Манифест за републиката. Какво ли е това?Отговор на авторите на документа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5364707 www.24chasa.bg
Факсимиле от "24 ачаса" от събота

ОТ МРЕЖАТА

Редакционният коментар “Манифест за републиката. Какво ли е това?”, публикуван в “24 часа” на 12 март, бе много четен и коментиран в сайта 24chasa.bg. Ето какво отговориха задочно двама от авторите на манифеста - политолозите Огнян Минчев и Антоний Тодоров.

Манифест за републиката.

Какво ли е това?

 

 

Огнян Минчев (от негов пост във фейсбук):

Ако послужи за нечии

политически цели - без

моето участие

Единственото нещо, което мога да кажа в отговор на зададения въпрос, е - никога, по никакъв повод не бих обвързал моя позиция - мой подпис с явен или прикрит партиен - политически проект, чийто и да е той. През 30-те години, през които повече или по-малко редовно правя политически анализи, заемам граждански позиции или подкрепям нечии други позиции, е имало и 2-3 случая, в които съм бил изкушен да подкрепя политически инициативи. Във всеки от тези случаи в крайна сметка съм съжалявал за това. Не възнамерявам да съжалявам за четвърти, пети... път. Манифеста “За Републиката” подписах, за да подкрепя едно ново начало на граждански дебат и обединение около важни за страната ни цели. И преди всичко - заради необходимостта да се спре олигархичният поход към монополизация на властта в България - власт политическа, власт икономическа, власт културна. На представянето на манифеста на 3 март в НДК дойдоха тези, които пожелаха. Не е имало нито специални покани, нито каквато и да е селекция - просто събитието бе публично обявено. На следващите срещи на гражданския клуб, който трябва да поставя за дебат горещите теми на българския обществен живот, също ще се събират хората, които желаят. Няма да скрия, че със значителна част от хората, дошли на 3 март, имам основни различия във възгледите и оценките за заобикалящата ни действителност. Както и със значителна част от общността във ФБ. Това не означава, че не мога да дискутирам с тях. Има нещо, в което съм категоричен - моето участие в манифеста “За Републиката” е индивидуално участие на граждански ангажиран човек. Ако този манифест в бъдеще послужи за нечии политически цели, това ще стане вече без моето участие.

Антоний Тодоров (от блога му):

Какъв е смисълът на

“няма ляво, няма дясно”

Тази инициатива (Манифестът “За републиката” - б.р.) носи рискове най-вече, ако се развие като поредният частно-партиен проект. Ако например “Протестна мрежа” реши, че това е нейното ново превъплъщение, или ако “Солидарна България” поради това я отхвърли като пореден проект на “десните”, от манифеста няма да произлезе нищо добро. Защото ние като инициатори ще се разделим и отново ще се върнем към обичайните разделения и невъзможния диалог.

В случая сектантският подход е непродуктивен, дори е най-големият риск за тази инициатива. Никой поотделно няма решение на общите проблеми, дори когато е абсолютно убеден в това. Нужна ни е гражданска дискусия, делиберация, общуване, солидарни решения. Но гражданският диалог започва със слушането и се основава на взаимност. Защото другите също имат аргументи и те трябва да бъдат чути, дори да застъпваме друга позиция.

Мнозина критици на инициативата реагираха на фразата “няма ляво, няма дясно”. Извадена от контекста си, тя няма смисъл и аз не я споделям. Фразата е валидна по отношение на минималния граждански консенсус за спазването на правилата. Целта на инициативата е да разчистим терена от натрупаните безобразия и несправедливости, от хватката на частните корпоративни интереси, които назоваваме или като олигархия, или като мафия – отхвърлящите общественото благо социални актьори. Само след такова разчистване различията между нас като граждани, различните визии и проекти, които споделяме, ще придобият смисъл, а дебатът между нас ще се върне в границите на политическото. Всъщност днешната ситуация е утежнена от замазването, от размиването на действителните различия, от прикриването на действителните конфликти в обществото под иначе успокояващата маска на стабилността.


  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо