Микаел Жан: Безразличието е истинският бич на човечеството

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5525763 www.24chasa.bg
Микаел Жан

Поласкана съм, че съм в София на 24 май и мога да споделя този голям празник с българския народ, казва генералният секретар на франкофонията 

CV

Микаел Жан е генерален секретар на Международната организация на франкофонията от 30 ноември 2014 г. Родена е в Хаити през 1957 г. Когато е на 11 г., семейството й бяга в Канада от диктаторския режим на Франсоа Дювалие. В университета в Монреал тя завършва модерни езици и литература, като се насочва към италиански и испански. Започва да преподава италиански език и литература, като в същото време специализира в университетите в Перуджа, Флоренция и Милано.

От младежките си години е активистка за правата на жените. Създава мрежа за спешно предоставяне на убежище на жени, жертва на домашно населие, и техните деца.

В продължение на 17 г. до 2005 г. Микаел Жан работи като водеща на новинарски предавания в канадската обществена телевизия, които я превръщат в една от най-известните журналистки в Канада. За репортажите и разследванията си получава много награди, обявена е за почетен гражданин на Монреал. През 2005 г. става генерален губернатор на Канада и главнокомандващ на канадските въоръжени сили. Носителка е на най-високата степен на френския Орден на почетния легион - Големия кръст. Г-жа Жан е на посещение в България, което ще продължи в Румъния и Молдова.

- Госпожо Жан, идвате за първи път в България. Има ли Международната организация на франкофонията нови проекти в България? И случайно ли визитата ви съвпада с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост?

- Това е първата ми визита в региона. Нетърпелива бях да дойда в Централна и Източна Европа и държах това да стане преди срещата на върха на Франкофонията през ноември в Мадагаскар.

Идвам в София да преценя качеството на сътрудничеството между Международната организация на франкофонията (МОФ) и България. Искаме да задълбочим сътрудничеството с България, като се опираме преди всичко на младите хора.

Колкото до празника на славянската писменост и българската култура, щастлива случайност е, че посeщението ми съвпадна с това важно честване. Аз съм не само развълнувана, но поласкана и трогната, че мога да споделя този момент с българския народ.

- Каква е ролята на България във Франкофонията?

- България е ключов партньор на Франкофонията. Тя има движеща роля в осъществяването на нашия регионален план за действие с присъствието в София на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) и на Висшето франкофонско училище за администрация и мениджмънт (ESFAM). Тези институции имат за цел да засилят познанията по френски език на работещи в сферата на образованието, дипломати, държавни чиновници, като се набляга на квалификацията и реализацията на младите специално в областта на управлението и икономиката.

Радвам се, че визитата ми съвпада с 20-годишнината на Висшето франкофонско училище за администрация и мениджмънт. Имам възможност да подчертая този рожден ден с подписването на конвенция, която ще го институционализира като висше и научноизследователско заведение, чиито

дипломи ще се

признават от

българската

държава

- Вие познавате тъжната участ на бежанците - семейството ви бяга от Хаити, където баща ви е арестуван и измъчван от режима на диктатора Франсоа Дювалие. Как днес Франкофонията би могла да участва в голямото усилие да се разреши миграционната криза и в борбата с тероризма, който е заплаха №1 на съвременния свят?

- Държа да подчертая, че никога не правя разлика между политически бежанец и икономически имигрант. Едни и същи обстоятелства ги създават. Аз съм свидетел на това. Трябваше да бягам от диктаторски режим и от страна, затънала в мизерия. Изпитах страха, ужаса от цензурата и бягството. Семейството ми бе принудено да се впусне към едно другаде, където нямахме никакви опори.

Намерихме

убежище в

Канада,

където пуснахме корени в Квебек, франкофонска земя. Там намерих място на принадлежност, където за мен бе възможно да се чувствам като гражданин и да изразя потенциала си.

Франкофонското пространство е в сърцето на това миграционно предизвикателство, тъй като обхваща едновременно държави на произход, на транзит и на прием. Не можем да се отделим от тази реалност. Някои територии се оказват лишени от живителни сили заради масови преселения, предизвикани от липсата на бъдеще другаде - освен в изгнание. Трябва да докажем нашата солидарност и братство. Трябва също да се действа в източника на проблема, като например се подкрепя създаването на работни места или като се вдъхнови движение за постигане на растеж в държавите, изпитващи най-големи затруднения. Хората трябва да се насочват към другаде, но без да бъдат насилвани да го правят.

