С два хляба повече да затиснеш мизерията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5355789 www.24chasa.bg
Само третокласничката Лидия (крайната вляво) от всичките пет деца на Жана се усмихва на тази снимка. Останалите - Даяна, Виктория, Александра и Радослав, гледат толкова тъжно, колкото и майка им. СНИМКА: КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Прагът на бедността ли е много нисък в

България, или бедните хора са твърде много

Какво може да направи човек с два лева? Ако е беден и гладен, ще купи два хляба и ще нахрани децата си.

Или ако е много беден - ще вземе почти три кила брашно от най-евтиното и ще меси хляб и питки, пак за да нахрани децата си.

Два лева повече обаче може да се окажат голям проблем, ако с тях

човек надскача

летвата за

бедността

(от 286 лева за 2015 година) и така няма право на социални помощи.

Точно такъв е случаят на Жана Стоянова и Альоша Христов от Монтана. Те имат пет деца - четири момичета и едно момче.

Ето и тяхната житейска аритметика на оцеляване:

- бащата работи в “Чистота” в Монтана и взема заплата от 380 лева;

- майката получава пенсия по болест - 196 лева;

- за петте деца, които ходят на училище, получават детски по 35 лева - общо 175 лева;

- така месечният доход на семейството е 751 лева;

- за наем на общинското жилище плащат 15 лева, плюс за ток и вода най-малко 30 лева - минусът тук е поне 45 лева;

- остават за храна, дрехи, обувки или учебници на децата общо 706 лв.

- делено на 7 човека, това прави живот с по 100 лева на месец или по 3 лева на ден.

Което ми напомня, че с почти толкова средства са живели онези възрастни хора от ловешкото село Радювене, за които в началото на годината потресени научихме, че са умрели от студ и глад в порутената си къща. А дъщеря им - фармацевт по професия и безработна, беше крила смъртта им, за да вземе пенсиите и да покрие борчовете в селския магазин.

Допреди няколко години семейството на Альоша и Жана

живяло в

най-обикновена

барака

в ромската махала. После с помощта на един политик, който по време на предизборната си кампания в Монтана ги изслушал насред площада, им дали общинско жилище. И то е твърде мизерно, но е къде по-добро от онази съборетина насред махалата. А и така децата са по-близо до училище. Всички учат, най-големият - Радослав,

скоро ще вземе

диплома за

средно

образование

от финансово-стопанската гимназия в града.

И ако има Господ, това със сигурност ще е най-големият шанс на семейството да излази от тежката мизерия, която го е затиснала, стига Радослав да намери работа. Тогава със сигурност за всички ще има повече от два хляба за вечеря.

Но дотогава? Оказва се, че единственият шанс - за малко социални помощи, е недостижима мечта. Защото бащата работи и защото майката е болна и получава пенсия.

Белодробно болна е, предстои ѝ операция, но всеки ден пере на ръка, за да ходят децата чисти на училище. И вероятно - както много пъти досега е ставало в подобни случаи, отзивчиви хора ще им помогнат - с каквото могат. (Телефонът на Альоша Христов е 0899 489 138, а на жена му Жана - 0899 489 139). Това ще промени живота им за кратко, а после всичко пак ще опира до двата хляба за вечеря или до брашното, с което майката ще прави питки за децата.

Какво е различното в тази история ли? Бъдете сигурни, абсолютно нищо. Историите на бедните, които едва свързват двата края в България, си приличат като две капки вода. Деца, които ходят на училище, но

нямат обувки и

никога не са

чували за

джобни

пари за закуска в училище. Родители, които работят за мизерна заплата или от години не могат да намерят работа, болест в семейството, която прави отчаянието безгранично.

Ако някой тръгне да обвинява един или друг защо има толкова бедни хора в България, в случая няма как да упрекваме държавата. Поне на пръв поглед. Защото и държавата е бедна, а и бедните хора в нея са твърде много. И затова и прагът на бедността е толкова нисък, а под него са захлупени 2,5 милиона българи. Изчислено на едро по държавните стандарти, това е живот с по 9-10 лева на ден. Макар често тази сума да се оказва мечта, а не реалност.

Бюджетните разходи за детски надбавки, помощи за отопление и минималната работна заплата се повишават. Признават го всякакви експерти, дори и тези от Световната банка. Но въпреки това България е включена в категорията от страни с ограничени възможности за социална защита, каквито са още Хърватия, Чехия, Полша и Естония.

Все страни, в които се правят реформи на наследената от комунизма социална защита.

Но каквито и реформи да се правят, те вървят според уж справедливия принцип

за всички еднаква

помощ

Така и най-бедните и най-незащитените попадат под общия параграф на бедността. А кой не знае, че в бедността има оцеляващи, но има и мизерстващи, които заспиват гладни и на студено. Не ден, не два, а цял живот.

За тези хора държавата трябва да има достатъчно гъвкави програми, с които може да реагира и да помага. Дори и когато имат два лева повече над официалната линия на бедност. Особено когато става дума за семейства с деца. Деца, които ходят на училище и искат утре да имат нормален живот. И да се усмихват, като Лидия, най-малката дъщеря на Альоша и Жана. Тя е само на 10 години и може би затова не разбира защо в очите на майка ѝ се е събрала толкова много безнадеждност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,