Стоичков - българският посланик към света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5525725 www.24chasa.bg

Осем неща за отбелязване от юбилейния мач

МНОГО неща ме впечатлиха на юбилейния мач на Стоичков. Толкова много, че мога и да пропусна някое.

1. Пороят. Той беше толкова як, че по едно време си мислех дали мачът е на националния ни стадион, или в съседното му езеро “Ариана”. Питането ми не е към организаторите, а към т.нар. отводнители, които преди години се хвалеха, че всичко било “на шест”.

2. Публиката. Още към 17 ч, когато се прибирах към дома си, видях ентусиазирани хиляди хора да вървят към стадиона. Значи те си обичат България и нейните национални ценности, сред които и Стоичков.

3. Приятелството. От четири континента дойдоха хора, за да изразят уважението си не само към Ицо, но и към страната, която го е родила и отгледала.

4. Благородството. Тези хора на терена се прегръщаха, радваха се на всеки свой (или на противника) добър ход и му ръкопляскаха, а не му завиждаха или попържваха.

5. Сценарият беше обмислен. Не беше просто мач, а направо спектакъл. Накрая леко ме подразни зарята. Но после си рекох – след като онзи поп от светия храм “Александър Невски” си я позволи, защо пък не и Стоичков?

6. Почитта към паметта на вече отсъстващите. За малцина е тайна, че Ицо невинаги беше в отлични отношения и с Трифон, и с Кройф. Но отдаде почит и на двамата.

7. Юначеството. Наско Сираков се възстанови от тежък инцидент и дойде да играе заедно със своя приятел. Сякаш да покаже, че само на терена има “Левски” и ЦСКА. А после терена има свестни човеци.

8. Е, и самият Ицо де. По-възрастните го познават като “детето хулиган”. Средното поколение вероятно помни не само прекрасните му голове, но и “мамата”, която май вече влезе не само в каталунския, но и във всички останали световни езици.

През 1994 г. имах удоволствието да бъда с Ицо на аудиенция при папата. И докато чакахме, на площад “Свети Петър” се появи млад испански субект, който помоли “някой да го щракне” на фото пред катедралата.

Естествено, цялата ни делегация единодушно обяви, че нашият най-добър фотограф е “ей оня там, с червеното сако”. И “оня там” взе да щрака капризния испанец, който непрестанно искаше поза “отдолу”, после “отстрани” и т.н.

Накрая не издържах на претенциите и му креснах: “Абе, кретен, ти откъде си?” Невъзмутимият му отговор беше: От Барселона. А знаеш ли, че те снима самият Стоичков? “Да, бе, прилича, ама едва ли е той.”

И докато цялата делегация вече се търкаляше от смях, Ицо се приближи до еспаньола и му каза нещо на каталунски. Аз, като нелош познавач на испанския език, от всичко разбрах само две неща. Първото беше “мамата”. И второто - че барселонецът рече: Е, май наистина е Стойков.

Разказвам това, защото за каталунците (а и не само за тях) Ицо си беше (и май все още е) нещо като бог. И те не вярваха, че бог е слязъл на земята, при хората.

Аз съм изконен левскар. Но също и българин. И когато видя, че цял свят почита друг българин, забравям и синьото, и червеното.

На 20 май ме накара да го забравя и Ицо.

И в интерес на истината изобщо не ме интересуваше крайният резултат от мача, а това, което Ицо направи.

За българите и за света.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,