10-те събития на 2015 година или защо ДСБ е с единия крак навън, а с другия - вътре

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5175228 www.24chasa.bg

Защо ДСБ е с единия крак навън, а с другия - вътре

Има събития, които творят история. Такова е спадът на цените на петрола през отминаващата 2015 г. Миналата седмица например петролът достигна най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Но за петрола – по-нататък.

У нас определението “исторически” много често се използва около съдебната реформа и ремонта на конституцията. Повтаря се някакво натрапчиво предзнаменование за съдбовност. Ако можеше енергията, хвърлена по сутрешни блокове, по партийни обсъждания и къде ли не, да се върже в националната енергопреносна мрежа...

Спасители извеждат пострадала от клането в “Батаклан” в Париж на 13 ноември.

Да оставим настрана гръмките приказки и да видим причината, резултатите и съдържанието.

Владимир Путин и Барак Обама на срещата на Г-20 през ноември.

Резултатите. След като Христо Иванов и Радан Кънев се оттеглиха, ДСБ реши, че излиза в опозиция, но “подкрепя провежданата реформаторска политика от Петър Москов и във връзка с решението му за оставане на поста прие оставката му като зам.-председател на партията”. Тоест приема оставането на Москов на поста. С единия крак навън, с другия - вътре. Трябва да се запитаме защо е така. Най-логичният отговор е - защото хем гледат да се позиционират правилно пред твърдите избиратели за идващите избори (президентски със сигурност), хем

Сваленият от Турция руски СУ-24.

не искат да

Бойко Борисов говори за резултатите от втория тур на местните избори, 1 ноември

затварят вратата

Нефтено находище в Саудитска Арабия

към това

Петър Москов и Христо Иванов

управление

Сирийски бежанци в Гърция - снимка от август

За да могат да реагират според развитието на ситуацията.

В понеделник движението на Меглена Кунева каза, че ще продължи да подкрепя правителството, но чака ГЕРБ да предложи нов правосъден министър.

Във всеки случай към понеделник положението на ДСБ е такова. Хем имат хора в управлението, хем са в опозиция, хем са в Реформаторския блок, който още е част от управляващата коалиция.

А какво може да последва?

Вариант 1 - другите части от реформаторския блок остават в управлението, а подкрепата в парламента се задържа над 121 депутати. Тогава депутатите от ДСБ излизат от групата и стават независими народни представители.

Вариант 2 - Реформаторският блок се цепва. Понеже той е от 5 партии, има 23-ма депутати и 5-ма министри, не се знае какъв хаос може да произтече от това.

Вариант 3 - Реформаторският блок (или голяма част от него) излиза в опозиция и се стига до предсрочни избори.

Има и още сценарии. Защото в ДСБ винаги е имало хора с, както е казал поетът,

разнолики,

нестройни

души -

ту неуморно изграждат, ту без пощада рушат.

За сценария с предсрочните избори Бойко Борисов прогнозира години наред нестабилност. Ето тогава вече ще се окаже, че разправиите около съдебната реформа наистина са били исторически. От гледна точка на последствията за държавата. А не заради самата реформа. Да оставим настрана, че я съпровождаха пускане на записи на каки, манипулирани заглавия и други активни мероприятия. Най-кратко казано,

ще отидем на

предсрочни

избори, защото

парламентарната

квота в

прокурорската

колегия във ВСС

е 6:6, а не 6:5

И какво следва? Малко неясно остава как точно тази реформа ще доведе дотам, че да се поправят калпавите закони и правилата да се прилагат бързо, ефективно, неизбежно. И да има справедливост за всеки.

Причината е също толкова трудно разбираема, колкото двусмислена е позицията на ДСБ.

Но да видим нещата в перспектива. Какви бяха предишните години?

Българската 2013 година - бурна и нестабилна, година на разделение. Три правителства, едно от тях служебно, две вълни на протести.

2014 г. - обрат след обрат. Пак предсрочни избори, пак служебно правителство, а междувременно трусът с КТБ.

На този фон 2015 година изглеждаше кротка и спокойна. С едни местни избори през октомври, на които се видя, че общо взето

настроенията на

избирателите са

същите

като на парламентарните избори година по-рано. С един проектореферендум, който трябваше да е от 3 въпроса, но оцеля само един. И с една пенсионна и здравна реформа, на които е сложено някакво начало.

Но ако в България беше така, за света 2015 г. бе може би най-голямото геополитическо разбъркване от 1989 г. насам. Атентатите в Париж през януари и ноември. Русия през февруари подписа мирното споразумение с Украйна, а през лятото влезе във войната с “Даеш”. Тъкмо когато след атентатите в Париж от 13 ноември се заговори за сближаване на Русия и Запада срещу “Ислямска държава”, Турция свали руски самолет и между двете държави тръгна конфронтация.

Европа тъкмо потуши (с решаващия принос на Германия) гръцката криза, която заплашваше да прерасне в криза на еврото, и дойде бежанската вълна (пак с принос от Германия). Ако финансовата криза прокара разделение север - юг в ЕС, бежанската започва да прокарва разделение Западна - Източна Европа. А след ноемврийските атентати в Париж призракът на завръщането на вътрешните граници в Евросъюза става все по-видим.

Много наблюдатели сочат цената на петрола и изобщо на енергоносителите като

един от

двигателите на

всички тези

процеси

Петролът е основен източник на приходи за “Даеш”. След като Русия и Турция се наежиха една срещу друга, в обвиненията на Путин пак присъстваше петролът. “Русия има основания да смята, че нейният Су-24 е бил свален, за да се обезопасят доставките на незаконен петрол от Сирия за Турция”, каза Путин и добави, че става дума за петрол от находища, контролирани от “Ислямска държава”.

Според политолога Иван Кръстев “Русия беше засегната не толкова от санкциите, колкото от

падането на

цените

на петрола

Руските лидери са убедени, че в дъното на всичко са американците, които са накарали саудитците да дръпнат цените надолу. Намесата в Сирия е и опит да се влезе в диалог със Саудитска Арабия, т.е. да се натрупат някакви точки, които може да се използват в преговорите. Не бива да се изненадвате, ако в крайна сметка голямата сделка за Сирия бъде сключена не между САЩ и Русия, а по споразумение между Русия и Саудитска Арабия”.

Спадащата цена на петрола е фактор, който подпомага икономическия растеж в Европа, а и у нас. Да видим обаче дали тънките политически сметки няма да орежат въпросния български растеж.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,