Сергей Антонов, предателите и “храбрите разведки”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5412204 www.24chasa.bg

Пенсията му за особени заслуги беше 1/2000 от рушвета, намерен у шефа на ДАИ

Ама това българите направо сме трогателни, като трябва да почетем паметта на някой несправедливо погинал (или набеден, или оклеветен) наш сънародник. Както стана тия дни и със Сергей Антонов.

Бях по стечение на обстоятелствата в Мадрид, когато (ноември 1982 г.) го арестуваха. Две седмици преди това се беше споминал Леонид Брежнев и все още предимно тази новина вълнуваше испанските медии, та арестът на Антонов първоначално мина почти незабелязано.

Постепенно обаче кончината на Брежнев беше забравена. И, пак постепенно, взех да констатирам как моите колеги и студенти от университета, в който преподавах, започнаха да ме гледат някак си все по-подозрително.

От една страна, логично. Родени сме със Сергей в една и съща година, и двамата носехме мустаци, и двамата бяхме изпратени на работа в чужбина от тогавашната държава (значи – яко проверени и от тогавашните ѝ съответни служби).

От друга страна, както е известно, по принцип Испания е страна, “по-католическа и от Ватикана”. А аз – православен, от “комунистическа” държава, в която “ядат хора”, пък и член – с извинение – на тогавашната управляваща партия.

От трета страна, бадева се опитвах да обясня на моите колеги и студенти, че ако някой се е опитал да гръмне папата година и половина по-рано, няма никаква логика съответните “органи” да го държат още 11 месеца на “местопрестъплението”. Ами просто щяха го издърпат незабавно на сигурно и сухо. Както впрочем сториха по обясними причини с другите двама първоначално обвиняеми, но не и със Сергей...

Естествено, веднага отърчах и при мадридските “балканци” (т.е. от БГА, де) – Борето и Ники. Те, логично, първо се позасмяха на въпроса ми за „връзките на Сергей с нашите тайни служби”. Второ, още по-логично, ме запитаха дали и на мен като на сънародник не са ми вършили авиоуслуги (малко свръхбагажец, някои неугледици около билет, излитане или кацане и т.н.) и дали това автоматически ги „свързва” със спецслужбите?

Е, аргументът им, който ме довърши, беше как прекараха (пред очите ми) през пас-контрола на „Барахас” една българска „терористка”, тогава 4-годишна. Тя беше съумяла сръчно да се въоръжи с три пищова – детски играчки, но много добра имитация на истинските. (Сега това синеоко някогашно дете краси поне половината билбордове на София.

А аз още не мога да забравя кикота на испанските проверяващи, като разбраха

истината за “терористката”

Разказвам всичко това поне по три причини.

Първата е, че след истерията около Сергей Антонов (а тамошните медии не спираха да я раздухват) се събрахме с колегите и студентите ми от университета и кротко си изяснихме много от нещата. Да ви кажа, че Вартоломеевата нощ беше само началото на разговорите ни.

Накрая стигнахме и до това, че само година по-рано, през 1981-а, България отбеляза своя юбилей като една от най-старите европейски държави. И че същите тези “балканци” (пак от БГА-Мадрид, де) дадоха, след мои кандърми, безплатна екскурзия до България за двамата испански студенти победители в организирания в университета конкурс. Допускам, че не са се “консултирали” с тогавашните ни “специални служби”...

Втората причина е, че макар и историк, тогава все още

не вярвах на

лафа “двама

българи – чета,

трима – и

предател”

Оказа се, че даже и двама родоотстъпници могат да се съюзят като предатели. Сега единият храбро и неуморно шета из ефирните медии като крупен специалист по близкоизточните въпроси. Другият вероятно още си събира доларите от т.нар. “македонска афера”.

Но тогава и двамата си бяха само на една отвъдокеанска антибългарска хранилка. И каквото можаха, понаправиха. Е, не “на ползу роду”, ама това не попречи после

да похрупат

и от родната

българска ясла

на нашенския Фил Кенеди...

За третата причина признавам, че ми е най-мъка да говоря. Защото се оказа, че и някакви нашенски бивши “херои-разведки” опитаха да се качат върху костите на Антонов. Един го вербувал, друг го “навеждал”, но и двамата храбро мълчали, за да не му навредят. Сега обаче не по-малко храбро проговориха. За да не пропуснат да напомнят колко всъщност велики, всемогъщи и какво ли не още все са били предишните “тайни служби”...

Да, бе. По едно стечение на обстоятелствата в годините преди смъртта си Антонов често се разхождаше из махалата в Драгалевци. Никога не съм се опитвал да го заговоря.

Може би и да не му преча да мисли как да разпредели

за по 30 дни

онези 160 лева, които през 2002 г. държавата му отпусна като “пенсия за особени заслуги”.

Ами до кончината си той успя да “усвои” от “особените си заслуги” някъде около 2 000 лева. Сиреч, 3,5 пъти от новата месечна заплата на член на ВСС. И малко по-малко от 1/2000 от рушвета, намерен у шефа на ДАИ.

Да живей България на гърба на загиналите за честта й! И още повече да живей за тези, които не спират да живеят на гърба й!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,