Георги Стойчев: Намалява напливът за студенти там, където има свръхпроизводство на кадри

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5102978 www.24chasa.bg

Има български висши училища, които предлагат образование, не по-лошо от това в чужбина

Георги Стойчев е изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" София и участник в изработването на рейтинга на висшите училища в България 

 - Г-н Стойчев, правилно ли съм разбрал от новото издание на рейтинга на висшите училища, че най-добра реализация най-общо дават специалности, свързани с математика и с медицина?

- Това са част от професионалните направления, които осигуряват добра реализация на завършилите на пазара на труда, но не са само те.
Има и други професионални направления, в които завършилите определени висши училища намират много добра пазарна реализация. Завършилите администрация и управление в Американския университет или завършилите икономика в Софийския университет, Американския университет и УНСС също намират добра реализация, въпреки че в тези две направления като цяло има

свръхпроизводство

на кадри

От друга страна, завършилите информатика и математика в някои висши училища извън столицата получават значително по-ниски доходи и са изложени на значително по-голям риск от безработица в сравнение със завършилите същите направления в Софийския университет например. С други думи, реализацията зависи не само от избора на подходящо професионално направление и специалност, но и от избора на подходящо висше училище.

- Но направлението информатика и компютърни науки е това, което гарантира най-висок доход, нали?

- Завършилите информатика в Софийския университет са специалистите с висше образование, които имат най-висок среден месечен облагаем доход в сравнение с всички останали висшисти, завършили в България през последните 5 години. Но високи доходи имат и завършилите администрация и управление в Американския университет, машинно инженерство в Минно-геоложкия университет, комуникационна и компютърна техника в Техническия университет в София, обществено здраве в Медицинския университет в Пловдив, както и завършилите военно дело и много други. Така че отново комбинацията “подходящо направление и подходящ университет” е това, което осигурява добра реализация на пазара на труда, а не просто едно от двете. В повечето случаи и двете условия трябва да са налице, за да има добър резултат. Разбира се,

има направления,

в които търсенето

на кадри е

толкова засилено,

че завършилите всички висши училища, които предлагат кадри в тези направления, постигат много високи нива на реализация. Такова направление е медицината. Там почти всички завършили – независимо в кое конкретно висше училища – постигат почти максимално възможните нива на реализация. Безработицата сред тях клони към нула, а реализацията на позиция, изискваща висше образование, е над 90%.

- Твърдите, че висшите училища, които обучават в направление медицина, са нещо като българската Бръшлянова лига?

- Медицинските университети наистина се отличават от всички останали в България по това, че привличат едни от най-добрите студенти на входа - почти във всички тях средният успех от дипломата за средно образование на първокурсниците е около или над 5,50. Това са университетите, където има най-голям дял чуждестранни студенти, а сред завършилите тези университети се наблюдава
почти пълна
реализация на
пазара на труда
Тези резултати вероятно се дължат както на качеството на обучение, така и на очертаващия се голям дефицит на кадри с подобно образование на българския пазар на труда.

- Оказва се, че педагогиката измества по брой студенти правото, защо?

- Постепенно намалява броят на студентите в направления, в които от години наблюдаваме “свръхпроизводство” на кадри с висше образование, като икономика, право, администрация и управление и туризъм, но и не само в тях.
В същото време констатираме нарастване на броя на студентите в направления, където се очертава дефицит на кадри - медицина, стоматология, фармация, здравни грижи, информатика и компютърни науки, педагогика. За пръв път от много години насам студентите, които се обучават по педагогика, са повече от тези, които се обучават по право. През настоящата година
педагогиката
измести правото като третото най-масово професионално направление в България. Струва ми се, че през последните години наблюдаваме бавен процес на рационализиране на избора на кандидатстудентите и опит те да се ориентират към направления, които ще им осигурят по-добра реализация. Надявам се, че този процес ще бъде окуражен и доразвит.

- За тази тенденция принос има и рейтингът на висшите училища, предполагам?

- Той е създаден с тази цел - да служи за източник на надеждна информация, която кандидат-студентите да използват, за да могат да направят информиран избор къде и какво да учат.

- След като вече има пето издание на рейтинга, това е достатъчно време за по-дългосрочни изводи. Виждат ли се резултатите от тази реформа?

- Рейтингът е предпоставка за реформа. Самата реформа е още в началната си фаза и за видими и измерими резултати ще трябва да почакаме още малко. Във всеки случай, надявам се, че рейтинговата система може да служи като основа както за един по-рационален избор от страна на кандидат-студентите, така и като средство за разнообразяване на
инструментите за
финансиране на
висшите училища, използвани от министерството на образованието.

- Българският рейтинг сравним ли е с добри образци в напредналите западни държави?

- Аз мисля, че самият български рейтинг е добър образец за национална рейтингова система.

- Какво може да се каже в крайна сметка на абитуриентите, на които предстои да кандидатстват в университет и имат пред себе си новия рейтинг?

- Първо, трябва да се каже, че си струва да получат висше образование, защото то увеличава шансовете им за реализация на пазара на труда
и намалява
рисковете от
безработица
Второ, струва си да положат усилия да направят информиран избор, тоест да решат не просто какво искат да учат, а и къде искат да учат и да направят този избор на базата на сравнима статистическа информация, каквато могат да намерят в рейтинговата система, но и не само в нея.
Трето, на кандидат-студентите би трябвало да се каже, че българските висши училища предлагат относително добри алтернативи за получаване на висше образование в България, които в много случаи не са по-лоши от тези, които им предлагат част от чуждестранните университети извън страната.

CV

- 46-годишен

- Завършил е философия в Софийския университет “Св.Климент Охридски”

- Работил е като журналист в радио “Свободна Европа”

- Женен, с 4 деца

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,