Лъчезар Богданов: Експортът добавя 40 000 работни места през 2015 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5019712 www.24chasa.bg

Икономическият растеж избягна шоковите сценарии,

бюджетът догодина може да е с 1% дефицит

- Споделяте ли прогнозата на БНБ, че икономиката може да достигне растеж 2,2-2,3% през тази година?

- Когато правителството и ЕК правеха прогнозите за 2015 г. през есента на миналата година, имахме изключително тежка политическа ситуация, а, от друга страна, още не беше разрешена кризата с несъстоятелността на КТБ. Затова тогава прогнозите бяха много консервативни - за растеж под 1% в реално измерение, за стагниране на трудовия пазар и инвестициите.

Но лошите сценарии не се реализираха. От началото на годината виждаме няколко обнадеждаващи тенденции. Световната икономика въпреки забавянето в Китай расте с темпове над 3% на година. Европейската икономика също регистрира ръст и възстановяването продължава, макар и с доста по-бавни темпове. В крайна сметка се оказа че българската икономика може

да премине през

шоковете, които

изживяхме

миналата година,

и относително добре да се справи. За последните 12 месеца виждаме над 30 000 нови работни места и ръст на икономиката над 2% за първите две тримесечия. Шесто поредно тримесечие има увеличаване на инвестициите в основен капитал, а чуждите инвестиции нарастват с около 5% на годишна основа. Всички тези тенденции показват, че ефектът от шока ще бъде доста по-слаб. Експортът е нараснал с доста по-бързи темпове от очакваното през първата половина на годината - и не само износът на стоки, бизнес услугите, аутсорсингът, IT секторът също увеличават експорта си с над 20% за полугодието. По-бързото усвояване на еврофондовете също допринесе за повече добавена стойност в страната.

- Според вас колко ще е растежът на икономиката през 2015 г.?

- Съвсем

реалистично е да

е около и над 2%

За полугодието е толкова. Няма видими сигнали тенденциите, които протичат от началото на годината, да се обръщат. Няма и видими шокове. Икономиката се възползва и от т. нар. дивидент на евтиния петрол, а прогнозите дълго игнорираха спада на цените на петрола. Засега има всички индикации, че трендовете от началото на годината ще се запазят през следващите няколко тримесечия, което означава добавяне на годишна основа на 30 000-40 000 работни места, намаляване на безработицата, по-висок ръст на експорта от очакваното. Всичко това ще доведе до малко-по-голям от очаквания ръст на икономиката.

- Растежът у нас по-висок ли ще е от средния за Европа?

- Да, изглежда, европейската икономика ще расте с темпове 1,4-1,5% тази година, така че ще бъдем малко по-бързи от средното за Европа.

Няма да сме

сред отличниците

До средата на тази година страните от Централна Европа са водещи - Полша, Чехия, Словакия, Румъния и Ирландия също, балтийските републики се възстановяват по-бързо от нас. Хубавото е, че не сме от “оставачите”, от тези, които дърпат надолу. Всъщност най-рискови за мен са икономиките на Франция и Италия.

- Кой всъщност е основният двигател на икономическото развитие у нас сега?

- Те са два. Единият е усвояването на еврофондовете. Това е вливане на чужд ресурс в икономиката, което се превръща в заетост и инвестиции, но тук бих бил доста предпазлив, защото, както знаем от минали години, такива проекти могат да спрат или да бъдат отлагани. Другата група двигатели са свързани с реално увеличаване на производителността и конкурентоспособността. В нашия случай, когато имаме ниска инвестиционна активност и малък приток на свеж капитал, това са експортно ориентираните производства - преработващата индустрия и услугите, свързани с производство на IT продукти, и с аутсорсинг на бизнес процеси и услуги. Тези три сектора в последните две години създават 80% от новите работни места.

- Какво означават тези нива на икономически растеж за бюджет 2016, който предстои да се обсъжда?

- Ключов въпрос е доколко ще е по-добро от очакваното изпълнението на бюджета тази година. Вероятно ще има по-добро изпълнение на приходите от очакваното при контрол върху разходите. Тогава

дефицитът ще е

два пъти

по-малък от

заложения

Ако правителството има воля да задържи тази тенденция, ще се ускори приближаването към балансиран бюджет, което бяхме отложили за много по-напред във времето. Бихме могли да слезем до дефицит 1% от брутния продукт още догодина, ако запазим тенденцията от тази. Ако, разбира се, правителството не се поддаде на популистки натиск за по-големи разходи.

- Т.е. очаквате бюджетът за догодина да не е толкова “напрегнат”?

- Проблемът е, че когато се очертае по-добро изпълнение на приходите, веднага се появява политически натиск и разходите да бъдат увеличени. Знаем кои са на опашката за това. Образованието е видим сектор, който очаква по-голям дял от БВП, здравеопазването непрекъснато създава натиск за допълнителни разходи. Има и други сектори, които ще оказват натиск - отбраната, съдебната власт. Освен това бюджетът трябва да е подготвен за всякакви непредвидени обстоятелства. Ние нямаме буфери, които в достатъчна степен да поемат някакъв шок от външната среда. Типичен пример е

кризата с

бежанците -

засега тя не влияе

на фиска, но би

могла

- Министерството на финансите оповести данни, че към края на август бюджетът има излишък, прогнозата е така да е и към септември.

- Така е, но трябва да се има предвид, че голяма част от разходите особено разплащанията по инвестиционната програма, най-вече финансирана с евросредства, се очаква да се струпат през последното тримесечие. Най-вероятно излишъкът ще бъде стопен - планирането на бюджета работи така. Основното позитивно развитие от бюджетната картина е доста по-добро от очакваното изпълнение на приходната част. Излишъкът се дължи изцяло на преизпълнение на приходите и на задържане на разходите. По-високата събираемост е донякъде заради стабилизиране работата на приходната администрация и заради повишената икономическа активност. По-добрата икономическа картина дава по-висока база за облагане - основните промени в приходоизточниците са свързани, от една страна, с ДДС, от друга - с данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски, пряко свързани с повишаването на заетостта.

l 38-годишен

l Завършил УНСС

l Работил е в Института за пазарна икономика до 2003 г.

l Основател и управляващ съдружник в “Индъстри уоч”

l Един от основателите на Българската макроикономическа асоциация

l Има син на 7 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,