Скандалът #Panama papers - знак за критична маса недоволство
Темата за офшорните зони се превърна в глобален хит покрай мащабното изтичане на информация за операциите на голяма юридическа фирма с централа в Панама. Информацията е за над 11 милиона документа, част от които тепърва ще видят бял свят.
Има спорове за това колко точно са изгубените данъци в резултат от офшорните операции на фирми и лица. Според Мрежата за данъчна справедливост (Tax Justice Network) става дума за между
21 и 32
трилиона долара,
които се укриват ежегодно в територии - данъчен рай. Числа от този мащаб обаче са по-скоро недостоверни или използват прекалено широка дефиниция за офшорна територия.
В свое изследване Тома Пикети и Емануел Саез цитират изчисления, направени от тях за сумите, които минават през швейцарски финансови институции, без да се декларират пред никакви данъчни власти. Това включва и авоарите на швейцарски граждани. Сумата, до която достигат, е около
5 милиарда
годишно,
която, както те сами казват, е пренебрежимо малка спрямо доходите на най-богатите дори само в САЩ. Те признават, че парите в швейцарски банки са само малка част от глобалната картина. Изчислението на Пикети и Саез е правено преди 10 години, през които в офшорната индустрия според анализатори има нов бум. Всъщност ползването на офшорни зони е най- разпространено не в най-богатите демокрации с високи данъци. В Африка например по оценки на икономисти около 30% от богатството е извън страните в офшорни зони. Русия и Близкия изток заемат челни места в тази класация - вероятно
до 50% от
богатството в
тези страни е
изнесено
в офшорни зони. От развитите страни този процент е много нисък именно в САЩ, където има активна политика за противодействие на укриването на данъци.
Съдебната система и администрацията на САЩ от известно имат доста твърдо отношение към офшорните операции и територии, което според анализатори е една от причините посредниците да избягват клиенти от САЩ. В поредица от дела няколко десетки швейцарски банкери и финансови посредници получиха тежки обвинения в съдействие за пране на пари и укриване на данъци. По този повод “Ню Йорк таймс” цитира специалисти, които смятат, че въпреки това нищо съществено не се е променило. Етичните стандарти и традицията изискват от банкерите да крият тайните на клиентите си докрай под страх от обвинения в собствената им страна и пълна изолация от професията.
В ЕС координирането на подобни мерки се оказва доста по-трудна работа. През миналата година се обсъждаше четвъртата директива срещу прането на пари. Според активисти тя съдържа сериозни пролуки които позволяват офшорни компании и фондации да продължат да оперират на територията на ЕС (например да откриват банкови сметки) без да разкриват истинските си собственици. Това става не без натиск от страна на най-големите страни в ЕС. Например
германското
правителство от
години се
противопоставя
на създаването на публични регистри на истинските собственици на офшорни компании. Сегашният британски премиер пък има решаваща роля в изключването на така наречените тръстове от мерките за прозрачност. Позициите на водещите европейски лидери спрямо “островите” на непрозрачност и укриване на доходи и богатства в самата Европа също са противоречиви и двусмислени.
Това води не само до укриване на данъци, но и до невъзможност правосъдната система да работи нормално и блокира ключови разследвания. В България могат да се дадат примери за прекратени или зациклили дела срещу политици и банкери, където голям принос за това развитие има отказът на властите на европейски страни да сътрудничат и заради пазенето на банковата тайна. С това не казвам, че у нас има развита силна обществена нетърпимост към укриването на големи богатства и неплащането на данъци. Това е трудно да стане в една икономика със значителен сив сектор, където хората, принудени да заобикалят закона и да лъжат системата на дребно, са много.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от години развива програми за намаляване на избягването на плащане на данъци. Едната инициатива е разпространението на правила за доброволно разкриване на минали доходи, върху които не са били платени данъци. Идеята е хората, чиято съвест заговори или които искат да “излязат на светло”, да могат да направят това лесно и без други последствия освен това да си доплатят данъците, примерно със сурови лихви или глоби, но
без наказателно
преследване
Идеята звучи привлекателно, но поражда два въпроса. Практическият въпрос е дали може сериозно да се разчита, че тази инициатива ще срещне достатъчно привърженици сред тези, които са намерили как да избягват плащането на данъци. Моралният въпрос е трябва ли да се разрешава човек да може да се откупи, внасяйки сума пари за неща, които може би представляват криминално деяние.
Дълги години офшорната индустрия имаше силно присъствие в рекламите и масовата литература. На изображения, рекламиращи офшорни услуги, можете да видите хора, които се излежават на тропически плажове в безгрижни пози. Заглавията, които намерих на различни европейски езици от последните десетилетия, са наистина много. Накратко те обещават инвестиции, застраховки, търговия, услуги, какъвто се сетите бизнес, банкиране, спестявания, пенсии и въобще живот без данъци. Част от тази литература е масова продукция с ниско качество, подобна на книгите “Как да стана милионер за един ден?”. Те се четат от хора, които не са и никога няма да станат милионери, нито ще ползват офшорни фирми, но за сметка на това може да са дали последните си пари да си купят въпросната книга. Това е показателно за обществените нагласи и
мечтания в
епохата на
неолиберализма
А иначе регистрацията и поддържането на кухи фирми и тръстове в офшорни зони струва много скъпо и е оправдано само при наистина големи доходи.
Сегашният скандал е може би първият път, когато част от политическия елит в много развити икономики е принуден да коментира темата, да дава обяснения, да се оправдава или дори да напусне политиката. Това е знак, че в световното обществено мнение се е събрала критична маса от негодувание и твърдо неприемане на правилата на офшорната икономика.
Не е трудно да се прецени какви последствия има анонимността на икономическите агенти за икономиката. Първо, това ефективно спира работата на антимонополното законодателство. Понятия като конфликт на интереси също губят смисъл, защото стават непроверими.
Една сполучлива метафора нарича данъчните убежища “острови на съкровищата”. Не съм оптимист, че закриването на тези острови ще се случи повсеместно след сегашните разкрития. Но дори това да стане, не бива да възлагаме прекалени надежди, че това ще реши проблемите с прекалено неравното разпределение на глобалното богатство. Офшорните зони са само един от инструментите за генериране на големи неравенства. Глобалните неравенства в личното богатство растат най-вече поради цялостната политика на правителствата от последните десетилетия в най-развитите страни по света и в големите развиващи се страни, които копират техните модели, повдигнати на квадрат.
Офшорната икономика е
само
най-непрозрачната
и същевременно
най-набиваща се
на очи
(тук няма противоречие) част от този процес. Нейното ограничаване би било добре дошъл символичен жест, че политическите елити имат сериозно намерение да приемат въпроса за растящата концентрация на богатство за сериозен и заслужаващ внимание.