Чест прави на Борисов и министрите
му, че запазиха спокойствие,
но заради провокациите
не се получи добър разговор
ЗА ЖАЛОСТ срещата на премиера с българите в Лондон протече в лош тон, съпроводен от агресивно и грубо отношение на много от присъстващите сънародници. Доминираха въпроси, които не бяха добре обмислени, или открито агресивни и предварително съчинени пледоарии
Това превърна срещата от възможност за нормален диалог с премиер и двама министри в надвикване и лишен от смисъл спор. Срамувам се, че има хора, които се държат по такъв начин. Най-малкото трябва да има елементарно уважение към премиера и министрите и да бъдем толерантни в общуването.
Може би имаше около 150-200 българи в посолството. Не за първи път съм на такива събития, тъй като съм живяла и във Вашингтон 10 години. Работих в Световната банка. Била съм и друг път в българското посолство в Лондон, тъй като бях и представител на България в борда на ЕБВР. Сега пак с колежка от банката - друга българка, бяхме на въпросното събитие.
Бях шокирана от
начина, по който
протече срещата,
от самата организация на посолството. Имаше само 2 реда столове и пред тях маса, където бяха премиерът, външният министър Даниел Митов, министърът на правосъдието Екатерина Захариева и посланикът. Хората се блъскаха, беше изнервящо. Обикновено слагат повече столове. Този логистичен елемент липсваше и това може би натегна самата обстановка.
Още от самото начало премиерът с влизането си каза: “Нека започнем с въпросите.” Първият въпрос беше стандартен - “За какво сте тука? Каква е позицията на България относно бежанската криза?”
След това се включи една дама с въпрос за “Южен поток”, който даде лош тон на срещата. Тя говореше изключително нервно, пискаше, някой каза, че имала здравословни проблеми с гласа. Четеше. Имаше цял лист,
написан като
ферман, от който
четеше
Стигнах до извода, че имаше предварително подготвени тези като сценарий да провокират.
Добре е да има провокиращи
трудни въпроси,
но да се задават
по такъв груб
начин,
е възмутително. Тя може би отне около 15 минути, мина напред до микрофона, жестикулираше, просто беше грозно. Едва ли не се разплака, хората започнаха да подвикват, да подмятат, едни да я подкрепят, други - не.
Аз бях наблизо, буквално зад камерите на няколко телевизии, и гледах и официалните гости. Те се чудеха как да реагират. В един момент от посолството самите организатори се опитаха да я успокоят и изведат, посланикът се намеси да я оставят.
После се появи един доста самонадеян младеж и попита за статията в “Шпигел”, която е за Пеевски, и дали премиерът вижда себе си в огледалото. Въпросът беше доста грубоват, така не се задава въпрос. Самите министри и премиерът не можеха да се изкажат, хората не им даваха възможност да довършат отговорите си. Даже
казах на
околните: “Дайте
им възможност
да говорят”
Дори да не си на същото мнение, дори да има противоречия и различия, което е нормално, нека да имаме нормален диалог.
Но диалог де факто нямаше. Имаше сякаш инсценирани, поръчкови изказвания.
След това се включиха студенти, които подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова. Те бяха младежи на по 20-25 години, които едва ли познават г-жа Бокова или пък другите кандидати. Много самонадеяно излязоха и единият от тях започна да чете със смутен глас.
След срещата се видях и с други българи, които познавам и също като мен бяха дошли в посолството. Оказа се, че
и те споделят
моето мнение,
че срещата е била пълна загуба на време, тъй като диалог и разговор нямаше. Дори да има несъгласие в политиките или в това, което вършат, трябва поне да се запази някакъв приличен тон, това са представители на държавата. Да не говоря, че дори някои от въпросите, които бяха по-смислени, не бяха фактологично обосновани. Излезе доста интелигентен на вид млад мъж, който беше близо до мен, и с нагъл, агресивен тон попита какво прави правителството, за да може българските граждани, живеещи в Обединеното кралство, да гласуват на референдума за оставане или излизане на Великобритания от Европейския съюз. Това тука сега е злободневна тема.
И Борисов, и Митов се опитаха да му обяснят, че няколко страни са писали до комисията и са я сезирали, че има един вид дискриминация, тъй като страните от Британската общност - Кипър, Малта и Ейре, техните граждани, които живеят във Великобритания, имат право да гласуват на този референдум за разлика от останалите. Но така е законодателството, те са Британската общност. Те са били бивши колонии, имат дълги исторически връзки с Великобритания, така че е приемливо. Той зададе някак си неподготвен въпроса, твърдеше, че и други имали право да гласуват, едва ли не само българите нямаме право. И се кара, и продължава да спори, те му обясняват, в един момент даже Митов се хвана за главата.
Външният министър отговори на този въпрос, тъй като е в неговата сфера, и каза, че Европейската комисия е сезирана и се е произнесла, че това е правомерно, че Великобритания е в правото си да позволи на тези граждани на общността да гласуват. И
обясни, че не
можем да се
месим в тяхното
законодателство
Каза още: “Въпреки всичко, тъй като нормативната уредба за този референдум не е готова, когато Великобритания подготви законодателния пакет, пак ще сезираме и може би не само България, но и други засегнати страни.”
Имаше и стандартните въпроси - “Какво правите, за да се върнем българите в България?”
Чест прави и на премиера, и на министрите, че запазиха добрия тон, не изгубиха нерви, запазиха самообладание и отговаряха много конкретно. Дори на моята приятелка, която за първи път идва на подобна среща, ѝ направи впечатление как премиерът отговаря с факти и цифри. А те го прекъсваха и той не можеше да се доизкаже, това беше парадоксалното.
СТЕФКА СЛАВОВА Е КОНСУЛТАНТ В ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ЛОНДОН