Що се отнася до терористичната заплаха, тя също присъства в цялото франкофонско пространство. Това, което преживяхме в Париж на 13 ноември (2015 г. - бел. ред.), беше предшествано на 12-и с атаки срещу Бейрут. Последваха в Бамако и Тунис. В Нигер, Чад, Египет, Канада и Камерун също имаше нападения. По въпроса за сигурността трябва да се обединим в сила, способна да дава предложения, и да действаме всички заедно. Именно това е целта на франкофонската конференция за борба срещу тероризма, която организираме в Париж следващия месец. Това е целта и на голямата кампания “Свободни заедно”, чието начало дадох наскоро и която е насочена към франкофонската младеж.

- Вие бяхте посланик на добра воля на ЮНЕСКО за Хаити. Какви отношения поддържате с генералния директор на организацията Ирина Бокова и какво мислите за шансовете ѝ да стане генерален секретар на ООН?

- Всъщност бях специален пратеник на ЮНЕСКО за Хаити между 2010 и 2014 г. Колкото до следващия генерален секретар на ООН, разбирате, че настоящите ми функции ме задължават да спазвам принципа за неутралност.

- Вие сте първата жена начело на Франкофонията, г-жа Бокова е първата жена начело на ЮНЕСКО. Този възход на жените, които заемат такива важни постове, променя ли международните отношения и как?

- Аз съм начело на Франкофонията, защото ръководителите на държавите-членки на организацията, поискаха да е така. Те знаеха, че избират феминистка, борбена жена с убеждения.

Обичам често да казвам, че съм била в училище за жени. 11 г. посветих в Квебек на въпроса за жените. Там работих по създаването на мрежа за жени, жертви на съпружеско насилие, и на техните деца. Това е в голяма степен политическа работа, която ме изгради такава, каквато съм днес.

Невъзможно е да се отрече, че жените независимо от постовете, които заемат, притежават особен поглед и перспектива. Като генерален секретар на Франкофонията въпросът за жените е всеобхватен ангажимент, също както и младежта. Не бихме могли да си представим човешкото и устойчивото икономическо развитие, без да обърнем специално внимание на реалностите, преживени от жените. Не е възможно да говорим за засилването на правата и свободите, без да държим сметка за условията, в които са поставени те. В крайна сметка борбата на жените засяга и мъжете. Трябва да сме обединени с другия. Безразличието е истинският бич на човечеството.

- Вашият житейски път е изключителен. Родена сте в Хаити, специалистка сте по италиански език и литература, защитавате жените, бяхте генерален губернатор на Канада, а също и много известна журналистка. Как ползвате този опит начело на Франкофонията?

- Животът ми винаги е бил мотивиран от волята да служа, да се ангажирам в полза на определена кауза. Днес за мен е чест да служа на каузата на Франкофонията, на нейните 80 държави и правителства на 5 континента и на ценностите, които тя въплъщава. Франкофонията осигурява влияние на френския език, но го разглежда като лост за съвместни действия. Ние разгръщаме много акции, свързани с образованието и културата. Действаме за засилване на правовата държава във франкофонското пространство. Това означава да се работи с политическата класа, но също и с гражданското общество, с предприемачите, младите, жените. С други думи, това е работа, която се връзва идеално с цялостния опит, който съм натрупала в личен и професионален план.

- България е член на Франкофонията повече от две десетилетия. Българите станаха ли по-големи франкофони в този период?

- За жалост, може да се констатира, че има тенденция

броят на

франкофоните

в България

да намалява

Все пак откривам положителни сигнали, които дават надежда за бъдещето. Имам предвид нарастването на броя на двуезиковите гимназии (над 7000 ученици днес), в които преподаването на френски е засилено до степен, че някои предмети се изучават направо на този език. Радвам се също и на нарастването на записаните във Френския институт, както и на броя на българските държавни служители и дипломати, които посещават организираните от нас интензивни курсове.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,