Окончателното решение на кипърския въпрос трябва да е до края на 2016 г., казва външният министър на Кипър
- Г-н министър, оптимист ли сте за постигане на окончателно решение на кипърския въпрос?
- Да, оптимист съм. Аз съм сред малкото политици в Кипър, които са такива оптимисти, но имам основания да вярвам, че от точката, до която сме стигнали, може да има връщане назад.
- За близкото бъдеще ли говорим?
- Трябва да се случи в много близко бъдеще, трябва да е до края на 2016 г. Докато процедурата продължава, може да се появят неочаквани усложнения като избори в Турция например или “избори” в турскокипърската общност в Кипър.
- За кипърския въпрос често се говореше като за забравен проблем, но сега, при диалога на ЕС с Турция, това се оказва проблем не само за Кипър, но и за целия съюз. Или смятате, че преговорите на ЕС с Турция всъщност ще ви помогнат да намерите по-бързо решение?
- Разбира се, един такъв дългогодишен проблем като кипърския не може да бъде разрешен лесно, но преговорите между двете общности са в напреднала фаза. Трябва да работим по детайлите, а това е времеемко. Можем да бъдем оптимисти най-вече заради факта, че каквото е договорено досега, е благодарение на двете страни, без никаква външна намеса, включително и от страна на ООН. Сега
проблемът с
визите за Турция
идва малко
изпреварващо,
но това, което е от първостепенно значение, е всичките 72 условия за либерализиране на режима да са изцяло изпълнени от турската страна. Особено важно е сътрудничеството в областите правосъдие и сигурност, споразумението за реадмисия и т.н.
- Мислите ли, че в крайна сметка Турция ще получи безвизов режим?
- Европейският съюз е готов да предложи на Турция безвизов режим, ако тя изпълни тези 72 условия. Не може да има половинчато решение.
- Много европейски страни не са щастливи от това и в случая даже нямам предвид България и Кипър, говоря за страни като Чехия, Унгария, Полша.
- Мога да разбера чувствителността на много общества по този въпрос, но от друга страна, знам, че страни като Гърция, Германия и Швеция, които приемат огромен брой мигранти, не могат да решат проблема без сътрудничество с Турция.
- Казахте, че сте оптимист за Кипър, а оптимист ли сте за бъдещето на Европейския съюз?
- Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства. Наистина огромни. Едно от най-силните следствия от мигрантската криза е
надигането на
крайнодесните
партии, възход на
евроскептицизма
и това променя
целия модел
на Европа. В тази ситуация всяка страна действа поединично, вместо всички да търсят заедно общо решение. Но Европа не трябва да се проваля в това да намери пътя към единство в решение на проблемите, пред които се намира.
- България и Кипър бяха засегнати от бежанската криза, макар и в по-малка степен, за разлика от други страни. Каква беше реакцията на кипърското общество?
- Кипър, макар да е близо до Сирия, не бе залят от голяма бежанска вълна. Ние сме остров, а
повечето от
мигрантите не
търсят просто
убежище,
а искат да отидат
в Германия
и Швеция. Затова и нямаше ксенофобска ответна реакция на обществото в Кипър. За нас основният проблем си остава въпросът с визите за Турция.
- Имаше съобщения, че европейски граждани, които са решили да се бият в Сирия, вече минават през Кипър и пресичайки зелената ивица през турската част, се отправят към Турция и оттам към Сирия. Вярно ли е това?
- Да, наистина. Имахме такива случаи. Става дума за европейски граждани, предимно с френски паспорти, които пристигат в Кипър, използвайки безвизовия режим. Но трябва да е ясно, че всеки, който не отговаря на изискванията по сигурността или към него има някакви съмнения, може да му бъде отказан достъп до страната, макар и да пътува безвизово. Тъй като тези пътници не се вписаха в изискванията по сигурността, ние ги спряхме и бяхме принудени да ги върнем обратно във Франция, оповестявайки ги на френските власти. Имахме редица такива случаи тази и миналата година. Също така
спряхме трафика
на коли втора
употреба
за Сирия
Това стана, след като видяхме снимки на ислямисти в коли с кипърска регистрация.
- Откъде беше този трафик?
- Сирийци, живеещи в Кипър, които транспортираха колите към северната част на острова и оттам към Турция и Сирия.
- Какво стана с хората на “Хизбула”, които заловихте преди време?
- Хванахме двама души. Единият бе веднага след атентата в Бургас. Имахме сходен случай. Нямаше атака, но такова е било намерението, защото този човек е шпионирал израелски туристи в Кипър. Както се разбра, той е ливанец с шведски паспорт. Той беше даден на съд и осъден. Вторият беше заловен със 7,5 тона амониев нитрат, с което би могъл да взриви половината Никозия. Беше цял склад с незаконна инсталация, където бяха складирани и тези огромни количества амониев нитрат. Това също беше операция на “Хизбула”.
- Знаете ли дали някой от българския следствен екип, разследващ атентата в Бургас, дойде в Кипър, за да разпита тези двама души?
- Възможно е, но не съм запознат с този въпрос. Наистина нямам информация. В крайна сметка всичко, което имахме като данни, бе предадено в Брюксел и вследствие на това и на информацията от България военното крило на “Хизбула” бе включено в терористичния списък.
- Къде виждате близките точки за българо-кипърско сътрудничество?
- Между нас освен географска и културна близост има и традиционно приятелство. Има много българи, живеещи в Кипър, които допринасят положително за нашата икономика, а в същото време в България има много кипърски студенти. Има и наши бизнесмени, които работят добре с България. Толкова хора от двете страни говорят езика на другата страна. Това са все неща, които ни сближават.
Йоанис Касулидис e роден в Никозия, Кипър, през 1948 г. Министър на външните работи на Кипър от 2013 г. Той е бил на този пост и между 1997 и 2003 г., ръководейки интеграционния процес и влизането на Кипър в ЕС. Преди да оглави кипърската дипломация, е заемал различни политически длъжности и постове. В периода 2004-2013 г. е член на Европейския парламент.