Как парите за студенти да не изтичат към богати страни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5518825 www.24chasa.bg

Щом държавата плаща обучението на някого,

той трябва да работи определен брой години у нас

Над 20% от завършилите висше образование отиват да работят в чужбина. Според изследвания между 50 и 86% от висшистите са готови да емигрират. А в повечето случаи държавата плаща за обучението на студентите. Само преките загуби за България от емиграцията на висшисти през годините на прехода се изчисляват на над 1,5 млрд. eвро. Обучението на един студент по медицина струва над 7 хил. лв. годишно. Общо

обучението на

един бъдещ лекар

струва над 50

хил. лв.,

и то без специализацията. В развитите държави обучението на един медик струва доста над 100 хил. евро. А в много държави медицинското образование не е по-добро от нашето. В други държави, като напр. Италия, има крещяща липса на трупове, което прави много трудно обучението по медицинските специалности. Като резултат западните държави крадат българските лекари, които знаят езици, като ги примамват с доста по-високи заплати и по-добри условия за работа. А добър лекар, без да знаеш езици, вече не се става. Така България, т.е. всички данъкоплатци, оказва огромна помощ на развитите държави – помощ много по-голяма от немногото пари, които получаваме като европейски помощи. Казано с други думи – болен здрав носи. И така си стои положението по време на целия преход. Подобни са нещата и при инженерните ни специалности, информационните технологии, биотехнологиите, фармацията, естествените науки.

Както е известно, не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава. След като ние, най-бедната страна в ЕС, оказваме голяма безвъзмездна помощ на най-богатите страни, естествено, че те я приемат и

даже няма да ни

кажат едно

“благодаря”, а

ще ни хулят,

че наши малко по-тъмни съграждани вземали социални помощи.

Защо допускаме държавата ни да харчи парите ни, за да оказва помощ на богатите държави? След като държавата плаща обучението на някого, да бъде той така добър да работи задължително определен брой години в България. Ако не иска – да бъде така добър да върне парите за издръжка и стипендия (без европейските стипендии) със съответните лихви и да ходи, където си иска. Естествено, че студентите по конвертируемите специалности, които искат да отидат в чужбина, няма да подкрепят такова разрешение. Ами тогава да си платят обучението.

Първа грижа на всяка държава е икономиката ѝ. Как се прави успешна икономика без добри специалисти? В момента има огромна нужда от софтуеристи, от биотехнолози, от няколко вида инженерни специалисти. И често заплатите на такива специалисти надминават възнагражденията в западните държави, което прави български фирми неконкурентоспособни. На всичко отгоре политиците ни действат напълно по социалистически. Създават огромни затруднения да си внесеш специалисти от чужбина. Едва напоследък след кански усилия се опрости малко процедурата по внос на софтуеристи. И пак процедурата изисква няколко месеца и разправия с бюрократи. Как ще има сериозни чужди инвестиции, като липсват специалисти? Нали един високотехнологичен завод не може да работи без съответните инженери. Нали държавата трябва да се грижи за българската икономика, а не за чуждите икономики?

Чак сега започнаха да се вземат половинчати мерки държавата да не инвестира в специалности, по които има твърде много специалисти. Държавата допусна при перспектива от около 50 000 абитуриенти, да се създадат огромен брой излишни университети, които предлагат места за над 70 000 човека. Тези неща в преходните периоди от развитие на една страна винаги следва да се регулират от държавата. Но понеже

политиците

гледат с

перспектива

най-много от

2 до 4 г.,

въобще не им дремеше за пагубните последици от подобни действия. Едва сега държавата започна да мисли за малко по-високи критерии за придобиване на правоспособност при държавно регулирани специалности като например „право“. А се напълни с юристи, които по никакъв начин не могат да те разберат, когато им говориш по малко по-сложно правна материя. Вижте само по някога какви закони излизат.

Интересен е въпросът с делението на специалностите на приоритетни и съответно неприоритетни. Много правилно отбеляза просветният министър Миглена Кунева, че специалностите, за които следва да се отпускат европейски стипендии, следва да се наричат

“проблемни”, а не “приритетни” Защото и медицината, и фармацията са приоритетни специалности, но по тях има достатъчно студенти и това е причината да не се предвиждат стипендии. Проблемни например са някои от инженерните специалности.

Но за България проблемното е оставането в страната на завършилите медицина добри лекари и този въпрос следва да се реши. Иначе ние сме все още на първите места по брой лекари на човек от населението.

Още по-голям е проблемът с подготовката на медицински сестри и оставането им в България. Специално в този случай недостигът няма как да се реши без сериозна корекция в заплащането им. Няма как най-добрите ни хирурзи да вземат над 50 хил. лв. месечно (което в повечето случаи е справедливо), а заплатата на медицинска сестра да е примерно 600 лв., след като в чужбина ще изкарва десетина пъти повече, естествено, че ще замине, ако говори език, дори не перфектно.

Поне за мен остава неясно защо учениците учат 12 години + забавачка, която трябва да стане 2 г. При положение че над половината от завършващите 12-и клас не бива да учат висше образование, а трябва да се насочат към усвояването на професии. След това се оказва, че над половината от завършилите университети не работят по специалността си – стават секретарки, маникюристки, фризьори, домакини и какво ли още не. Да не говорим, че за новите си професии те нищичко не са учили. При това затаяват огорчение, че държавата ги е подвела. В допълнение ученето до 12-и клас излишно отнема 1 г. от професионалното развитие на младите. По-добре е да има качествено обучение до 11-и клас с повече средства за един ученик. И в 11-и клас да се дава възможност за кандидатстващите в университети да учат задълбочено съответните важни дисциплини, които са база за бъдещите им специалности и с които ще кандидатстват – напр. химия, биология, математика. А на останалите да се даде възможност за конкретно професионално развитие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,