Какви и колко българи "изтичат"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5211729 www.24chasa.bg

По 9-10 хиляди на година заминават за чужди университети. Още толкова емигрират, след като завършат висше у нас

В този анализ ще погледна проблемите на миграцията през призмата на притока и отлива на умения. Обичайно този процес се нарича “изтичане на мозъци”. Това общоприето наименование е доста ограничаващо.

Предразсъдъците

Преди сериозните данни искам да мина набързо през някои от фолклорните интерпретации на тази тема на изток и на запад в Европа, които са колкото изпълнени с предразсъдъци, толкова и важни. В балканския фолклор битува представата, че ученето и особено работата в по-развити страни са своеобразен атестат за успех, за това, че си нещо повече от другите.

Наскоро чух един не много добронамерен белгийски виц, който се отнася до френскоговорещата част от страната. Ще го възпроизведа, защото попада в десетката по отношение на темата, която искам да засегна в този анализ. Правя уговорката, че имам еднакво неутрално отношение към всички граждани на Белгия и че осмиването на различните и с особена сила на най-близките комшии е обща човешка черта. Във вица се пита следното:“Какво става, когато френскоговорящ белгиец се пресели във фламандската част на страната?”. Отговорът е, че и в двете части коефициентът на интелигентност спада.

Емигрантите

с диплома

Нека видим какви са потоците от мигранти от България. Насочвам поглед първо към младите, които по принцип са по-склонни да мигрират и поемат рискове. Имам предвид завършилите висше образование в България, които заминават на първо място, за да работят или за да учат допълнително в чужбина, и завършилите средно училище, които заминават със същите цели, но в обратен ред по честота и важност.

От данните на НОИ не може да се определи с абсолютна точност кой от завършилите висше образование е заминал в чужбина. Все пак с достатъчна сигурност може да се предполага, че голяма част от тези, които изобщо не присъстват или задълго изчезват от регистрите на НОИ и не са регистрирани като безработни, са заминали в чужбина. Може да се твърди, че част от тях

работят в сивата

икономика

и не се осигуряват или нямат работа, без да са регистрирани като безработни. Според мен обаче вероятността да има много висшисти, които изобщо да не се осигуряват, не е голяма.

Сред завършилите висше образование от 2007 до 2014 г. ,т.е. за период от 8 г. , тези, за които може да се предполага, че са заминали в чужбина, са между 60 и 70 хиляди. От тях за 18 хил. души разполагаме с данни за оценката от дипломата им за завършено средно образование. Тя много по-добре от оценките във висшето образование дава представа за общите академични способности на младите хора, а и тя най-добре показва бъдещото представяне на пазара на труда. В българските данни не можем да намерим доказателства, че заминалите в чужбина са с по-високи академични постижения от останалите. Средният успех при тях e дори малко по-нисък - 5,19 срещу 5,28 при останалите. Разликата е статистически значима, но на практика незначителна, така че изводът е, че висшистите, заминаващи в чужбина, от гледна точка на академичните способности

по нищо не се

отличават от

оставащите в

България

По косвени оценки на базата данни от българската осигурителна система и от МОН това са приблизително 7-9 хиляди души на година. Бих поставил 10 хиляди като горна граница, която обаче е вече малко вероятна.

Висше в чужбина

- къде и колко

За заминаващите да учат след средно образование не разполагам с толкова точна оценка чрез български данни. Някаква представа за мащабите на този процес може да се добие, ако се вземе информация за преведените и легализирани дипломи за средно образование, която не е публично достъпна. Тя също няма да е съвсем точна.

 

Ако трябва да предположа на сляпо къде в чужбина има най-много студенти българи, бих заложил на Великобритания. Британската агенция за статистика във висшето образование публикува периодично данни за чуждестранните студенти. В официалната публикация се изброяват първите 10 страни извън ЕС и от ЕС със значими дялове студенти във Великобритания.

Оказва се, че страните извън ЕС имат значително повече студенти там. На първо място е Китай с почти 70 хиляди студенти, записани за 5-годишен период до 2013 г. Сред страните от ЕС първите места са за Германия с 14 520 студенти, записани за 5-годишен период, следвани от Ирландия, Франция и Гърция (10 840 студенти). От България за същия период има 6060 студенти - малко по-малко от Румъния. До учебната 2011/2012 г. бройките от България, а и от останалия свят нарастват, а през следващата година за пръв път от много време има спад. Британски експерти го отдават на затягането на режима за прием на чуждестранни студенти.

Сравним с този към Великобритания, но все пак значимо по-малък поток от студенти би могло да има само към страни като САЩ, Германия и Франция. Има и по-малки страни в Европа, чиито университети предлагат програми на английски език, привличащи чуждестранни студенти, но не бих предположил, че там може да има хиляди българи. Като цяло разполагаемите данни от българската образователна система и откъслечните данни от чужбина дават основание да се предположи, че е възможно

на година страната да

напускат около 20 хиляди завършили средно и висше образование общо. Това са 2 големи университети, или 20 големи училища. От гледна точка на нашата икономика този брой е доста съществен, от гледна точка на приемащите страни - българските студенти и млади имигранти с висше образование са капка в морето от прииждащи хора, които в страните от ЕС все повече не са от други страни-членки на ЕС.

