Капиталова групировка ползва проваления процес в кампанията си за овладяване на съдебната власт
Първите думи на Христо Бисеров пред Софийския градски съд онзи ден бяха отразени, но подценени от медиите. Несправедливо засенчени от светкавично развихрилата се кампания на един политико-олигархичен кръг, чийто капитал зависи от овладяването на съдебната власт чрез предстоящите конституционни реформи. В стремежа си да докаже опорната си точка, че прокурорите са
по-калпави и
по-корумпирани
от съдиите, въпросната групировка игнорира както презумпцията за невинност по казуса “Бисеров”, така и най-интересната сентенция от сагата. След две години мълчание и изолация бившият заместник на Доган се изправи пред Темида и каза: “Разбирам за какво ме обвиняват, но не разбирам защо.” Двусмислена и озадачаваща мисъл, присъща на Делфийския оракул.
В какъв смисъл “не разбирам защо”? Защо точно мен ли? Защо не и другите ли? Защо така грубо и драстично? Какво не разбира Бисеров фактически?
Оправдателната му присъда е финал на една история, в която нищо не е ясно още от самото начало и най-вероятно никога няма да се изясни.
До 4 ноември 2013 г. Сивия кардинал, както го наричаше Костов, е един от най-мощните мъже в държавата – зам.-председател на Народното събрание и на ДПС, шеф на правната комисия, крещи от трибуната към изпадналите в опозиция Борисов и Цветанов:
“Сега боли ли?”,
най-важните закони минават първо през неговите ръце. До онази мързелива неделя юристът от Хасково е бисер в короната, един от най-вътрешните в Сарая, най-силен сред най-силните, посветен в детайлите на политическите игри, мръсните тайни, подмолните ходове, недостижим, властен и напълно непроницаем. Макар за 20 години да е изрекъл не повече от хиляда думи публично, няма българин да не е чувал името му. И изведнъж в почивния ден на редакционните мейли се получава съобщение от пресцентъра на ДПС, в което пише, че Бисеров се оттегля от всички заемани постове. Подобно заличаване на високопоставен политик с един замах, без обичайните предварителни скандали и настройване на общественото мнение, няма аналог. Вездесъщият въпрос “Защо?” остава безброй пъти без отговор.
На нарочна пресконференция Местан обявява, че двамата с Доган нямат ни най-малка представа за “личните мотиви” на своя събрат, добавяйки в типичния си обтекаем стил: “Можем да му дадем политическа оценка едва след като се изясни случаят, а господин Бисеров изрично помоли той да прецени къде и кога ще ги обяви.”
Дрън-дрън,
нищо не се
изяснява
Тръгват спекулации: Цветанов и Борисов са скандализирани, твърдят, че от ДАНС са занесли сигнала за пране на пари и данъчни престъпления срещу Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков дни преди оставката; Цацаров твърди, че в ДАНС разполагат с класифицирана информация по случая, тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев отрича, а Владимир Писанчев говори за “финансови преводи със съмнителен произход”; изтича слух, че сигналът е подаден от чужди служби, най-вероятно швейцарските; под сурдинка “запознати” обясняват как бившето величие се е
опитвал да стане
могъщ олигарх
и това вбесило Агата; старият враг на ДПС Осман Октай е убеден, че Доган разжалва своя “кардинал” заради сблъсък на интереси и влияние; Корман Исмаилов свързва детронацията със стартирането на проекта “Южен поток”, в който близки до Бисеров фирми имали интереси.
До ден днешен обаче не излиза нито един безспорен факт или аргументирано обяснение за жертването на един от основните фактори в политиката. Явно интригата е дълбока колкото Марианската падина, щом самият Бисеров продължава да се чуди “Защо?”.
Днес, след като в своята безгранична безпристрастност българското правораздаване го обяви за невинен, нищо не го спира да се завърне в ДПС и да получи възмездие. Или пък да си продължи тайните финансови операции и да стане законен олигарх. За него въпросът вече е “Защо не?”.