Свети Валентин по курса на деня

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5297458 www.24chasa.bg

ПРАЗНИЧНИ

Цената на любовта

е само една - любов.

Даваш. Дали ще

получиш, не те

интересува

Цената на привнесения през последния четвърт век празник, който с всяка изминала година се официализира все повече, е както при всичко останало - според джоба. Когато става въпрос за любов, тя сама по себе си няма цена.

Как да оцениш погледа, жеста, падналия над челото кичур, раковината на ухото с проблясващата обеца, пръстите, вплетени в твоите, пеперудите в стомаха... Хайде, де! Наема ли се някой? За любов говоря, за чувство,

не за покупко-продажба на

появяване в обществото

срещу силикон, джип

или айфон с инкрустирани диаманти. Защото всички неща, които се купуват, имат срок на годност.

Остаряват и на пазара се появяват по-нови, по-функционални стоки. И по-лъскави, а следователно и по-привлекателни.

Платежоспособният може да си ги позволи, а овехтялата стока остава с единия силикон и с айфона, обсипан с камъни “Сваровски”, който, оказва се, вече е с остарели екстри.

Е, по него все още можеш да се свържеш с онова момче от съседния клас, дето очите му изтичаха след тебе, но той вече играе в кварталната градинка с наследника си под мекия поглед на невзрачната зубрачка от първия чин. Те двамата сто на сто са наясно с цената на любовта.

Ще ми се обаче точно върху тази страна да наблегнем на прага на Свети Валентин.

Едни го приемат с отворени обятия - още един празник, какво толкова, и без това дните ни са от делнични по-делнични, от сиви по-сиви, от скучни по-скучни.

Спрете ме, преди да съм казала - и безперспективни, без тенденция към просветление.

А какво по-хубаво от празник на любовта! Да не говорим, че той датира още от времето на Римската империя. Да, да, специално за вдигналите заклеймяващо пръст този празник не е американски.

По предание един от светците, носещи името Валентин, е помагал на римските войници, на които

е било забранено

да се женят,

да осъществят тайно

бракосъчетание.

Човещина

В езическите времена започването на любовния сезон е било ознаменувано подобаващо. От обредните песни и танци до усамотяването по двойки. А нали всички сме учили в гимназията “Фауст”?

Не си ли спомняте песента на момите: "Аз валентинка ще ти стана, ако ме искаш ти"? Така е било - харесваш някого, харесва те някой, харесвате се взаимно и нека е любов! Любов с всичките й слънчеви и сенчести страни. Няма как да не е като шамия шарен животът. И както върви напред, чувствата не остават по-назад. Любовта е неизменна, но не може да избегне превръщането на нейните символи в индустрия. Картичките, които влюбените са изпращали на своите възлюбени постепенно заливат пазара.

До тях се нареждат всякакви шоколадови изделия, балончета, плюшени сърчица в различни размери и модификации, меченца, кученца и котенца, които, като ги натиснеш по коремчетата или от обратната страна, ти проговарят на английски с китайски акцент, че те обичат.

Направо да повярваш и да си повярваш. Не, не съм против тези натурализирани по нашите земи символи. Имам си и аз едно половинметрово сърце с уши и с усмивка, батерията на което се е изтощила отдавна, да не подскачам от повтарящото се три пъти “Ай лъв ю”, колчем реша да го използвам за подпиралка, докато хвърлям за пореден път по някой поглед към редовното повторение на “Наистина любов”. Защото

и филмовата индустрия си има

специалните за Свети Валентин ленти

Празник си е, който иска, нека го празнува, както си реши.

Свети Валентин много хубаво съвпада с празника на виното. Любовта и виното опияняват и вдъхновяват, но и от двете понякога боли глава или сърцето пропуска по някой такт. Но докато употребата на вино можеш да контролираш и да предвиждаш предполагаемите последици, то с любовта няма как. Не за пресметливост говоря, този аспект го минах още в началото. Всъщност в клишето “истинска любов” т.е. в идеалния вариант, пресметливост няма. Но и идеални варианти няма. Поне не за дълго.

Ама пусто все за любов бленуваме, все любов носим в сърцето си, все за любов се оглеждаме на всеки житейски ъгъл и

никога не знаем кога ще ни връхлети.

Ами то това е и най-хубавото

Защото някои си остават с остарелия модел айфон и изсулилия се силикон или с изсъхналите дафинови листа за обедната яхния, които някога са били лавров венец на някой лъскав прякор, до който задължително присъства трицифрено число и шестцифрена сума. Въпрос на избор е. На сърцето и на сметачната машинка в мозъчната клетка. Всъщност цената на любовта е само една - любов. Даваш. Дали ще получиш, не те интересува. Вселената винаги изравнява резултата. Това ѝ е хубавото и справедливото. Нека е любов! Нека болката отляво да не подминава никого. Не само на 14 февруари, а всеки ден. Без промяна в маржа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,