Секс, кампании и комикси

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5131383 www.24chasa.bg

Родители, разговаряйте

с децата си като

приятели за заплахите,

които ги дебнат

ЗА ПРЪВ ПЪТ тази година се обяви Международен ден за закрила на детето срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. 18 ноември. Тази дата досега беше ден на възпоминание на жертвите при пътно-транспортни произшествия, вероятно някой е счел, че между катастрофа и сексуално насилие може да се сложи знак за равенство. Не че не е така. И при пътно произшествие, и при сексуално посегателство последствията са травми за цял живот. И физически, и психически. Не ме питайте кои са по-страшни. Гледаме филми, новини, страхотии и чукаме на дърво. Докато

в съседната стая

детето ни седи

пред компютъра

и си чати

с ...неизвестно кого. Може със съученик, може с леля си от Испания, а може да не е нито съученикът му, нито леля му.

Социалната мрежа, интернет пространството имат много положителни страни за знания и познания, но от тях дебнат и опасности, които все си мислим, че са далеч от съседната стая. Да, ама не. Там са, на екрана на компютъра, който сме купили на детето си, за да опознава света. Само че дали сме обяснили предварително и правилно, че този свят не е полянка с цъфнали съсънки и пеперудки, не е безопасен и мил като котенцата, които се протягат от всеки втори постинг, не е усмихнат като емотиконите, с които изразяваме чувствата си по-често, вместо да се мъчим да пишем думички.

Лесно и просто е всичко в социалната мрежа. Поне така изглежда на пръв поглед. Много често обаче се оказва, че зад милата муцунка на котенцето се крие оголеният зъб на някой зъл пощелив котарак с остри нокти, които са готови да нанесат неизлечими следи по душичката на вашето дете. По-добре да имаш едно наум, отколкото да приемаш всичко за чиста монета.

Може да ме упрекнете, но така съм възпитавала децата си - с непознати не се разговаря, с непознати не се тръгва никъде, от настоятелни за контакт непознати се бяга с всичка сила. Не са се превърнали в темерути, напротив - слънчеви и отворени хора са, но едното наум им стои в подсъзнанието, сигурна съм. Семейството е длъжно да вземе всички предохранителни мерки, за да вкара в съзнанието на подрастващите, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. Ако там не се създаде защитна мрежа в главичките, която да пресява всички контакти с действителността и в реала, и във виртуала, никакви международни дни, кампанийни мероприятия и послания няма да свършат работа. Става бавно, трудно и упорито. Става с любов и загриженост.

Крачка по крачка, пример по пример, без да създаваш страшилища, но и без да омаловажаваш проблемите. Става кой както реши, но да реши. Да не оставя на училището и улицата. Да не допуска да се обърне каруцата, за да види многото пътища. Защото те вече ще са пътища за никъде.

По-миналата година 14-годишният ми внук беше намерил приятел в социалната мрежа. Играеха заедно някакви игри, чатеха си, говореха си по скайп. Нищо странно. Докато един ден

ни сервира

вкъщи, че иска

да замине за един

град в Северна

България,

за да се види с приятелчето си. През уикенда. Момчето се оказа последен клас в професионална гимназия, поне според сведенията от фейсбук, по-голям с пет години от внука ми и скептикът в мен не само се обади, а направо изкрещя. Казах, че не може да пътува. То бяха ревове, клетви, обещания, закани, всеки, който има тийнейджър, може да разбере за какво става дума. Може да ме упрекнете, че съм черноглед човекомразец, свръхподозрителен параноик, ваша работа, аз честно си признавам, че въображението ми извика всички сцени от филми за педофили и стокхолмски синдроми накуп. Слава Богу, когато дъщеря ми се върна в отпуск от Англия, заведе внука на гости на неговия приятел. Слава Богу, момчето се оказа от добро семейство и съвсем нормално. Но не съжалявам за своята реакция. Малко детски гняв, малко сълзи и сръдни са нищо в сравнение с недай боже катастрофа в съзнанието за цял живот.

Приветствам, разбира се, инициативата на УНИЦЕФ - България, и Държавната агенция за закрила на детето под наслов “Да направим невидимото видимо”. Да извадим на светло опасностите пред нашите деца, дебнещи ги от екрана на компютъра, пред вратите на училището, в дискотеката, в парка, на градското стъргало. Където си помислите и не си помислите. Навсякъде. Не, не всявам паника. Приятелче, приятел на приятел, брат на съученичка, продавач в магазин, никой не знае кой какво мисли и кой кой е всъщност. Малко ли са случаите с бонбонки и дъвки с дрога? Извратеняците са добронамерени, щедри, разбиращи. За разлика от родителите, които обикновено в очите на децата си са закостенели и неразбиращи, забраняващи

и с големи

от страх очи

Или просто нямат време за рожбите си, търчащи от една работа на друга, от риболова през уикенда до карето с приятели в петък вечер.

Знам колко е трудно да се поставиш на мястото на детето си. Колко е трудоемко и времеядско. Може би по-лесно ще стане, ако просто му дадеш да чете новия комикс, който се тиражира и е предвиден да запознае децата ни с опасностите, които ги дебнат. Може и да е интересен комиксът. Не можах да го разгледам, не зная кои са авторите му. Все пак е някаква дейност. Може и да свърши някаква работа. Поне Loverboy, както е наречен, може да стане известен колкото прословутия Кънчо отпреди няколко години. Зная, че всичко се прави с добри намерения. И че пътят към ада е постлан с тях. Зная, че трябва да не се бездейства, да не се маха с ръка, да не лягаме удобно, както винаги, на престъпно безхаберната мисъл, дето това на нас точно няма да ни се случи. Защото става въпрос за децата ни. Те са под прицел. Не само на 18 ноември всяка година. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Не знам на какъв принцип е избран поредният международен ден, писах по-горе, че няма случайни неща - съвпадението с възпоменателната дата за пострадалите в ПТП е още една обица на ухото да не пренебрегваме факта, че ние сме отговорни за децата си. Ние и никой друг. Мога да си измия ръцете с “Бог да ги пази!”, да, на Бог се уповаваме, ама забравяме, че Той дава, но в кошара не вкарва. Я идете до другата стая и вижте с кого чати и в кой сайт е влязло синчето или дъщеричката ви, минете покрай училището да видите с кого и къде отива на път за вкъщи, РАЗГОВАРЯЙТЕ с него като с приятел, а не с протоколно четене на “морал”, отделяйте му достатъчно време, събудете доверието му, че не сте сухар, който не го разбира.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,