Смъртта ли е единственият изход?!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5160128 www.24chasa.bg

За рекламата със самотния възрастен човек - бива ли да излъжеш най-близките хора, за да ги събереш за Коледа

Коледа вече потропва от нетърпение пред прага на света. Светнаха украси, грейнаха елхи, празничната суетня обхвана човечеството от най-богатите до най-бедните му представители. Коледните реклами заляха екраните, както всяка година откакто телевизия светува. Една такава реклама обаче излезе от общоприетите рамки на веселие, блеснали очи и "Хо-хо-хо"-то на засмения белобрад дядо, дето носи подаръци на послушните деца. В клипа един обикновен възрастен човек посреща сам празника. Година след година. Чува гласовете на децата и внуците си по телефона, вижда през прозореца как дружно се събират семействата на съседите му,

а той - все сам

пред коледната

вечеря

Тъжно. Целият свят се просълзява, половината свят се припознава. Хеле пък тук, в България. Въпреки патриархалните ни традиции. Въпреки екстрите, които цяла година чакаме - да си идем дома, да заколим прасето, тате вино да налее, мама ракия от изба да извади, пък и песни да се запеят и жалби да се обадят - за тежкия живот, за скъпотията, за как парите не стигат и децата не слушат.

Децата,

половината,

са в чужбина

И децата на техните деца също. Дори и да са тук и да имат работа, предпочитат да пропуснат семейните събирания за светлите празници. Не защото не са им мили родителите и братята и сестрите. Животът е такъв. Затворили сме се в къщите си, в кухните си, в черупките си. Или сме се разпищолили по екзотични дестинации и вилни партита с влиятелни познати. Който каквото.

Та нормално е да се просълзим от самотния дядо под коледното дърво. И да се умилим пред решението му да изпрати на децата си съобщение за собствената си смърт. На първо гледане обаче. Защото забелязваме щастливия финал - цялото семейство около елхата, пред пълната маса, сред смях и закачки. И в това се припознаваме. Ех, да се върнат дъщерята и зетят от Испания, да долети внучката от Флорида, да стъпи на родна земя синът от Австралия... Ех, ама не би.

Пак ще си

гледаме

коледните украси

по скайпа

И ще седим пред пластмасовата елхичка в единствената стая, която отопляваме, с каквото Бог дал в чинията, щото една душа, една гуша. Дотук обаче със сантимента. Защото се вторачваме в хепиенда, а подсъзнателно пропускаме какво всъщност е довело да него в рекламата.

И точно в този тънък момент няма как да се припознаем. Хайде, с ръка на сърце ми кажете кой от вас ще изпрати на детето си хабер, че е ритнал петалата, за да го накара да хване първия самолет, влак, параход, да яхне автомобила, да си скубе косите наум, да се облива в сълзи наяве, да се самообвинява и да се къса сърцето му.

Кой от вас би

причинил

такова нещо

на детето си?

Нищо, че това дете с години не е сядало на празничната трапеза редом до родителя си. Нищо, че се обажда само, когато има проблеми. Нищо, че и вашето сърце се къса - това, дето си откъснал от плътта си, дето от парче месо си отгледал, изхрани и изучил, за да е сега виртуозен хирург, уважаван университетски преподавател, успял бизнесмен или обикновен човек, дето денонощно се бори с живота, е я на един междуградски телефонен звън, я на един презокеански скайп, а не на една ръка разстояние. Ръката, с която да се прегърнете. Вашата увисва празна, но и тези на децата ни, не забравяйте, също увисват празни.

Ето това, сигурна съм, нашего брата българинът никога няма да направи.

Да излъже децата си, причинявайки им неописуема болка. Първо, аз, която цял живот съм възпитавала децата си, че лъжата е грозна и недостойна, че да си играеш с чувствата на хората, е нечовешко, че да използваш измама за лично облагодетелстване, е неморално, да се подиграя не само с това, което съм се старала да им покажа като правилно, а и да плюя на собствените си морални устои.

И да чакам, когато пристигнат покрусени от мъка, да хвърлят шапка, че ще ядем заедно на Коледа. Или на който и да е друг празник. Да, бе, камък ще им падне от сърцето,

но дали ще ми

простят ужаса,

на който съм ги

подложила

в този интервал не между обяда и вечерята, а между фалшивия ми некролог и празничната вечер.

И по-страшното - аз ще си го простя ли? И още по-страшното, за което колцина се замислят - в моменти на екстремна трагична ситуация човек реагира не съвсем адекватно. Ами ще пришпори колата с бясна скорост, ще се шибне в някое дърво. Ще се качи на самолет, който ще претърпи авария. Ще попадне в снежна буря, в тропически циклон, в какво ли не, Боже, нали казват да не ти се случва това, дето майката ти мисли.

Не, бе, не ви рисувам апокалиптични картинки, просто помислете реално, че и това го има. Ей така, като вариант. Писаното на глава на камък не отива, обаче ако се случи нещо такова, как ще доживееш земните си дни с вината, че твоето желание да събереш семейството си на Коледа се е оказало причинител на

трагедия, далеч

по-неописуема

и безвъзвратна

в сравнение със самотната ти вечеря.

Разбирам рекламната идея, набарана е тънката струна на човешката душица. Плаче светът, та се къса. Споглеждат се синът ви със снахата, дъщерята със зетя, внукът с гаджето си, внучката с огледалото, пък се освобождават от дежурство, извиняват се за коледното парти, отменят резервациите за мечтаното пътуване, връщат кувертите и се срещат пред родната порта и после три дни яли, пили и се веселили. Хубаво би било. И аз искам дъщеря ми да се прибере за празниците от Англия, синът ми да не шофира в трафика към приятелски купон и да се връща пак в трафика оттам след три дни, та да го мисля по пътищата на родината, искам и малкият син да не ходи в другия край на София, защото не ги знам какви фойерверки ще пускат, колко пиене ще изпият и изобщо - ако може, все до моето дясно коляно да седят.

Като бяха дребни дечица все си виках: “Боже, кога ще порастат, та да не са ми непрекъснато очите на ластици, това бръкнало в контакта, другото обърнало тенджерата от котлона, третото се навряло в пералнята...” На страха очите са големи. И колкото повече растат децата, толкова страховете ти стават повече. Толкова повече се засилва желанието да са близо до теб тези твои деца. Те обаче имат свои деца, свои работи, свои грижи. Когато имат нужда от теб, ще те потърсят.

Нито рева, нито хленча, нито надавам стонове. Пука ми за някаква реклама на някаква хранителна компания. Виж, за човешките отношения ми пука. Защото честичко се превръщат в нечовешки.

Който има

възможност и

желание,

ще се прибере

в родния дом

Който няма, с реклама и сълзливи клипчета друг път ще го накараш. Ако смъртта е единственият изход, който ще сложи край на отдалечаването ни един от друг, на неглижирането на синовните и родителските ни задължения, на недооценяването на всеки миг, прекаран с най-близките ни, ми да лягаме и да мрем.

Аз обаче не се събирам засега. Да са ми живи и здрави обичните хора, другото е коледна реклама и ще мине и замине още преди да приберем коледната украса в кутиите. Реклами за това как да бъдем човеци няма. Сами трябва да се научим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,