Микаел Жан: Безразличието е истинският бич на човечеството

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5525763 www.24chasa.bg
Микаел Жан

Поласкана съм, че съм в София на 24 май и мога да споделя този голям празник с българския народ, казва генералният секретар на франкофонията 

CV

Микаел Жан е генерален секретар на Международната организация на франкофонията от 30 ноември 2014 г. Родена е в Хаити през 1957 г. Когато е на 11 г., семейството й бяга в Канада от диктаторския режим на Франсоа Дювалие. В университета в Монреал тя завършва модерни езици и литература, като се насочва към италиански и испански. Започва да преподава италиански език и литература, като в същото време специализира в университетите в Перуджа, Флоренция и Милано.

От младежките си години е активистка за правата на жените. Създава мрежа за спешно предоставяне на убежище на жени, жертва на домашно населие, и техните деца.

В продължение на 17 г. до 2005 г. Микаел Жан работи като водеща на новинарски предавания в канадската обществена телевизия, които я превръщат в една от най-известните журналистки в Канада. За репортажите и разследванията си получава много награди, обявена е за почетен гражданин на Монреал. През 2005 г. става генерален губернатор на Канада и главнокомандващ на канадските въоръжени сили. Носителка е на най-високата степен на френския Орден на почетния легион - Големия кръст. Г-жа Жан е на посещение в България, което ще продължи в Румъния и Молдова.

- Госпожо Жан, идвате за първи път в България. Има ли Международната организация на франкофонията нови проекти в България? И случайно ли визитата ви съвпада с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост?

- Това е първата ми визита в региона. Нетърпелива бях да дойда в Централна и Източна Европа и държах това да стане преди срещата на върха на Франкофонията през ноември в Мадагаскар.

Идвам в София да преценя качеството на сътрудничеството между Международната организация на франкофонията (МОФ) и България. Искаме да задълбочим сътрудничеството с България, като се опираме преди всичко на младите хора.

Колкото до празника на славянската писменост и българската култура, щастлива случайност е, че посeщението ми съвпадна с това важно честване. Аз съм не само развълнувана, но поласкана и трогната, че мога да споделя този момент с българския народ.

- Каква е ролята на България във Франкофонията?

- България е ключов партньор на Франкофонията. Тя има движеща роля в осъществяването на нашия регионален план за действие с присъствието в София на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) и на Висшето франкофонско училище за администрация и мениджмънт (ESFAM). Тези институции имат за цел да засилят познанията по френски език на работещи в сферата на образованието, дипломати, държавни чиновници, като се набляга на квалификацията и реализацията на младите специално в областта на управлението и икономиката.

Радвам се, че визитата ми съвпада с 20-годишнината на Висшето франкофонско училище за администрация и мениджмънт. Имам възможност да подчертая този рожден ден с подписването на конвенция, която ще го институционализира като висше и научноизследователско заведение, чиито

дипломи ще се

признават от

българската

държава

- Вие познавате тъжната участ на бежанците - семейството ви бяга от Хаити, където баща ви е арестуван и измъчван от режима на диктатора Франсоа Дювалие. Как днес Франкофонията би могла да участва в голямото усилие да се разреши миграционната криза и в борбата с тероризма, който е заплаха №1 на съвременния свят?

- Държа да подчертая, че никога не правя разлика между политически бежанец и икономически имигрант. Едни и същи обстоятелства ги създават. Аз съм свидетел на това. Трябваше да бягам от диктаторски режим и от страна, затънала в мизерия. Изпитах страха, ужаса от цензурата и бягството. Семейството ми бе принудено да се впусне към едно другаде, където нямахме никакви опори.

Намерихме

убежище в

Канада,

където пуснахме корени в Квебек, франкофонска земя. Там намерих място на принадлежност, където за мен бе възможно да се чувствам като гражданин и да изразя потенциала си.

Франкофонското пространство е в сърцето на това миграционно предизвикателство, тъй като обхваща едновременно държави на произход, на транзит и на прием. Не можем да се отделим от тази реалност. Някои територии се оказват лишени от живителни сили заради масови преселения, предизвикани от липсата на бъдеще другаде - освен в изгнание. Трябва да докажем нашата солидарност и братство. Трябва също да се действа в източника на проблема, като например се подкрепя създаването на работни места или като се вдъхнови движение за постигане на растеж в държавите, изпитващи най-големи затруднения. Хората трябва да се насочват към другаде, но без да бъдат насилвани да го правят.

