Единственият печеливш от блокадите по границата ни е Турция
ОТ миналата година Гърция надмина себе си по нахалство. Както знаем, тя беше пред фалит. ЕС буквално ѝ подари 60 милиарда евро с ясното съзнание, че те едва ли някога ще бъдат върнати. Въобще, откакто Гърция е член на съюза,
тя се превърна
в неговото
глезено дете
А е известно, че глезеното дете става и капризно - иска повече, отколкото дава. В случая тази роля беше поверена на гръцките фермери.
Години наред те живееха по системата “пей, сърце”: щедри евросубсидии, модерна техника, евтино производство, скъп износ, добри печалби и после сиртаки и рицина. Сега те повтарят същото. Подозирам обаче, че зад тяхната акция седи и самата централна власт, т.е. Ципрас. Все пак нито Промахон, а още по-малко Кулата вдига данъците и социалните осигуровки на фермерите. Това е решение на Атина и като искат да протестират, да си блокират нея. Освен ако Ципрас не иска да каже: “Виждате ли какво става, аз не мога да си изпълня обещанията пред вас, защото текат бунтове, с които не мога да се справя.”
Години наред българите казваме, че не сме държава. Но ако ние не сме държава, то този път гърците наистина ни надминаха и го доказаха по още по-убедителен начин. Да оставим това, че със своето бездействие централната власт в Атина допуска грубо нарушаване на принципи на Европейския съюз - правото на свободно движение на стоки, хора и услуги. И още едно друго право: пътят Промахон-Кулата не е между гръцката и българската граница, а е европейски път.
Най-лошото е, че в цялата тази история
Евросъюзът е
ужасно пасивен Като че ли се страхува, че ако предприеме някакви санкции, ще предизвика гърците да откажат да изпълнят поетите ангажименти.
Разбира се, тук не трябва да забравяме и бездействието на българските власти. Те оставиха всичко на фермерите и тираджиите. Но контраблокадата на нашите тираджии и шофьори не е решение, а акт на отчаяние. Решението трябваше да дойде от София. Дори бих стигнал до крайност - София да предупреди Атина, че ако блокадата не се прекрати, ще бъде наложен едностранен
мораториум
върху вноса на
всички гръцки
плодове, зеленчуци и хранителни стоки. Вместо това София предпочете да “преназначи” министър Московски на “министър Промахонски” и да го остави сам да се разправя с някакви нагли фермери. А това, разбира се, няма да доведе до резултат.
Тук има два много важни аспекта. Първо, продължаващата блокада и зараждащата се контраблокада по цялата българо-гръцка граница всъщност са удар върху балканската икономика. Тя удря по едни дългогодишно установени търговски отношения. Тя удря едни съвсем конкретни търговски договори. Тя се отразява ужасно върху туризма.
Аз питам на Великден кой ще спечели, ако се осъществи заканата на българските шофьори да блокират наплива на гръцки туристи. Аз питам кой ще спечели, ако традиционният износ на български агнета за Гърция по Великден бъде спрян? Въобще кой от цялата тази християнска православна балканска общност печели от всичко това? Впрочем конфликтът стана тристранен, след като разгневени български шофьори набиха на Малко Търново свой румънски колега пред очите на цял автобус туристи.
Вторият още по-тъжен аспект - това, което става, не може да не предизвика огромна радост в Турция. От една страна, тя няма никакви проблеми с вноса на своите стоки в България.
От друга страна, турците доволно потриват ръце - виждате ли как се карат православните на Балканите, за разлика от нас, правоверните? Другото, на което се радва Турция, е, че всъщност става въпрос за конфликт между три държави-членки на ЕС, от който печели държава, която драпа да стане негов член, но това няма скоро да се случи.
И още едно безумие
глупостта на
българите Блокадата и контраблокадата не са от вчера. Въпреки това българинът тъпо и упорито е решил, че ще си пътува до и от Гърция от и за България, че той като Андрешко ще мине между капките и точно на него ще му се размине. И тъй като това няма да стане, нека поне си извади някакви поуки, а не отново да се прави на балкански шмекер.