Политики за привличане

на талантливи

студенти и квалифицирани имигранти

Борбата в развитите икономики и образователни системи е за привличане на “най-умните и най-добрите”, както често я наричат в доклади за висшето образование, а и в заявените цели на държави и образователни институции. По-глобалните образователни системи се прицелват в талантливи студенти от цял свят, докато други, като Франция, се насочват към страни, с които имат дълбоки културни връзки от миналото, за да преодолеят проблемите с езиковата бариера.

В ЕС страните от Средиземноморието, но също така Германия, Белгия и Франция имат традиции в приемането на нискоквалифицирани имигранти, които работят в определени сектори на икономиката, докато Великобритания е пример за голяма икономика, чиято политика е за привличане “на най-умните и най-добрите”, включително чрез предлагане на глобално конкурентни програми в сферата на висшето образование. Няма нужда да обяснявам, че и в тази надпревара английският език дава огромно предимство. Това обяснява голяма част от политическите реакции във Великобритания към перспективата за неограничен достъп до тяхната икономика и на много неквалифицирани имигранти в резултат от разширяванията на ЕС. Освен това данните показват, че във Великобритания родените в чужбина като цяло се представят по-добре в езиковата грамотност от родените във Великобритания с изключение на онези, за които английският не е майчин, които се справят много по-зле.

Класацията на уменията

Истина ли е, че тези, които заминават да учат или работят в чужбина са по-умни от тези, които остават? “Умен” включва широк кръг от знания и умения и в крайна сметка такива сложни и многопластови неща като способността да бъдеш адекватен във всяка конкретна социална ситуация.

Сега се обръщам към данните от най-голямото международно изследване на уменията на възрастни PIAAC - Програма за международна оценка на компетентностите на възрастните, което се провежда от относително скоро от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя организира и провежда и изследването PISA на 15-годишни ученици, което е вече доста популярно в България.

PIAAC оценява директно три основни области на компетентност - езиковата и числовата грамотност и уменията за решаване на проблеми в технологично богата среда.

Езиковата грамотност при възрастните е дефинирана в PIAAC като “разбиране, оценяване, използване и работа с писмени текстове с цел участие в обществото, постигане на лични цели и развитие на своите знания и потенциал”. Числовата грамотност е дефинирана като “способност да се намират, използват, интерпретират и комуникират математическа информация и идеи с цел да се посреща и управлява нуждата от използване на математиката в разнообразни ситуации в живота на възрастните”.

Уменията за решаване на проблеми в технологично богата среда включва “използване на цифрови технологии, средства за комуникация и мрежи с цел намиране и оценяване на информация, общуване и изпълнение на практически задачи”. Фокусът е върху специфични проблеми, които се пораждат от самото използване на съвременни компютърни технологии, но и върху сложното взаимодействие между тези технологии и други задачи, с които възрастните трябва да се справят.

Мигранти от държави

извън ЕС

- с бонус пред източноевропейците.

Анализът на данните от PIAAC показват според самия доклад на ОИСР, че имигрантите имат по-ниска грамотност на езика на приемащата страна. Но колкото и странно да звучи пристигащите от Централна и Източна Европа може да са в по-неизгодно положение по отношение на уменията си, отколкото някои имигранти от трети страни извън ЕС, които още от детството си владеят много по-добре и редовно са използвали в дома и в училище някой от езиците на големите икономики в ЕС.

PIAAC ни напомня и друго - хората, за които някой от най-големите световни езици е майчин са облагодетелствани. Към Европа идват много мигранти, за които езици като английски, френски или испански са или майчини или са изучавани от ранното детство и са използвани като втори език в ежедневната комуникация. Същото не може да се каже за страните от Централна и Източна Европа като България.

Как се представят Българските имигранти в ЕС според PIAAC. В извадките на проучването за съжаление могат да бъдат идентифицирани твърде малко българи. Това се дължи и на факта, че за две от големите европейски икономики - Германия и Италия, в които можем да очакваме по-забележимо присъствие на български емигранти в изследването няма данни за страната на произход на имигрантите. Най-много българи има в извадките от Испания и Великобритания. Направих усилие да обобщя резултатите за всички българи, които намерих в първичните данни по страни. Взех само страните от ЕС, които участват в PIAAC. Оказа се, че средните резултати по езикова и числова грамотност са ниски. При езиковата грамотност те са с 22% по-ниски от средните за страните от ЕС резултати на имигрантите, за които езикът на приемащата страна е майчин и с 15% по-ниски от средните за ЕС резултати на имигрантите, за които езикът на приемащата страна не е майчин.

Почти не е имало случай да обсъждам на живо подобни данни и някой да не даде конкретен пример или да не разкаже лична история било в подкрепа или в противовес на някаква обща тенденция. Затова накрая искам специално да направя уговорката, че направеният анализ не противоречи на ничия лична история.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,