Тежки празници, олекнали кесии и чудо на чудесата!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5188190 www.24chasa.bg

Толкова безпразнично живеем, че се

втурваме да осигурим на всяка цена

мечтаното изобилие за коледната трапеза

Свикнахме вече да вярваме, че по Коледа стават чудеса и да се надяваме, че няма да ни отминат. Лично аз съм скептична, че каквото и да било чудо просто ще се пръкне ей тъй от нищото и ще се материализира от едничкото ти силно желание.

Отварям вратичка, че някъде някому може и да се случи. Само че няма да има нищо общо с материалното измерение.

Гледали сме достатъчно романтични филми, дето филмова звезда или красив милионер се влюбват я в собственик на малка книжарничка, я в камериерка в луксозен хотел, ама най-малкото, за да ти се случи такова нещо в твоя живот, трябва да си или Хю Грант, или поне Дженифър Лопес.

А никой от нас не е. Празниците всеки си ги прави сам. Така както разбира и според възможностите си. Все по-често ние надскачаме нормалния си социален статус в името на щедър празник. Статистика: близо 2 милиарда лева (1,7 млрд., за да бъдем точни)

потъват в оборота

на супермаркети, молове и магазинчета, туроператори и в каквито каси можете да си представите. За подаръци, за екскурзии, за ядене и пиене, за всичко, което би направило един обикновен ден празничен. Толкова безпразнично живеем, че като изоглавени се втурваме да си осигурим мечтаното изобилие на коледната и новогодишната трапеза, обзети от коледния дух и

желанието да

повлече крак

това изобилие

и да не си броим стотинките, та да закърпим не само дългия януари, но и цялата година, която той влече след себе си. Нали - чудесата. Току-виж ни огрели.

Както ще ни греят пламъчетата на свещите, лампичките на елхата, изгърмелите под формата на всякакви фойерверки банкноти, блесналите детски очички пред вида на желания подарък, снимките от задграничните тържества, с които ще залеем социалната мрежа.

Жадни сме за празници, защото тежки са делниците ни.

И в това не намирам нещо нередно. Човек трябва да се труди, за да е сладка почивката му и весел празникът.

Да, много хора нямат тази възможност

да си изкарват

парите с честен

труд,

безработицата ни затиска, сивата икономика ни затиска, неадекватното заплащане ни затиска, но на празник като на празник.

Хората вземат заеми само и само да им светне малко от малко през тези празнични дни. Да им се повдигне самочувствието. Да се облажат като бели човеци със свинско и винско, с веселба и радост, че са като всички.

Абсолютно безпразнично ще ви пошушна, че поне половината българи сме втора ръка, пенсионери, безработни или работещи, чакащи с месеци да им се изплатят заплатите.

Кво ще ги жалим

пенсионерите,

вика оня ден

една леля,

на тях по 40 лв. добавки им дадоха. Вярно, на внучетата за по едно шоколадче може и да стигнат, широка душа е пенсионерската, няма тия 40 лв. да ги зашие в дюшека или да ги затвори в бурканбанк, до стотинка ще ги похарчи.

И ако не го поканят на синовната трапеза, ще си седне срещу телевизора и все нещо постничко ще си хапне. Свикнал си е.

И заплата за празниците може шефът да отпусне, и той е човек.
Ще има празник, както ви казах в началото, за всеки от сърце и според чергата. И за тези с персийските килими ще има празник. Я по нашите курорти, я по чуждите. Я за Коледа, я за Нова година, я от едната до другата дата. Кой както си го е предвидил.
На празник пък точно да гледаш в чуждата паница, изобщо не е възпитано.
На мен ми се ще да няма празни панички. И да няма тъжни детски очички.

Да има подаръчета под елхата, елха да има във всеки дом. И радост, и
надежда, абе нека и чудеса да има! За дечицата, които още вярват в добрия старец, дето са му написали писъмца колко са били послушни и какво искат да им донесе. И майките и бащите да могат да вържат някак си пакетчетата с тия подаръци.

Че и децата вече имат големи желания - лаптопи, таблети, айфони и всякаква смартова техника. Живот. Изкушения. И пропаст между искането и възможностите. Къде по-малка, къде по-голяма, къде необятна и непреодолима. Почти 2 милиарда лева за два празнични дена. Горе-долу такова е било потреблението и миналата година. Знам, че ще има възмущаващи се от разпищолването, без да се мисли разумно. Знам, че ще има и възмущаващи се, че така е редно, веднъж се живее, на празник като на празник.

Истината винаги се намираше някъде по средата на двете полюсни мнения, нали? Лично аз не мога да я намеря тая златна среда. Кое е по-редно - да издухаш бюджета за три месеца заради единия празник, или да минеш скромно и почти безпразнично.
Защото не в свинското и винското е проблемът.

Каквото можем, ще изядем, другото ще изхвърлим. Както всяка година. Защото не е проблемът и в подаръците не по джоба, както и в бленуваните дестинации, с извинението, че веднъж се живее. Каквото можем, ще изживеем и запомним, другото ще забравим. Както всяка година. Празникът е в душите ни. Празникът е надеждата, че следващата година ще е по-добра от предишната, по-богата, по-благодатна, по-здрава и по-успешна.

Имаме право да развържем кесиите и да отпуснем душите си. Рецепта как да празнувате не мога да ви дам. Път към най-добрия за всеки от вас празник не мога да ви посоча. Не аз ще решавам държавни и лични проблеми. Не е моя работа. Просто споделям своите мисли по свой начин. Никого не задължавам да е съгласен или несъгласен. Но нека от най-върлия мизантроп до най-доброжелателния човеколюбец, да имате празник. И по едно чудо! Знае ли човек - чудеса сигурно има за всеки.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания