С публикуването на “Панамските документи” се хвърли светлина на системата от офшорни убежища и много лидери на различни страни се оказаха в центъра на вниманието заради връзките си с тези схеми. Означава ли това край на офшорните данъчни убежища? Ето какво обясняват коментатори на влиятелния “Файненшъл таймс”:
Ванеса Холдър:
Тайната се оказа
големият проблем
При вида на дългия списък от обвинения по повод данъчните убежища техните защитници обичат да цитират банковия обирджия Уили Сатън. Когато го попитали защо обира банки, той отговорил: Защото там са парите.
В някакъв смисъл големите и малките финансови центрове привличат престъпниците. И въпреки големия прогрес в спазването на принципа на прозрачност тези центрове продължават да ги привличат.
Но центровете служат и на легални цели. На инвеститорите често им трябват данъчно неутрални структури, които не ги натоварват с допълнителни данъчни ставки и някои неголеми страни могат с лекота да пренебрегнат нормите, за да поощрят определени дейности.
Глобалната борба с онези, които избягват да платят данъците си, ще пресече част от тези дейности, но други вероятно ще се запазят.
Най-проблемна тук се оказва конфиденциалността, която позволява да се скриват печалбите.
Конфиденциалността (или тайната) помага за безопасността на хора от нестабилни държави, защитава ги от похищения или домогвания при враждебни режими. Но тя служи и за укриване на незаконно натрупани капитали от управляващата класа.
Новите глобални правила се стремят да намалят броя на местата за укриване на такива доходи. Панама е една от неголемия брой страни, които не желаят да се присъединят към тези глобални правила. Ако обаче фурорът, който бе предизвикан с изтичането на документите от Панама, продължи по-дълго, то властите в Панама ще се окажат под силен натиск това да стане.
Мартин Сандби:
За по-честна
данъчна система
За съжаление, слънцето едва започва да осветява тези офшорки. Ще трябва много повече прозрачност и колкото по-осведомено бъде обществото, толкова повече шансове има да бъдат поправени правилата на играта.
Полезно е да се обърне внимание колко много се е променила средата за съмнителни трансакции за изминалите 10 години. С изключение на САЩ, които бяха пионери в тази област със закон за борба с корупционни практики от чужбина през 70-те г. (Foreign Corrupt Practices Act), много държави позволяваха на своите граждани да дават подкупи на чуждестранни чиновници чак до началото на ХХI век. Днес такава практика вече няма. Под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие държавите си сътрудничат в обмена на информация за онези лица, които се укриват от плащането на данъци.
ЕС изисква от своите членове да създават централни регистри на бенефициентите и в някои страни достъпът до тези регистри вече е открит. САЩ и ЕС приеха правила, според които нефтените, газовите и другите компании са длъжни да съобщят колко са платили на правителството на всяка от страните, в които работят. Много от държавите се опитват с различни методи да попречат на транснационалните компании да преместят печалбите си в държави с ниски данъци. Първо, това е добра политика, насочена към създаването на по-честна данъчна система. Второ, тази политика стана възможна в резултат на общественото възмущение от ситуацията, до която се стигна заради липсата на правила. “Панамските документи” показаха колко много още не знае обществото за това, което могат да правят богатите - законно и незаконно.
Джонатан Форд:
Хванете ги
за банките
Докато политици и силните на деня в света продължават да грабят своите страни, ще има търсене на тайни, сенчести места, в които те могат да скрият откраднотото.
Същото се отнася и до онези, които крият средства от неплащането на данъци.
Но това съвсем не означава, че щом слагаш парите си в страни с ниски данъчни ставки, ти си непременно злодей.
Инвестиционните фондове събират участници от различни страни, за да инвестират например в развиващи се пазари.
Може да има абсолютно законни причини тези фондове да използват например механизмите на ниските данъци в трета страна, като се радват на преимуществата на английската правна система.
Няма никаква вреда от това, ако участниците обаче си платят данъците в своите страни, както е редно.
Във всеки случай в света на свободното движение на капитали е трудно да се попречи на хората да превеждат пари в други страни, за да се възползват от по-изгодните данъчни условия, които се предлагат там.
Главната задача е в това злодеите и мошениците да не се възползват от тази схема. Затова на първо място трябва да се премахне конфиденциалността.
Компаниите, работещи в офшорни зони, да са задължени да бъдат прозрачни и открити.
Развитият свят трябва да направи това условие задължително, за да имат достъп тези страни до световните финансови центрове. В случая може да важи правилото: Хванете ги за банките и ще подчините умовете и сърцата им.
Виж тук всичко по темата #Panama Papers