С два хляба повече да затиснеш мизерията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5355789 www.24chasa.bg
Само третокласничката Лидия (крайната вляво) от всичките пет деца на Жана се усмихва на тази снимка. Останалите - Даяна, Виктория, Александра и Радослав, гледат толкова тъжно, колкото и майка им. СНИМКА: КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Прагът на бедността ли е много нисък в

България, или бедните хора са твърде много

Какво може да направи човек с два лева? Ако е беден и гладен, ще купи два хляба и ще нахрани децата си.

Или ако е много беден - ще вземе почти три кила брашно от най-евтиното и ще меси хляб и питки, пак за да нахрани децата си.

Два лева повече обаче може да се окажат голям проблем, ако с тях

човек надскача

летвата за

бедността

(от 286 лева за 2015 година) и така няма право на социални помощи.

Точно такъв е случаят на Жана Стоянова и Альоша Христов от Монтана. Те имат пет деца - четири момичета и едно момче.

Ето и тяхната житейска аритметика на оцеляване:

- бащата работи в “Чистота” в Монтана и взема заплата от 380 лева;

- майката получава пенсия по болест - 196 лева;

- за петте деца, които ходят на училище, получават детски по 35 лева - общо 175 лева;

- така месечният доход на семейството е 751 лева;

- за наем на общинското жилище плащат 15 лева, плюс за ток и вода най-малко 30 лева - минусът тук е поне 45 лева;

- остават за храна, дрехи, обувки или учебници на децата общо 706 лв.

- делено на 7 човека, това прави живот с по 100 лева на месец или по 3 лева на ден.

Което ми напомня, че с почти толкова средства са живели онези възрастни хора от ловешкото село Радювене, за които в началото на годината потресени научихме, че са умрели от студ и глад в порутената си къща. А дъщеря им - фармацевт по професия и безработна, беше крила смъртта им, за да вземе пенсиите и да покрие борчовете в селския магазин.

Допреди няколко години семейството на Альоша и Жана

живяло в

най-обикновена

барака

в ромската махала. После с помощта на един политик, който по време на предизборната си кампания в Монтана ги изслушал насред площада, им дали общинско жилище. И то е твърде мизерно, но е къде по-добро от онази съборетина насред махалата. А и така децата са по-близо до училище. Всички учат, най-големият - Радослав,

скоро ще вземе

диплома за

средно

образование

от финансово-стопанската гимназия в града.

И ако има Господ, това със сигурност ще е най-големият шанс на семейството да излази от тежката мизерия, която го е затиснала, стига Радослав да намери работа. Тогава със сигурност за всички ще има повече от два хляба за вечеря.

Но дотогава? Оказва се, че единственият шанс - за малко социални помощи, е недостижима мечта. Защото бащата работи и защото майката е болна и получава пенсия.

Белодробно болна е, предстои ѝ операция, но всеки ден пере на ръка, за да ходят децата чисти на училище. И вероятно - както много пъти досега е ставало в подобни случаи, отзивчиви хора ще им помогнат - с каквото могат. (Телефонът на Альоша Христов е 0899 489 138, а на жена му Жана - 0899 489 139). Това ще промени живота им за кратко, а после всичко пак ще опира до двата хляба за вечеря или до брашното, с което майката ще прави питки за децата.

Какво е различното в тази история ли? Бъдете сигурни, абсолютно нищо. Историите на бедните, които едва свързват двата края в България, си приличат като две капки вода. Деца, които ходят на училище, но

нямат обувки и

никога не са

чували за

джобни

пари за закуска в училище. Родители, които работят за мизерна заплата или от години не могат да намерят работа, болест в семейството, която прави отчаянието безгранично.

Ако някой тръгне да обвинява един или друг защо има толкова бедни хора в България, в случая няма как да упрекваме държавата. Поне на пръв поглед. Защото и държавата е бедна, а и бедните хора в нея са твърде много. И затова и прагът на бедността е толкова нисък, а под него са захлупени 2,5 милиона българи. Изчислено на едро по държавните стандарти, това е живот с по 9-10 лева на ден. Макар често тази сума да се оказва мечта, а не реалност.

Бюджетните разходи за детски надбавки, помощи за отопление и минималната работна заплата се повишават. Признават го всякакви експерти, дори и тези от Световната банка. Но въпреки това България е включена в категорията от страни с ограничени възможности за социална защита, каквито са още Хърватия, Чехия, Полша и Естония.

Все страни, в които се правят реформи на наследената от комунизма социална защита.

Но каквито и реформи да се правят, те вървят според уж справедливия принцип

за всички еднаква

помощ

Така и най-бедните и най-незащитените попадат под общия параграф на бедността. А кой не знае, че в бедността има оцеляващи, но има и мизерстващи, които заспиват гладни и на студено. Не ден, не два, а цял живот.

За тези хора държавата трябва да има достатъчно гъвкави програми, с които може да реагира и да помага. Дори и когато имат два лева повече над официалната линия на бедност. Особено когато става дума за семейства с деца. Деца, които ходят на училище и искат утре да имат нормален живот. И да се усмихват, като Лидия, най-малката дъщеря на Альоша и Жана. Тя е само на 10 години и може би затова не разбира защо в очите на майка ѝ се е събрала толкова много безнадеждност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,