Там знаят, че могат да влияят на геополитиката на региона, а изборите в Австрия показаха силата на фактора мигранти
Сезонът на бежанците дойде. Ще ни залеят ли? Този е най-често дискутираният въпрос в публичното пространство. Но в говоренето по тази тема трябва да разграничим два пласта.
Единият са факторите, които влияят върху усилването или намаляването на бежанския поток. Фактор например е сезонът - лятно време условията са чувствително по-добри за придвижване на мигранти. Спомнете си миналото лято, когато беше голямата бежанска ескалация по така наречения Балкански път. Тогава направо бяхме превзети от бежанци. Видяхме
неподготвеността
на европейците,
много добрата
организация на
каналджиите, инфраструктурата, която си направиха по пътищата, а и самите събития на терен. Затова нека обобщя така: летният сезон със сигурност ще стимулира, изкуши, тласне повече кандидати да стъпят на европейска земя, за да стигнат до Германия. Но в никакъв случай след изградените телени огради по границите, взетите мерки и положените усилия за сигурност, натрупания опит за противодействие, устремените към стария континент Европа
мигранти не може
да надскочат
тавана от 1 млн.
Втората група фактори са геополитическите. ЕС се насочи към Турция за сключването на сделката за бежанците, макар и формално тя да не е материализирана. Запечатана е в меморандум, но само като намерения. Не е формализирана нито от европейския парламент, нито от турския. Това означава, че става дума за използването на инструментариума бежанци в турската външна политика.
Повече от ясно е, че Анкара се опитва да материализира този бежански поток като средство за придвижването си към членство в ЕС. Видяхме първата стъпка - приоритетна задача на турската страна е да постигне отпадане на визовия режим. Ердоган обаче отстъпи. Чу се, че ще изчака до юли, после - до ноември тази година.
Има и още едно допълнително обстоятелство, което много силно ще повлияе върху взимането на решението за Турция - изборите в Австрия. Защото онова, което се получи с тези бежанци, е, че с тях се променя общественото мнение в Европа, особено в Централна Европа, а това не е в полза на Турция. За първи път в историята на Австрия видяхме, че тя се присъедини към Вишеградската четворка. Също така за първи път на балотаж отиде политик, който местните медии обрисуват като крайнодесен и антиислямист, т.е. против бежанците. Очевидно е, че половин Австрия е повлияна от тези процеси. И това не е добре за Анкара.
В този смисъл бежанците се оказват
инструмент за
за сваляне
и качване на
правителства
Проблемът с тях сформира и една много важна втора група в европейското обществено мнение - ако до този момент то беше представено от Ангела Меркел и дори говорехме за меркелизъм, особено за страните от Източна Европа, включително в България, то сега вече трябва да говорим за орбанизъм. Защото вместо Меркел на сцената се появи Виктор Орбан. И ако той се яви на избори, със 100-процентова сигурност ще ги спечели. Тъкмо тук трябва да търсим отговора на въпроса какво всъщносто представлява Европа.
Буквално преди дни основно бе релансиран “Интермариум” - проектът между двете морета - Черно и Балтийско. Той много силно отразява геополитическите амбиции на Полша още от времето на Първата световна война. Става въпрос за кордон от държави със стратегически изградени връзки и обща външна политика, които са нещо като блок. В зависимост от обстоятелствата този проект се възстановява или затихва. Сега, когато имаме 25 г. Вишеградска четворка, и особено когато се сменя общественото мнение в Източна Европа, този проект отново би могъл да бъде възстановен.
Кой е големият въпрос?За източноевропейците Виктор
Орбан е водещата
личност, той е
говорителят
В същото време обаче амбициите са на Полша - имахме полски папа, председателят на Европейския съвет е поляк. Но каква е разликата? Защото те говорят по един и същи начин и по отношение на елита на Европейския съюз, и по отношение на бежанците.
Онази малка геополитическа подробност, която ги различава, е, че едните са антируски настроени, а другите са за отпадане на санкциите против Русия. И ето тук е големият въпрос - кой ще бъде говорител на Централна Европа. Това влияе на страни като България също. