструктивна роля и да убеди канцлера Меркел да се движи в тази насока. Със съвместната им подкрепа новата печеливша стратегия за Украйна има реален шанс за успех. А успехът на Украйна ще даде на ЕС достатъчно движеща сила, за да намери позитивно разрешение на редицата други проблеми, пред които се е изправил.
Дръзката инициатива на Меркел към бежанците може да има широкообхватни последици. Тя предизвика немската антиевропейска партия, но тази партия бе вече разделена в позициите си за имигрантите и по всяка вероятност ще се разпадне под товара на общественото съчувствие към бежанците. Това може да окуражи президента Оланд да поеме партията на Националния фронт във Франция, която е раздирана от враждебността между основателя й и дъщеря му, а и може да окуражи министър-председателя Камерън да пребори антиимиграционната агитация на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP). Tова би трансформирало политическия пейзаж на ЕС.
Има опасност европейската замисленост за миграционната криза още веднъж да отклони вниманието от това, което е още по-фундаментален проблем: съдбата на нова Украйна. Това ще бъде трагична грешка.
Както твърдя тук, новата Украйна е най-ценният актив, който има Европа. Ако го загуби, това ще причини непоправими щети: ще създаде една провалена държава от над 40 милиона души и ще се превърне в още един източник на бежанци. Но с помощта си към новата Украйна ЕС може да спаси и себе си. Като направи “каквото е необходимо”, за да позволи на новата Украйна не само да оцелее, но и да процъфти, ЕС може да постигне двойна цел: ще се защити от Путинова Русия и да възвърне духа на сътрудничество и солидарност, които някога пламтяха във въображението на хората в първите дни на съюза. Канцлерът Меркел вече разпали този дух към търсещите убежище. Спасяването на новата Украйна наистина ще трансформира политическия пейзаж в Европа.