Манифест за републиката. Какво ли е това?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5358581 www.24chasa.bg
Политолозите Евгений Дайнов и Огнян Минчев по време на представянето на манифеста

Нов политически продукт или хибрид между “Нов избор” и Величеството

На 25 януари президентът Плевнелиев дава интервю пред в. “24 часа”. Запитан каква трябва да бъде националната цел, той отговаря: “Националната ни цел е дефинирана много точно от Васил Левски - трябва да постигнем чиста и свята република. Съвременният прочит на това е да изградим демокрация от европейски тип и социално отговорна, а не олигархична икономика... борбата с олигархията и за социално отговорната държава - това е част от чистата и свята република на Левски. Няма как да има социално отговорна икономика, докато има олигарси, които изяждат и без това ограничения ресурс на държавата.”

На 27 февруари в. “Дневник” съобщава за бродещ из фейсбука Манифест. На 3 март е организирано представяне на Манифест за републиката в книжарница “Перото” в НДК, на което четиримата подписали манифеста професори Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Антоний Тодоров и Александър Кьосев го представят пред избрана публика по-първи хора. В техния манифест се казва:

“Градихме, ние и нашите деди, чиста и свята Република. Вярвахме, че можем да живеем без господари, в гордост, свобода и достойнство. Но днес не останаха и капка чистота и святост; вместо тях по улиците ни крачат страхът, произволът и унижението... търсим единение и приветстваме всеки гражданин, движение, организация или партия, които не са се поставили в зависимост и служба на организираната престъпност и олигархията, и които искат да се включат в общото дело за спасяване на Републиката.

Време е гражданите да се съберем, за да спасим своята Република и да прогоним узурпаторите на нашата свобода от нейните предели.”

Веднага прави

впечатление

лексикалната

общност

- говори се по принцип за република, но в нейния първоначален смисъл - народна власт, а не в смисъла, който я отличава от монархията. Прави впечатление и силният патос с националистически привкус - Левски, чиста и свята, въздухът трепери.

Като цяло и думите на Плевнелиев, и текстът на манифеста се отличават с още нещо - блестяща неопределеност. Така в теорията на пропагандата (рекламата) се нарича нищоговоренето. Много патос, много бляскави и красиви думи, но нищо конкретно. Техниката се използва за изграждането на позитивна представа на нов продукт. Например когато пускаш нов сладолед на пазара, говориш за наслада, изживяване, съблазън и други неопределени категории. Не казваш - в този сладолед има 30% повече лешници или само алпийско мляко. Не изтъкваш качествата на продукта и неговите ингредиенти, а събуждаш подсъзнателни позитивни представи, защото продуктът е нов и никой още не го е изпробвал. Затова изводът е, че зад тая блестяща неопределеност може би се крие нов неизпробван политически продукт.

Друго, което направи впечатление, бяха първите хора, пред които бе представен бродещият манифест. Дойде лично Иво Прокопиев, придружен от очарователната си съпруга Галя. Макар да казват всички, че Прокопиев е олигарх, собственик на медии, той обикновено отбягва публичното заемане на политически позиции. В “Перото” бе и бившият министър на правосъдието Христо Иванов, Татяна Дончева от “Движение 21”, Радан Кънев, сладкодумният юрист Кристиян Таков, съветник на президента Плевнелиев.

Опора на точките от манифеста дават три медии - “Дневник”, на гореспоменатия Прокопиев, “Клуб Z” на Огнян Донев и “Офнюз” - не се знае на кого е, но май е на Мартин Батков. Дни след това Теодора Димова пише в портала “Култура” статия, в която определя манифеста като ново Възраждане, сравнява го със “Задочните репортажи” на Георги Марков.

Внимателният преглед на текста на манифеста обаче не показва плътна струя от идеи. Всъщност освен споменатата неопределеност това е евтин коктейл от либерални клишета, погнуса от партиите и баналния призив за нови, неопетнени лица и гражданско действие.

Особено смущаващ е финалният зов - няма ляво, няма дясно - от едната страна са добрите (и добрата част от олигархията), от другата са лошите и злата олигархия.

Нещо като Тъмната

страна или Мордор

Ще дойдем ние, добрите, ще “прогоним узурпаторите на нашата свобода от нейните предели”. Звучи доста стряскащо - кой ще определя кой е слуга на Саурон и кой не? Някоя ЧК?

 Съветското възпитание очевидно е надделяло у авторите на манифеста, защото се усеща една чекистка категоричност: два свята - единият е излишен.

Очевидно целта на мероприятието е да се създаде нов политически субект, но това се казва с една тъжна срамежливост. Имало дълга и сериозна подготовка - сайтът е готов, преди да се публикува самият манифест.

Каква ще е тази партия - според присъствалите на агитационното събитие хора, свързани с президента и в. “Капитал”, вероятно е фундамент на бъдеща президентска партия.

Защо му е на президента

партия, дискусионен

клуб или каквото и да е

Най-вероятно защото ГЕРБ няма да го подкрепи за втори мандат. Нещата продължават да са двусмислени - от една страна, един ден Цветан Цветанов обявява, че ГЕРБ ще има нова, по-силна двойка за президент. След седмица отива при Плевнелиев, за да изрази задоволство от работата му.

Вариантите са: или ГЕРБ наистина са отсвирили Плевнелиев, или той иска да заеме някаква своя линия, която да го разграничи от ГЕРБ, за да може радикални антигерберски избиратели да го припознаят.

Което и да е вярно, показва интелектуална небрежност към посланията. Те очевидно не са особено вълнуващи, защото хората, които са харесали групата във фейсбук, са нищожно малко - 4000 и нещо.

Защото миш-маш идеологията, която се предлага, напомня на забравения проект от 90-те - “Нов избор”, в който също така се клеймяха и левите, и десните и се очакваше добрите да вземат властта и всичко да ни е наред.

Против партиите беше и Симеон ІІ с неговите 800 дни. Ако Плевнелиев наистина е тръгнал към нов проект, да потърси съветници с по-свежи идеи и проветрени мозъци. Този хибрид между “Нов избор” и НДСВ издава, че спиндокторите на проекта са много-много спрели, може би завинаги, някъде около 1997. (Тревата не прощава, btw.)

Успехът на ГЕРБ не е само харизмата на Бойко Борисов, а това, че дава възможност за реализация тук и сега, на днешните активни хора. Само със силни чувства и добри олигарси няма да стане. Трябват истинска партия и истински послания.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо