Данъците не са
основен мотив за
използването им
от несимпатичните
властници*
Независимо от произхода, когато ресурси от офшорните зони биват инвестирани в другите юрисдикции, инвеститорите, общо взето, се подчиняват на правилата на играта - плащат данъци, отчитат се, дори правят дарения. Причината е проста: иначе не могат да оперират, да вземат кредит, да сключват договори, да наемат хора и да печелят, поемайки риск за своя сметка.
Зоните, предлагайки като Панамската комфорт на арогантни политически несимпатяги, нямат това за преобладаващо занимание. Панамската зона възниква през 1903 г. като нормална реакция на въведените в САЩ и Мексико скъпи разрешителни и високи данъци върху морските превози и собствеността на кораби (по идея на самите собственици, за да бъдат защитени от конкуренцията). По време на управлението на ген. Нориега от 1983 до 1989 г. (между другото, след преврат, приветстван у нас като нова социалистическа революция в Латинска Америка), Панама става център на трафик на оръжие и наркотици и съответно на обслужване на сделки по тези поводи. Това мотивира десант на САЩ в Панама сити, арест и осъждане на генерала първо в САЩ и сетне във Франция. След 1989 г. Панама се завръща в глобалната икономика, като предоставя онова, което правят и много други юрисдикции: сигурност и ускорение на оборота на капитали, поевтинявайки производството и предоставяйки - чрез своите клиенти на потребителите - по-качествени стоки и услуги на по-поносими, изчистени от данъчни тежести цени. (Иначе данъците биха били пренесени върху цените или биха ограничили производството.)
Вероятно това се случва в мащаб 8-12 трилиона щ.д., равни на глобалния оборот на зоните, т.е. 10-15% от БВП на Земята. (Има и други, по-ниски или по-високи оценки на оборота.) Парите на несимпатягите и знаменитостите в тези зони са незначителна част от оборота, не повече от 100-120 млрд. Може с увереност да се смята, че поевтиняването е равно на сумата, необложена с данъци – т.е. 1,8-3 трлн. щ. д. на година. Това е паричният израз на благосъстояние, което никаква социална държава не може да осигури в такъв обем, особено в страните от т.нар. Трети свят.
Разкриването на “Панамските документи” показва, че не данъците са основен мотив на използването на офшорните зони от несимпатични властници.
Очевидно Панама е предпочитана от тях поради високата степен за секретност на клиентите: законът предвижда сериозни наказания (затвор и глоби) при разкриване на тайните. Но също така се вижда, че
не просто данъците
са водещият мотив
за прехвърляне на
доходи
Интересен пример в това отношение са Русия и Саудитска Арабия.
Нито президентът на Русия, нито кралят имат проблем с плащането или неплащането на данъци. А и данъчните ставки са съответно 13 и 0% върху облагаемия личен доход.
Сравнете тези ставки с 62,3 и 53,7% в Дания или Швеция за 2009 г. Оттам практически няма бягство на капитали, докато на другите две страни принадлежи шампионското място в това начинание. Защо?
Защото водеща мотивация е общата атмосфера на несигурност. Дори при държавните глави на тези страни. За тях мотивът е някаква комбинация от срам, лакомия и страх от несигурността, създадена и поддържана от самите тях. Може би има известно влияние и фактът, че тези страни са с икономики, вкоренени в използването на природни ресурси (които са държавна собственост), но основното е, че в тези страни собствеността и бизнесът са в тежка зависимост от политическите обстоятелства и усмотрението на властниците. Разумно е да не разчиташ на добрата воля на онези, които ще дойдат след теб.
България има
дълъг опит
в използването на офшорни зони за замитане на следите от срамни и криминални сделки. Той се разгръща от края на 50-те – началото на 60-те години на ХХ век, започвайки с въоръжаването на алжирските националисти в борбата им срещу Франция. Кога точно свършва, е трудно да се каже.
Известно е, че например “Мултигруп” тръгна от една регистрирана фондация в Цуг, Швейцария. Подобни групировки започват да създават доход в страната, ако правилата на играта ги принуждават да правят това. “Мултигруп” и други не успяха.
Интересно е, че у нас основните коментатори на “Панамските документи” са експерти по сигурността, които познават само този опит.
Днес е очевидно, че разходът по прехвърляне на капитали от България е приблизително равен на данъците върху доходите. Ако сега някой изнася капитали от България, то е поради мотиви, близки до описаните по-горе. Става дума за осъзнаване, че бизнесът и доходите могат да ти бъдат отнети, включително от приятелите, които са ти помогнали да се сдобиеш с тях.
В тази ситуация българските законодатели вероятно ще приемат нов закон. Той с нищо няма да промени мотивите за използване на офшорните зони. Но ще разчисти терена за онези, които вече са навлезли в пазара на обществени поръчки и политически привилегии.
Виж тук всичко по темата #Panama Papers
* Откъс от статията на Красен Станчев “Неделно четиво за офшорни зони”, публикувана в бюлетина на Института за пазарна икономика