С какви аргументи петте
велики сили ще оценяват
кандидатите за шеф на ООН
Започват “полуфиналните” сражения за генерален секретар на ООН. Това е нещо като смес между политически шах и политически покер. Съответно – има и залози.
Правилото е такова: петте велики сили (Китай, САЩ, Русия, Великобритания и Франция) се договарят за един кандидат, останалите страни го одобряват. Но поне в досегашната практика първото е решаващо, второто – почти формално. Най-важното обаче е, че петте големи не гласуват, а трябва да постигнат единодушие.
В това се корени
и тайната на
победата или
поражението
И точно затова има толкова кандидати, наглед без шансове.
Г-жа Ирина Бокова е – както гласи английският израз, ранен фаворит. Причини – бол, а първата се казва ЮНЕСКО. Тя успешно ръководи тази сложна организация вече седем години. И беше безпроблемно преизбрана за втори мандат – недоволни почти няма, въпреки че Бокова прие Палестина за член, което принуди (по закон) САЩ да се оттеглят. Сега те се върнаха и дори получиха място в ръководното тяло на институцията.
А израелският
Кнесет –
специално
награди Бокова Второ, тя е жена от Източна Европа – регион, досега не излъчвал лидер на ООН (а в сегашните гигантски междуцивилизационни напрежения за Севера е важно лидерството да се поеме от представител на нежния пол).
Трето – тя отчетливо е симпатична на три от страните - постоянни членки на Съвета за сигурност: на Русия, на Китай и на Франция. На Русия – най-малкото защото е руски възпитаник, завършила е в Москва. На Китай – поне защото в тази загадъчна страна в словосъчетанието “бивш комунист” отрицателно е натоварена думичката “бивш”. Колкото до
родината на
Д’Артанян –
Бокова е
франкофон,
доскорошен посланик във Франция и носител на висшия орден на републиката.
Съединените щати са в междинна позиция. Комунистическият произход по един естествен начин ги дразни. От друга страна, те ясно съзнават, че в личната си политическа биография г-жа Бокова след 1989 година неизменно е застъпвала не само европейската, но и атлантическата ориентация на България. Това раздвоение намери интересен израз в една статия на Wall Street Journal, където г-жа Хилари Клинтън беше упрекната, че по семейна линия (през свекървата на Челси Клинтън) има приятелски и лични отношения с Ирина Бокова.
И тук идва Обединеното кралство. Британците не само казват, че са против. Те положиха немалко усилия и постигнаха издигането на г-жа Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия, със сериозна сегашна роля в ООН.
Куриозното е, че с този ход Ирина Бокова се сдоби с втора Кристалина Георгиева. Преди месеци напористата наша еврокомисарка създаде много главоболия на Бокова съвсем не защото имаше шансове да победи. Но всъщност и целта на занятието не беше Георгиева да спечели, а “само” Бокова да загуби. Или най-малкото – да понесе щети: да се разчуе фактът, че има “лош произход” (колко българско!) и т.н.
Та сега
г-жа Кларк се е
съгласила да
играе в подобно
водевилче
Тя няма да бъде избрана за генсек на ООН пожизнено. Австралия и Нова Зеландия са неразделна част от англосаксонския свят. Приказките, че те са някакъв отделен досега непредставен регион – са за наивници. Формално погледнато, те са от същия регион като Бан Ки Мун, а неформално казано – на знамето на Нова Зеландия се мъдри знаме на чужда държава и тя се нарича Великобритания.
Така че г-жа Кларк е просто начин да се блокира “ранният фаворит”. Откъдето и произтичат шансовете на останалите кандидати. При пълен блокаж, при вето на великобританците срещу Бокова и на руснаците срещу Кларк – ще дойде часът на някой от тях. В Англия вече залагат. Шансовете на Бокова и Кларк оценяват на 1:3,5. На третия – 1:7, а на повечето други - под 1:10. Ако играех такъв хазарт, щях смело да заложа “за” или Бокова, или двама- трима аутсайдери.
Но най-вероятно е, че в последния момент британците ще осребрят отказа си от вето срещу нещо, което друг наш сънародник нарича
“я кмет, я
депутат”…
Впрочем, като гледам хала на Обединеното кралство, където след десетилетия антиевропейска пропаганда рязко и от място богатите и умните взеха да увещават другите да гласуват за оставане в Европа – та като гледам целия този цинизъм – обзема ме сигурност, че ще изпазарят нещичко срещу оттеглянето на ветото прединфарктно, в последния момент.
Всичко това, разбира се, ако – както се случва в политиката – не стане нещо съвсем неочаквано. Тогава и г-жа Меркел може да ни се окаже генсек.