Публикуваме отново най-четените коментари през седмицата, защото това са явно темите, които ви вълнуват. Този е номер 2 - почти 37 хиляди души са го чели.
Антропологичен анализ на
Модерния ляв на България
Христо Стоичков е не само национална светиня, но и обект от световното културно наследство. Тези дни той закономерно мина под закрилата на ЮНЕСКО, когато лично Ирина Бокова го обяви за шампион на мира. От футболистите такъв е само Пеле! Ето защо тъкмо Стоичков, а не Нешка Робева заслужава орден за принос в културата - например “Кирил и Методий”. Заедно с цялата Пенева чета той бе първият удостоен със “Стара планина”, когато президентът Желю Желев нареди този орден да се дава и на българи.
Това нейното, на Нешка какво е? Танцово изкуство, което според Лесинг е най-мимолетното, а според Хегел - най-първичното. Но понеже руснаците са силни в танците, в разгара на студената война Съветският съюз от най-тоталитарни съображения въдвори като спорт художествената гимнастика, също както и фигурното пързаляне. Днес Нешка е изродила още веднъж това съветско изкуство и го е свела до фолклорен кич.
Тя е типичен тоталитарен диктатор и беше член на ЦК на БКП заедно със Светлин Русев. Ще станат 30 години обаче, откак
двамата минаха
под дъгата и
взеха да поучават
нацията
кое е морално, и пак толкова, откак говорят от името на Ванга. Това обаче според православието е бесовщина, също като другите им окултни практики в кръга около Людмила Живкова. Бесовщина, но допълнена със светотатство - изографисването от Русев на Нешка като светица в храма на петричката врачка на Рупите.
А Стоичков какво е? Еманация на българина, първичен и неподправен, която вече има космически измерения. Това пролича на шоуто “50 години номер 8”, което мина по сценария за “50 века България”. Имаше библейски порой за мизансцен. Тревата - росна. Първо в нея като на роженска каба изтежко нагазват 100 гайдари и ручилата им огласят простора. След тях танцуват боси самодиви в бели премени. После звучи космическата песен на България за Делю хайдутин, който лети от 1977 г. и вече е излел от Слънчевата система. Сега се рее в дълбокия Космос.
На трибуната - президент, току-що ориентирал се от актуалността към вечността, и патриарх, чинно ръкоположен между двете. На поляната
жрецът Стоичков
ритуално
прехвърля
мостове
между небето и земята, между живите и мъртвите, посвещава деца и танцува до изнемога своя обреден танц. Често вдига взор към небето, мълви молитви, изпада в транс. Накрая вкарва и това е кулминацията, след която шоуто секва и почва зарята. Небето е откликнало.
Няма нищо спортно, нито пък културно в двата изконни хеттрика на българина, с които постоянно е кандидат за “Гинес” - да “мушва” всеки ден поне 3 кебапчета и после три пъти да ощастливява жените. Но да вкарваш толкова много и така съдбовно като Стоичков, е проекция и на двете достойнства на българина. Това е тяхната сублимация, която е хем спорт, хем изкуство.
Стоичков е нейният гений и ние трябва да сме наясно откъде извира неговата гениалност. От гените му, разбира се.
Когато хората са се изправили на два крака, еволюцията на човешкия вид рязко сменя посоката си. Някои екземпляри явно са проспали мигача и са продължили да бродят на четири крака, оставяйки другите самци да се бият в гърдите. Естественият подбор обаче бързо ги е отвял и днес са се съхранили само единици. Стоичков е тъкмо такъв безценен екземпляр, ендемичен реликтов уникат.
Преди зората на човечеството четириногите хора са си служели еднакво ловко с всичките крайници. Тези умения още са налице при другите бозайници и особено при нашите братовчеди. Всеки е виждал как куче или шимпанзе с лекота успява да се почеше зад врата с крак. При човека обаче изправената стойка редуцира функциите на долните крайници и те се специализират само в крепежа на тялото в равновесие и при вървеж. С времето тяхната ловкост закърнява и те стават дървени. Това е цената, която краката плащат в името на свободата на ръцете.
Горните крайници се откопчват от земята и вече не подпират тялото. Те започват да вършат разнообразни неща - да пипат, да човъркат, да вземат и още безброй други дейности. При това те усвояват, натрупват и усъвършенстват всевъзможни сръчности. С времето стават все по-пипкави, научавайки се на най-фини координирани движения като жонглиране, вдяване и писане.
За влахнатия предтеча на Стоичков не е било никак лесно да бъде четирирък между двуногите, които са го имали за четирикрак. Това е довело до мутация (изключване на гени), чийто резултат е, че ръцете му са оставяни да почиват. Накарайте Стоичков да ви напише анаграма от типа "дебел лебед" или да ви ушие гоблен и ще има да чакате. Но ако ви потрябва фалц с левачката под сглобката на гредите, където е числото 19, веднага го задраскайте. На монитора в тотопункта виртуалният Стоичков неизменно го уцелва. Уцели го и реалният Стоичков във вратата на Германия през паметния юни 1994 г. Бръснещ шут над перчемите от стената Матеус-Клинсман-Фьолер-Бухвалд-Хелмер-Бертолд и фамозен гол в паяжината зад Илгнер. Нечовешка, свръхсетивна прецизност с крак, и то ляв - извънземна, галактическа!
Футболът е много проста игра, достъпна дори за дебилите, и това обяснява нейната световна популярност. Магията се дължи на забраната да се използва най-инструментализираният крайник, единственото оръдие на труда на човека. Топката се играе най-вече с крака и звезди в този спорт стават онези, които повторно активират спящите си гени и развият умението да я “пипат” всячески със своите дървени крайници. На какво са способни тези дремещи гени, показват хората, които са без ръце по рождение или са ги изгубили в злополука. Те се научават да си служат за всичко с краката - рисуват, пишат, шият с тях, карат и коли, а един безрък немец дори пилотира частния си самолет.
Разбира се, тези възхитителни умения водят и до промени в кортекса, което прави футболните знаменитости съвсем различни от нормалните хора, и то на мозъчно ниво. Стоичков обаче не е като тях, той не е артефакт, доколкото няма данни някой треньор да го е обучавал на нещо. Той е природна стихия, която Пената и Кройф оставяха да се разразява. А пък Ван Гал и Зума се пробваха да я направляват и какво? Получиха “майката” и букет цветя респективно.
Какъв е заветът на Стоичков към българите, който остана да се стеле като лека мъглица след бурята на стадиона. Безспорно той е като Кубратовия и ни заклина да стъпим обратно и на 4-те си крака и да се вкопчим здраво в земята българска, която Местан се опитва да ни отнеме, но Доган не я дава.