Световните срещи се финансират изцяло с помощта на частния бизнес, казва генералният директор на БТА
- Г-н Минчев, за 12-и път поканихте българските медии в чужбина на световна среща и им зададохте темата “Медиите и гражданските каузи”. Какво очаквате да се дискутира? Още повече че българите в чужбина съвсем скоро заявиха гражданските си позиции, обявявайки се против Изборния кодекс, който намалява правата им.
- Организирайки световните медийни срещи, винаги сме се стремили да предложим такава програма, която да е интересна, актуална и най-вече необходима за нашите участници.
Още от самото начало осъзнахме, че форумът, обединяващ медиите ни в чужбина,
не е нито още
един празник,
нито пореден
купон,
нито пък тривиална родолюбиво-носталгична проява. От този форум би имало смисъл само ако е полезен за колегията. Затова и сега предложихме актуална тема. А събитията в последните седмици ни провокираха още веднъж да повдигнем и дебата за изборите и диаспората.
- Каква е връзката между медиите и гражданските каузи?
- Пряка. Медиите са най-добрият съюзник и трансмисия за всички каузи. Национални, образователни, родолюбиви. До степен, че едва ли днес е възможна реализацията на каквато и да било кауза без помощта на медиите.
- Какви още теми ще бъдат разгледани на 12-ата среща?
- Залагаме на разнообразието. Бих разделил тематиката на три части. Един кръг от въпроси засяга самите медии, динамичните процеси в тях, полезните практики, новите технологии. Друга група е предизвикана от злободневността на живота, а трета опира до проблемите на диаспората. В аванс ще призная, че очаквам да чуя много интересни неща по още един от болезнените казуси - как българите в чужбина могат да помагат на България. Имам предвид не само в материален план. Ще говорят акад. Антон Дончев, ексминистърът Николай Василев и Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.
И още нещо - на срещата са поканени няколко кметове на български общини - няма съмнение, че това, което те ще разкажат, представлява интерес за всички участници. Ще се включат Йорданка Фандъкова, която ще открие срещата заедно с кметицата на Прага Адриана Кърнчова, кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на сдружението на българските общини, Галина Стоянова, кмет на Казанлък, Николай Димитров, кмет на Несебър, Николай Ангелов, кмет на Балчик. Ще участва и проф. Николай Овчаров.
- Тази година срещата ще бъде в Златна Прага. Как избрахте мястото?
- Отново ще припомня, че кандидати за домакини по традиция са десетки градове и държави, в които живеят големи групи наши сънародници - Кипър, Франция, Хърватия, Канада, Англия, Молдова, Украйна, Унгария. Изборът падна върху Прага заради
многочислената
българска
общност в
Чешката
република
и заради двете прекрасни списания “Българи” и “Роден глас”, които излизат от години там.
- Колко български медии се очаква да пристигнат от чужбина?
- Официално са потвърдили над 30 медии от 20 държави. Отдавна не залагаме на количествените показатели, още повече че динамиката и промените в инфраструктурата на медиите ни в чужбина са много големи. Добре е да се знае, че голяма част от темите се предлагат от самите участници. Все пак те са най-близко до проблемите на диаспората, нали?
- Каква е приблизително аудиторията на българските медии в чужбина?
- Ако приемем, че в момента в чужбина на български език има повече от 100 телевизии, радиа, вестници, списания, електронни сайтове или отделни програми, логично е да предположим, че зад тях стои и милионна аудитория. Голяма част от медиите и колегите, които ги ръководят или списват, са много качествени, затова ще се въздържа от класация.
- Кои са най-новите български медии, появили се през последната година зад граница? И има ли закрити?
- Част от отговорите ще научим в Прага. Наистина става дума за динамика (апропо, нима за всичко, което се случва в медиите тук, в България, имаме ясна представа?) на процесите. И независимо че говорим за медии в различни държави, на различни континенти, трябва да сме наясно, че става дума за сходни проблеми. Затова не бих се обвързал географски - имаме временно спрели електронни издания в Гърция, Израел и Австрия, но се появиха
нови в Норвегия,
Великобритания и
Западните
покрайнини
- 11 световни срещи досега и 12-а, която предстои. Това вече не е само добра традиция, а история. Вярвахте ли, че тази ваша инициатива ще живее толкова дълго?
- Честно казано, от самото начало вярвах в жизнеността на този проект. Историческият момент, когато той стартира, бе белязан с мощното отваряне на света, с продължаващото падане на границите, с международната интеграция на нашата страна, със световните глобални процеси и, разбира се, с устремното навлизане на новите технологии. Вижте как светът жужи като кошер. Милиони бежанци, международни коалиции...
Неотдавна заведох внучката си на цирк. С нашенско име и дванадесет изпълнения. Всички до един бяха на артисти от различни държави. Това е днес светът. Наши сънародници живеят и работят и вероятно ще продължават да живеят и работят навсякъде по света. Значи ще имат и медии.
- Какъв е смисълът от тези журналистически срещи?
- На този въпрос ще е коректно да отговорят самите участници. Те не само не намаляват, но и постоянно доразвиват проекта. Много са ползите от това общуване и обмяна на информация. Много кореспонденти са се родили в двете посоки. Много въпроси са били поставени пред институциите, много решения са били намирани на различни равнища. Ако срещите нямаха коефициент на полезно действие, едва ли щяха да оцелеят. Вече дванадесет години.
- На срещите българските журналисти от цял свят успяват да се срещнат с представители на изпълнителната и законодателната власт и дори със световни ръководители и да представят проблемите си. Освен журналистите тази година какви други хора са поканени?
- Световните срещи на българските медии са отворени за всички. Затова през годините наред с колегите от цял свят на тях нееднократно присъстваха български президенти, премиери, министри, кметове, депутати, както и представители на академичната общност, на културата и бизнеса. Прага 2016 няма да направи изключение. Поканени са премиерът Бойко Борисов, омбудсманът Мая Манолова.
- Кой плаща за международната среща, тъй като БТА няма много висок бюджет?
- Една от главните причини за успеха на проекта е, че той се финансира изцяло с помощта на частния бизнес. Така е било през всички тези 12 години. Наистина бюджетът на БТА е повече от скромен и той стига единствено да покрива нуждите на националната агенция. Но за изпълнението на част от обществените си функции БТА разчита и ще разчита на всички, които застават зад родолюбивите идеи.
CV
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и педагогика във ВА “Г. С. Раковски”
Той ръководи БТА от 2003 г. По негова инициатива агенцията започва да организира световни срещи на българските медии в чужбина
12-ата среща започва днес, 17 май, в Прага, Чехия, и ще продължи до 21 май