Трудоспособното население намалява, а БВП расте, приходите - още повече
Pових доста, но не намерих държава в света, при която увеличението на приходите от данъци да е в пъти повече в сравнение с икономическия ни ръст. При това, без да са се въвели някакви осезаеми промени в данъчното облагане.
За първите 9 месеца на 2015 г.
данъчните
приходи
нарастват
с 8,7%!
Приходите от ДДС нарастват с 9%. От преките данъци – с 4,9%. Помощите от ЕС нарастват с 53,8%!
Впечатляващо. Докато увеличението на брутния вътрешен продукт за третото тримесечие на 2015 г. е 2,9% спрямо същия период на 2014 г. Не че и този процент е нисък, но обикновено увеличението на данъчните приходи е пропорционално на увеличението на БВП, освен ако не се променят рязко данъчните ставки. Данъците са правопропорционални на приходите на фирмите и на гражданите, а също и на печалбата на фирмите. Това означава една много голяма икономическа активност. Защо тогава увеличението на БВП е в пъти по-ниско?
Първо, човек се замисля дали граждани и фирми не са увеличили рязко използването на кредити. Но данните показват, че кредитите за домакинствата и фирмите намаляват с 9,8% през първите 9 месеца на 2015 г. Казано с други думи,
оборотите не
идват от харчене
на кредитни пари
Човек се замисля дали не са започнали гражданите и фирмите да харчат депозитите си. Но се оказва, че и фирмите, и домакинствата са увеличили размера на депозитите си.
На всичко отгоре и увеличението на данъците, и увеличението на БВП е на фона на това, че според доклада на Фонда на ООН за населението за периода 2010-2015 г. отрицателният прираст на населението в България е минус 0,7% годишно. Така заедно с Молдова сме на едно от най-последните места в света.
Само през 2015 г. около 14 хил. българи в трудоспособна възраст са емигрирали във Великобритания. Представете си колко са всички емигранти от България по света за една година в трудоспособна възраст! НСИ не може да даде точни данни за емигрантите, защото там гледат промяната на адреса, което повечето емигранти просто не правят.
Оказва се, че държавният бюджет просперира, въпреки че България
е на едно от
първите места
по загуба на
трудоспособно
население
Не претендирам да разбирам от макроикономика и поставих въпроса на петима добри макроикономисти и финансисти. Всичките ми казаха горе-долу следното: “Абе, виж сега, те нещата в макроикономиката са много сложни и невинаги може да се разбере точният механизъм.” Това, което обаче беше общо за всички, ми прозвуча много обещаващо за бъдещето на икономиката ни.
- Безспорно част от увеличението на данъчните приходи се дължи на увеличената събираемост на данъците. Което означава, че на бял свят се вади част от сивата икономика.
- Увеличеният размер на помощите от ЕС отива за инвестиции, което невинаги бързо се отразява на увеличението на БВП. Но се отразява веднага на оборотите и съответно на данъчните приходи. Въпросните инвестиции са една отлична основа за един
по-висок процент
на увеличение
на БВП
през следващите години
- Увеличените държавни инвестиции в инфраструктурни проекти също не водят веднага до пряко увеличение на БВП, но увеличават данъчните приходи. А добрата инфраструктура несъмнено е стабилна основа за икономически просперитет.
- За една част от разликата между увеличението на данъците и на БВП причините не са съвсем ясни. Но не се и съмнявам, че със сигурност има макроикономисти и финансисти, за които това е изцяло обяснимо.
Позволявам си да обобщя казаното от специалистите – увеличението на данъчните приходи, без да се увеличават данъчните ставки, предвещава възможност за по-голям икономически просперитет. Стига да има политическа стабилност и да не се краде прекомерно.
Остава да привлечем повече инвеститори с предвидимо добронамерено отношение към тях. Което в частност означава
стабилна и
предвидима
съдебна
система
Защото всеки инвеститор в една демокрация разчита на администрацията и в крайна сметка на съда.
При положение, че съдът е точен, той дисциплинира и администрацията.
Ако някой е инвеститор в Китай, ще разчита на стабилността и доброто отношение към инвеститорите на Комунистическата партия.
Но тъй като тук точно такава липсва, ще трябва да се задоволим с това, което можем сами да изградим като стабилни държавни структури и читаво законодателство. Имаме обнадеждаващи индикации, имаме някакво начало на реформи. Ако ги и довършим, можем да разчитаме на траен просперитет и на по-малко българи, напускащи иначе красивата ни страна.