Защо Радан Кънев не може да хлопне вратата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5167380 www.24chasa.bg
Андрей Райчев

ДСБ зае позиция, много по-голяма от електоралната си
тежест, сега може ли да размени завоеванието за нищо?

Има две неща, които следват от оттеглянето на Радан Кънев от мнозинството в парламента. Може да наречем постъпката на Кънев емоционална, инфантилна, някои негови врагове биха я нарекли политически нелепа. Той обаче не говори в лично качество, а

извършва ясен

политически ход

с няколко

неприятни

последици

Първо, излиза и хлопва вратата. Но хлопването на вратата предполага нещо да се случи след това. Излизането в опозиция означава не отиване на избори, защото явно няма никакви предпоставки за това, а преместване на политическата дейност от парламента на улицата.

Улица обаче няма. Няма я и като настроение на хората. Как да излезеш на улицата

по въпроса дали

да бъдат 5 или

6 души в

парламентарната

квота

на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет?

Освен това Радан Кънев няма вътрешна подкрепа. Той каза каквото искаше, още един депутат го подкрепи и точка. Останалите смутено мълчат и явно нямат никакво намерение да напускат властта.

Тук отиваме на един парадокс. Под ръководството на Радан Кънев ДСБ зае позиция много по-голяма от електоралната си тежест. Партията има няколко министри и всъщност почти само тях чуваме, почти само тяхната политика обсъждаме (друг въпрос е, че друго нищо особено не се случва). Да напуснат тази гигантска тежест по някакъв демонстративен начин, означава

да разменят

цялото това

завоевание

срещу нищо

Затова Радан Кънев, ставайки с жест да хлопне вратата, всъщност ще трябва внимателно да я затвори.

Второ, виждаме началото на разпада на Реформаторския блок. Това е вторият аспект на случващото се, защото от страна на Меглена Кунева не се долавя даже намек за желание за оттегляне на подкрепата за правителството. Големият проблем е, че Реформаторският блок е шит с много едра игла, много набързо, той обединява два съвършено различни типа хора и затова не мисля, че това разкъсване подлежи на слепване.

Дали Радан Кънев ще върви оттук нататък по пътя на Едвин Сугарев, или по този на Филип Димитров, ми е трудно да кажа. Изборът пред него е неприятен.

А перспективата

той да се

самообяви

за кандидат

за президент

е чисто и просто завръщане в схемите, с които Иван Костов ръководеше партията.

Що се отнася до оставката на Христо Иванов, това е различен случай - той не се държа като политически деец, а като един честен човек, който се опитва да направи нещо. В неговото поведение нямаше никакъв замисъл за после. Игра каквото игра, един осъзнато временен танц. Предполагам, че сега се чувства щастлив, излизайки от цялата тази мръсотия.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания