Те са добри, но трудно осъществими
- трябва Велико Народно събрание
Идеите на АБВ за конституционни промени са много добри. Даже толкова добри, че гарантирано няма да се приемат.
Г-н Първанов много добре знае например как през 1991 г. бяха приети изискванията кандидатът за държавен глава да е роден задължително в България и през последните пет години да е живял у нас. Те си бяха досущ “персонални” конституционни постановки.
Първата беше по настояване на СДС,
за да се
попречи на
Луканов и
Пирински
Както и стана – единият въобще не рачи да се кандидатира, а през 1996 г. вторият беше “опраскан” от Конституционния съд.
Втората засягаше г-н Сасксобургготски. Поради което и той на свой ред през 2001 г. беше „опраскан” от Конституционния съд. Не без активната намеса в делата на “независимия съд” от страна на г-н Иван Костов, тогава все още премиер.
И вижте сега как понякога
историята си
прави шегички
Ако г-н Костов не беше попречил на г-н Сакскобургготски да се кандидатира за президент, вероятно щеше да продължи да бъде министър-председател. Ама нещата нещо се объркаха и г-н Костов падна от коня на командир на изпълнителната власт.
Ако пък г-н Сакскобургготски се беше кандидатирал, най-вероятно г-н Първанов едва ли би изкарал като държавен глава цели два мандата. Та мислете сега кой кого на какъв пост всъщност избра...
А иначе и двете условия са наистина архаични. Но ги има в маса държави по света, като започнем и от тази, която сега ни е “новия голям бял брат”.
Впрочем чудя се защо г-н Първанов не предложи отпадането и на още “архаично” положения в основния ни закон – постът “вицепрезидент”, директно копипействан от новия голям брат.
Нямам нищо против личностите на който и да е от досегашните “вицета”. Но като историк пак ще ви върна далеч назад. Когато през 1993 г. г-жа Блага Димитрова подаде оставка като “вице”, нещо случи ли се в държавата? Институционна, конституционна или каквато ви хрумне криза?
Май не. Следователно постът на „вицето” е просто да седи и да чака да му умре началника, за да го наследи автоматично. Но чакането е свързано с много пари – кабинети, охрани, секретарки и т.н. Които плаща кой? Ами ние, редовите данъкоплатци.
Леко ми е трудно да приема и една друга идея – отпадането на изискването за 50-те процента от гласовете на първия тур. Това всъщност ни изважда от нашия „модел на демокрация на квалифицираното мнозинство” и ни запраща към британския – на простото мнозинство.
Само че там си имат кралица (да е жива и здрава).
Но ако тук президентът победи още на първия тур с просто мнозинство (т.е. под 50%), как това ще се върже с конституционната постановка, че той „олицетворява единството на нацията”? Значи
печели с 30
или 40%, а после
“олицетворява
единството”
и на другите 70 или 60%, които не са го подкрепили?
Ами ако те са го сторили, защото не го харесват като “олицетворител”? Е, нещо не ми се връзва логиката на тази идея...
Разширяване на президентските пълномощия? По принцип чудесна идея. И чест прави на г-н Първанов, че я повдига след края на двата си мандата, а не по времето им.
Видяхме обаче през октомври 2015 година плачевните резултати от “референдума Плевнелиев”. Както се казва, печалбата я занулихме, но пак се бръкнахме в джоба с едни 25 млн. лева.
Изпитахме на гърба си и неговите напъни да ни скара колкото се може повече с Русия. Вместо сега да хванем момента на разрива й с Турция и да се възползваме...
Та от тази гледна точка аз си предпочитам републиката с парламентарно управление, както е записано в чл. 1 на нашата конституция. И с
президент като
фикус на подобно
управление
Стигам обаче и до най-същественото. Всички тези идеи на АБВ влизат в противоречие с прословутото решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. А то е просто – те засягат “формата на държавно управление”, която може да бъде изменена само чрез промяна на конституцията.
Да, ама през 1991 г. ние записахме, че това може да направи само ново Велико народно събрание.
Е, хайде сега г-н Първанов, АБВ или някой друг магьосник да ми обясни как може то да се свика.
Ще му сваля шапка...