Защо се стигна до оставката на правосъдния министър Христо Иванов и до оттеглянето на подкрепата на Радан Кънев за кабинета? Какво ще последва за управляващата коалиция?
Трябва ли съдебната реформа да мине през Велико народно събрание? Потърсихме прогнозите на известни коментатори. Ето какво каза проф. Драгомир Драганов
Аз мисля, че управляващото мнозинство в парламента ще се запази въпреки оставката на министър Христо Иванов и оттеглянето на Радан Кънев. Ще се запази, защото част от Реформаторския блок ще остане в него, АБВ също, и тихо ще се прибавят знайни и незнайни депутати.
България няма нужда в момента от политически сътресения. Това го разбират всички нормални хора, даже и политиците. В момента в Близкия изток тръгват събития, на фона на които България трябва да бъде изключително стабилна политически. От тази гледна точка реформаторите не трябва да стават разформатори. Да оставим факта, че цялата тази така наречена конституционна реформа беше в графата “Кипи безсмислен труд”.
Защото какво направиха румънците през 2003 г.? Смениха си конституцията с референдум. Приеха чисто нова конституция. Видяха че онази от 1990 година не работи, ражда корупция и зависимости и си направиха нова конституция. И ни изпревариха в общия ни преход.
Колкото до предложението за свикване на Велико народно събрание - това е теза, която аз отдавна подкрепям.
Необходимо е ново
Велико народно
събрание за кратък
период от време
То трябва да промени конституцията с ясно начертани параметри и след това да се саморазпусне и да премахне от основния закон самата институция “Велико народно събрание”.
Така направиха впрочем испанците през 1976 г. - известното “историческо харакири” на старата политическа система - т.е. на франкизма (да не се бърка с нашенския “исторически компромис”).
Ние сме единствените от държавите в преход, които имат институция “Велико народно събрание”. И сме заковали в нея възможността за каквато и да е сериозна промяна.
Португалия също имаше подобна институция - казваше се Учредително събрание. След като го премахнаха, португалците за 5 години направиха 7 радикални конституционни промени с обикновен парламент.
Мога да дам за пример и Полша. Тя си направи “малка” конституция през 1993 г., видя какво работи и какво не и през 1997 г. прие “голяма” - истинската си конституция.