Гълъб Донев: Правим механизъм за минимални заплати по длъжности и браншове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5109306 www.24chasa.bg
ГЪЛЪБ ДОНЕВ

Синдикати и работодатели ще договарят нивата, държавата няма да им се меси

За 2016 г. очакваме 150 хил. нови работни места, но само 7 хиляди за хора без образование

Добавката за стаж остава, докато не намерим начин за постоянно вдигане на заплатите

Средно 3,5 дни работи един човек с еднодневен договор

Със зам.-министъра на труда и социалната политика разговаря ВИКТОР ИВАНОВ

Роден на 28 февруари 1967 г. в София

Завършил Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”

Магистър по финанси от УНСС

Магистър по “Право” от Русенския университет “Ангел Кънчев”

Заемал е длъжностите началник на отдел в Националния осигурителен институт, временно е изпълнявал длъжността директор на Националния институт за помирение и арбитраж

2007 г. - 2009 г. е директор на ГИТ

2009 - 2014 г. е заместник-председател на държавния резерв

- Г-н Донев, водят ли се разговори за премахване на добавката за стаж в заплащането?

- Не. Тази добавка за стаж е един инструмент, който дава автоматизъм в нарастването на заплатите всяка година. Докато нямаме механизъм за автоматичен ръст или договаряне на заплатите, които да гарантират отражението на различни икономически и социални показатели, би следвало добавката да се запази. Тя гарантира едно автоматично, макар и само с 0,6%, нарастване на заплатите.

- Вие ще предложите ли обвързване на минималните осигурителни доходи с минималното задължително заплащане - един вид минимални заплати по браншове, професии и длъжности?

- Министерството ще създаде такава работна група, която да обсъди изцяло критериите за заплащането, да изработи механизъм за определянето на минималната заплата. И от страна на синдикатите, и на работодателите има готовност да се работи в тази посока. На последното заседание на НСТС и двете страни изразиха подкрепа да се работи по този механизъм.

- Кога да очакваме такъв действащ механизъм?

- Следващата година е един нормален хоризонт за такава разработка.

- Възможно ли е тогава работещите хора да очакват ръст на заплатите си годишно в порядъка на 8-9% - колкото бе тази година ръстът на осигурителните прагове?

- Тази година действително се получава ръст в този порядък при преговорите за определяне на минималните осигурителни доходи. При разработен механизъм, който прилагат работодателите и синдикатите, можем да имаме и

сектори от

икономиката,

в които това

нарастване да е

много по-високо

А може да има и сектори със задържане на нивото на заплатите. Това се определя от много фактори, които искаме в този механизъм да бъдат ясно и точно описани и да се знае какви принципи се спазват при определяне на размерите на минималните работни заплати.

- Реалистично ли е текстовете да постъпят преди есенната сесия на парламента и съответно да влязат в сила от началото на 2017 г.?

- Възможно е, но не сме се обвързвали да хванем есенната сесия. През следващата година обаче сме се ангажирали да изработим този механизъм.

- Тогава държавата ще има ли само регулационна роля в преговорите, или ще запази и административно налагане?

- Държавата не може да излезе напълно от административното определяне. Има сектори като държавни предприятия и администрация, в които няма работодателски или синдикални организации или пък схемата на договаряне е такава, че заплатата зависи от бюджета.

В реалната икономика обаче би следвало работодателите и синдикатите да си договорят размерите.

- Успешен ли се оказа експериментът с еднодневните трудови договори?

- Еднодневните договори се оказаха много успешен инструмент за заетост и за привикване към пазара на труда, към търсене на работа в светлата част на икономиката. Тези хора се осигуряват за пенсии, за трудова злополука, здраве, а в същото време запазват всички обезщетения и помощи, които получават от социалното подпомагане. Ако има регистрирани и получават обезщетение за безработица, то също продължава да се получава, независимо че имат и доход от заетост.

Въпреки че набирането на работници по тези договори стартира в средата на сезона и се изпуснаха всички пролетни работи по насажденията и прибирането на розовия цвят, ягодите и черешите, от 21 юли досега имаме 79 000 еднодневни договора, което е внушителна цифра. Очакванията ни бяха между 60 и 100 хил. еднодневни договора на сезон, а тук

за половин сезон

имаме почти

80 000 договора

И въпреки че приключва активното прибиране на реколтата, на ден 100-150 еднодневни договора продължават да се регистрират.

- Знаете ли колко хора са работили на еднодневни договори и какви пари са внесени в бюджета?

- Справката, която имаме от НАП до септември, показва, че при 29 000 договора имаме около 7500 работници. Тоест средно около 3,5 работни дни на един човек. Очакваме около тази цифра да се движат и следващите анализи след подаване на данните от земеделските производители към НАП. Защото те внасят авансово осигурителните вноски и получават договорите от ГИТ, но срещу тези внесени авансово суми не стоят работещи хора. Едва след окончателните декларации се вижда зад всеки договор кой е човекът, който е работил.

- Планирате ли разширяване на еднодневните договори, ще има ли електронно заверяване, вместо да се ходи до Главната инспекция по труда?

- Работим да усъвършенстваме режима и получаването на договорите от земеделския производител да става онлайн след регистрация и плащане на осигурителните вноски.

Ще се облекчи и попълването на личните данни на работещите.

- Какви са разчетите за пазара на труда за 2016 г.?

- През тази година имаме понижение на нивото на безработицата и повишаване на икономическата активност. Непрекъснато се наблюдаваше

постоянно

намаление на

нивото на

безработицата

и през септември беше 9,2%, което е под средното за ЕС, а през октомври се покачва само с 0,1% заради края на сезонната заетост. Има обаче и разминавания между търсенето и предлагането заради характеристиките на безработните хора. Имаме 300 хил. безработни, от които дългосрочно безработните са съществен дял. А при тях проблем е ниската квалификация.

Изследванията за следващата година показват, че бизнесът очаква да разкрие около 150 000 работни места. Но в същото време разпределението на търсенето на кадри е 25-30% за висшисти, близо 60% ще са за специалисти със средно образование и едва около 7-10 хил. работни места ще са за хора с основно или по-ниско образование. Тоест

бизнесът

не се нуждае

от хора с ниска

квалификация,

а голяма част от безработните са точно такива. Заради това и нашите усилия са насочени към повишаване на квалификацията или дори създаване на такава.

- Системата да се наемат безработни за почистване с ваучери към нискообразованите безработни ли е насочена?

- Нишата съществува и в момента, но в сивата икономика. С ваучерната система искаме да я запълним. В момента нямаме възникване на взаимоотношения между този нов работодател - семейството, и наетия да почисти или да извърши друга услуга човек. В страните, в които тази система работи като Белгия и Франция, голяма част от безработните намират заетост. Да се надяваме и при нас да се случи, въпреки че едва ли още от самото начало ще е толкова атрактивна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър