Има 3-ма депутати “шевни машини” и много “цветни петна” - не слизат от трибуната, за да се чувстват важни
Радан и Борисов си общуват - по-добре между двама партньори да има напрежение, отколкото нищо
Мечтая за метафори като в английския Парламент. Там дебатът е като картина, която рисуваш. Винаги мисля за това, като водя заседание на Народното събрание
Със зам.-шефа на парламента от Реформаторския блок разговаря Кристина Кръстева
- Кажете като специалист, какъв е психостатусът на това Народно събрание, г-н Иванов? Вие сте психолог.
- Избягвам да мисля като психолог в Народното събрание, защото ще бъда много потиснат...
- Има ли случаи, в които, докато седите на президиума и слушате някой да се изказва, го класифицирате в категория?
- Да. Има народни представители, които наричаме ажитирани - много нервни телесно и двигателно. Има поне трима такива депутати и аз съм им го казал. Това е синдромът на шиенето - тропат с крак и се движат като шевна машина. Единият е от патриотите, другият е от РБ, третият е от ГЕРБ. Казвали са ми, че го съзнават, но това е вътрешно емоционално състояние, което им позволява да мислят и действат.
- И са продуктивни?
- Продуктивни са. И тримата са забележими и са на трибуната. Има и колеги, отвлечени през лаптопите или таблетите си, на които по погледа им личи, че са на друга планета. Парламентът е интересен да се наблюдава като психология на голямата група, съставена от отделни малки. Със сигурност личи, че групата НС е доста вяла - от гледна точка на ентусиазъм и мотивация, че се случва нещо значимо и че хората в НС имат кауза или мисия. А аз много искам да има такава. Потъва се в рутината на правила, на процедури и конюнктурни решения. Това доста демотивира да идваш с желание и ентусиазъм на работа.
Общият фон е на
лека потиснатост
и на него няколко бляскави личности, които в този дефицит изпъкват.
- Не визирате само тримата “шевни машини”?
- Не. Имам предвид хората с желание за свръхизява - това са доста нарцистични, дълбоко в себе си може би несигурни колеги, които през масираната си изява трупат доказателства за собствената си значимост. В парламента има няколко такива, да ги наречем, цветни петна - хора, които са нонстоп на трибуната. Многоспектърни, компетентни по всичко колеги, които изземват цялото пространство. Това е интересно за медиите, за публичния живот и за “Господари на ефира”, но не е много продуктивно за начина, по който се работи. Това, което на мен ми липсва, е онази спокойна среда, изпълнена със смисъл и конструктивен дебат, с дълбоки аргументи, състезание на идеи и красиви метафори, каквито присъстват в английския Парламент. Там дебатът е като картина, която рисуваш, и е красиво. Винаги когато водя дебати в НС, имам такъв порив - дебатът да стане дълбок, същностен, класически. И винаги съм си представял как публиката трябва от няколко изречения да разбере за какво става въпрос. Не за член, параграф и т.н., а за смисъла. Ние сме функция на избирателя и не можем да бъдем много различни. Като че ли публиката иска зрелища и ярки изблици на емоции и помпозни думи... Разбира се, в парламента виждам и хора в ситуация на зависимост.
Това е един от проблемите на България - ние така възпитаваме и децата си, и самата образователна система е такава.
- Зависими от кого?
- От формалния лидер, от решенията, които се вземат, и от конформизма. Трудно тръгват срещу общото решение. Ето, в ГЕРБ Методи Андреев много често има собствено мнение, което за мен е добре. Трябва да го има това в парламентарните групи. Такъв беше в БСП Кадиев, при нас е Гроздан Караджов.
- Не. Във вашата група всички имат различно мнение. Вие сте 23-ма депутати с 24 мнения...
- В нашата група проблемът е друг. Ние сме типично десни политици, които са със силно его и трудно биват опитомявани. Което пък е функцията на лидерството - то трябва да канализира общите мнения, да даде възможност за изява, но от друга страна - да насочва и да води в една посока. Това може би е големият дефицит, който ние в РБ не можахме да преодолеем...
- Защо?
- Това са етапи от развитието на една група.
- 3 г. ще станат, откакто се събрахте в блока и уж се разбирахте.
- Това се случва, когато няма общи ценности, които ни сплотяват.
- Е как няма? Подписвахте документи за принципи и ценности.
- Това е формално. Все едно в едно семейство - какво, като съм подписал с жена си? Това не значи, че ще живеем щастливо и задружно. За това трябват ежедневни усилия. Документът може да има дисциплиниращ ефект, но не е най-важното нещо. Най-важното е да имате общи ценности, които сте се договорили, че следвате, и да няма втори дневен ред.
- Преведете сега в контекста на РБ. Какъв ви е проблемът?
- Не да влезеш във властта, за да я консумираш и за да уредиш своята партия и своите хора, а за да направиш нещата, с които си се ангажирал. Това не важи само за РБ. Това е най-големият проблем на това правителство - в Германия, независимо дали си ляв, или десен, имаш усещане за значимите политики, а в България в насипно състояние се събраха хора на отделни партии. Те
не възприеха
общи ценности,
а всеки се затвори в собственото си министерство. В крайна сметка страда реформаторският курс, заради който и аз като представител на Гражданския съвет съм се хванал с политиката.
- Пред разпад ли е блокът?
- Поне от половин година е ясно, че вътре има разделителни линии. Но колкото и да се твърди, че сме пред разпад, доказваме, че едно такова динамично неравновесие нас донякъде ни държи в кондиция. Но има разделителни линии.
- Къде минават?
- Едната теза в РБ е: има подписано споразумение с ГЕРБ и независимо какво става, ние на всяка цена трябва да го изпълним. Това е административният подход.
- Да, коалиционни партньори сте все пак.
- Другият подход е по-критичен поглед към нещата, които не се случват. И като не се случват, ти да бъдеш нещо като вътрешен коректив, да назоваваш нещата.
- Ама едните са 80, другите сте 20. Как да стане?
- Това казах преди малко. Това, че ставаш част от една група и поемаш ангажимент да бъдеш лоялен, не значи, че трябва да ти се отнема възможността да мислиш и да имаш различен глас. На различната позиция, която е аргументирана, трябва да се дава шанс. Не човек да полудява и да бъде краен, но и не да си натиска парцалите. Просто по един спокоен, конструктивен начин да се изявява. Радан Кънев е човек, който много иска да се случи това, което вярва, че трябва да стане в България. Това, в което ние вярваме - реформата в правосъдната система, обществените поръчки.
- Но защо го обвиняват тогава, включително ваши колеги в РБ, че не излиза от блока? Не е доволен - да напусне.
- Кое да напусне?
- Групата, да е опозиция.
- Какво значи “да излезе в опозиция”? Би означавало да се примириш със статуквото и да кажеш “Аз съм безсилен.” Той продължава да вярва, че има механизми да се въздейства и това правителство да се върне в обсега на реформите, които е заявило и които се бавят в доста сектори.
- Но Радан общува ли си с Борисов?
- Мисля, че да. В крайна сметка политиката е измислена като заместител на преките военни действия, които са се водили. Тя не е война, а състезание на идеи и на концепции. Ние в психологията казваме, че е по-добре да има конфликт между двама партньори, отколкото никакви отношения. Нормално е те да си общуват. Идват президентските избори и въпреки всичко дясното трябва да потърси някаква симетрия.
- А вътре в блока говорите ли си?
- Разбира се. Даже има много добро настроение. Както казах, просто имаме различни концепции за управлението. В България липсва желанието да хванеш бика за рогата.
CV
Роден на 17 февруари 1969 г. във Велико Търново
Завършил Клинична и социална психология в СУ “Св. Кл. Охридски”
Хоноруван преподавател по Клинична и организационна психология в СУ и НБУ. Ръководил изследователски проекти за институционална реформа в сферата на образованието и сигурността
Депутат от Гражданския съвет на Реформаторския блок, безпартиен. Зам.-председател на Народното събрание
Женен, с две деца