Що се отнася до терористичната заплаха, тя също присъства в цялото франкофонско пространство. Това, което преживяхме в Париж на 13 ноември (2015 г. - бел. ред.), беше предшествано на 12-и с атаки срещу Бейрут. Последваха в Бамако и Тунис. В Нигер, Чад, Египет, Канада и Камерун също имаше нападения. По въпроса за сигурността трябва да се обединим в сила, способна да дава предложения, и да действаме всички заедно. Именно това е целта на франкофонската конференция за борба срещу тероризма, която организираме в Париж следващия месец. Това е целта и на голямата кампания “Свободни заедно”, чието начало дадох наскоро и която е насочена към франкофонската младеж.

- Вие бяхте посланик на добра воля на ЮНЕСКО за Хаити. Какви отношения поддържате с генералния директор на организацията Ирина Бокова и какво мислите за шансовете ѝ да стане генерален секретар на ООН?

- Всъщност бях специален пратеник на ЮНЕСКО за Хаити между 2010 и 2014 г. Колкото до следващия генерален секретар на ООН, разбирате, че настоящите ми функции ме задължават да спазвам принципа за неутралност.

- Вие сте първата жена начело на Франкофонията, г-жа Бокова е първата жена начело на ЮНЕСКО. Този възход на жените, които заемат такива важни постове, променя ли международните отношения и как?

- Аз съм начело на Франкофонията, защото ръководителите на държавите-членки на организацията, поискаха да е така. Те знаеха, че избират феминистка, борбена жена с убеждения.

Обичам често да казвам, че съм била в училище за жени. 11 г. посветих в Квебек на въпроса за жените. Там работих по създаването на мрежа за жени, жертви на съпружеско насилие, и на техните деца. Това е в голяма степен политическа работа, която ме изгради такава, каквато съм днес.

Невъзможно е да се отрече, че жените независимо от постовете, които заемат, притежават особен поглед и перспектива. Като генерален секретар на Франкофонията въпросът за жените е всеобхватен ангажимент, също както и младежта. Не бихме могли да си представим човешкото и устойчивото икономическо развитие, без да обърнем специално внимание на реалностите, преживени от жените. Не е възможно да говорим за засилването на правата и свободите, без да държим сметка за условията, в които са поставени те. В крайна сметка борбата на жените засяга и мъжете. Трябва да сме обединени с другия. Безразличието е истинският бич на човечеството.

- Вашият житейски път е изключителен. Родена сте в Хаити, специалистка сте по италиански език и литература, защитавате жените, бяхте генерален губернатор на Канада, а също и много известна журналистка. Как ползвате този опит начело на Франкофонията?

- Животът ми винаги е бил мотивиран от волята да служа, да се ангажирам в полза на определена кауза. Днес за мен е чест да служа на каузата на Франкофонията, на нейните 80 държави и правителства на 5 континента и на ценностите, които тя въплъщава. Франкофонията осигурява влияние на френския език, но го разглежда като лост за съвместни действия. Ние разгръщаме много акции, свързани с образованието и културата. Действаме за засилване на правовата държава във франкофонското пространство. Това означава да се работи с политическата класа, но също и с гражданското общество, с предприемачите, младите, жените. С други думи, това е работа, която се връзва идеално с цялостния опит, който съм натрупала в личен и професионален план.

- България е член на Франкофонията повече от две десетилетия. Българите станаха ли по-големи франкофони в този период?

- За жалост, може да се констатира, че има тенденция

броят на

франкофоните

в България

да намалява

Все пак откривам положителни сигнали, които дават надежда за бъдещето. Имам предвид нарастването на броя на двуезиковите гимназии (над 7000 ученици днес), в които преподаването на френски е засилено до степен, че някои предмети се изучават направо на този език. Радвам се също и на нарастването на записаните във Френския институт, както и на броя на българските държавни служители и дипломати, които посещават организираните от нас интензивни курсове.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,