Сееш шамари, жънеш юмручно право

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5226180 www.24chasa.bg

Как насилието се възпроизвежда в криворазбраната ни цивилизация

ОТТАМ започва всичко. Насилието ражда насилие. Напсуваш учителка - ученик пребие някого просто защото се е афектирал. И афектирането звучи някак по-оправдателно, отколкото, че е лумпенизиран. Че е оскотял. Защото

всекидневно е

бил свидетел на

нечие оскотяване

и мисли, че такъв

е животът

А животът не е такъв. Поне не би трябвало. Статистически погледнато, защото ние на статистиката се опираме обикновено, насилието в училище расте, но е пренебрежимо малко в сравнение с насилието въобще. Когато в рамките на 24 часа отстрелят две важни фигури, да се занимаваме с връхлитането в училище и посегателство над учителки или пребиването на обикновен пътник в автобус ви се струва пренебрежимо маловажно?

Аз не съм на това мнение. Показно разстрелват в елитни квартали на София, докато мен ме вълнува как една майка в Малко Търново се нахвърля върху учителката на сина си, защото е извикана при директора. Псува, посяга, плюе. Пред очите на учениците. Четвъртокласници. Тая даскалица си е позволила да й нарушава рахата и да я разкарва до директорския кабинет, защото отрочето на мама не било примерен ученик. Бе ей сега ще й свия сармите.

В Севлиево - идентичен случай. Там майката направо налага учителката по причина, дето детенцето й се обадило по джиесема, че са му мокри краченцата, щото е газило снега през междучасието, а госпожата, представете си, не го пуска да си иде вкъщи да се преобуе. И яхва родителката метлата и без да се осведоми, че детето е преобуто и сложено до парното, та да му е топло, млати, та знае ли се. Има си приказка за това - първо бие, после пита.

Обаче родител да бие учител, нещо май не е както трябва. Нищо не е както трябва. Не можеш, бе, разберете го най-после, не можеш да посягаш на учител, на лекар, на човек, който изпълнява дълга си. В полза на децата ти и на теб самия. В полза на обществото. За България няма да говоря. България за по-голямата част от населението е имагинерно понятие, родина е овехтял термин, майка кърмилница е с дъх на тежък соцнафталин. Моя страна, моя България е песен, която си е изпяла песента. Сега псуваме, обиждаме и си търсим правата с шамари.

Хайде още малко нафталин: едно време в училищата нямаше охрана, в тях се влизаше като в храм. Ако нарушаваш дисциплината и те извикат при директора, шамарената фабрика изработваше един-два плесника върху твоите бузи, а не върху учителския колектив. Конско четяха на теб, защото родителите се червяха заради твоите простъпки. Учителят бе винаги прав, защото затова е учител - да ти налива ум и разум в главата, да те води напред през полето на знанията. Авторитет имаше училищната институция, професията на учителя беше на почит и уважение. Всичко това демократично се разми.

Учениците имат повече права от правата на учителите за сметка на задълженията. Учителят е длъжен да те направи човек или поне да се опита. Ако учител си позволи да танцува с учениците си нашумял танц, той бива упрекван, санкциониран и дори уволнен, но ако учениците играят карти в час, говорят по телефона или слушат последни хитове, учителят трябва да си наляга парцалите и да ги търпи. Мооооля?! Това къде го пише? Или просто е от неписаните правила на криворазбраната ни циливилизация българска?

Преди да се сети някой да ме попита, отговарям - чела съм “Нагоре по стълбата, която води надолу” още в 7 клас. И след това съм я препрочитала. И си давам сметка, че

учителят е този,

който трябва да

си извоюва

авторитета

пред учениците си и пред техните родители, пред обществото като цяло. Но това не значи, че априори е в ролята на унижен и оскърбен. Какъвто българският учител е. И ме е срам. Срам ме е заради сополанкото, дето, за да се изфука пред гаджето, пльоснало калните си ботушки на седалката, е пребил 64-годишния Чанко Станков в рейса. В който пък автобус всички - от шофьора, през пътниците, та до кондуктора - са ни чул, ни видял.

Насилието ражда насилие. От псуващата и плюеща родителка до 16-годишното гаменче и свитите в яките си угрижени или безгрижни граждани - всичко е плод на посятото безхаберие, чиито горчиви плодове кършат в изобилието си клоните на морала ни. Доколкото този морал все още го има като обществено понятие. Как да се справим с това положение? Не знам. Защото не знам как стигнахме дотук само за някакъв си четвърт век. Как граденото с векове, се срина и биде изхвърлено на боклука от нови пророци и вехти витии. Но така не може да продължава. Не може, бе! Режем клона, на който седим. За да направим бумеранг, който ще ни отнесе главите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво е хубавото в новината, че грипните ваксини са свършили

    Грипните ваксини свършиха. В тази новина има и нещо хубаво - доказателство, че българинът не е толкова глупав да не вижда ползата от профилактиката. Защото само преди две седмици се появи голямо европейско проучване, според което България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.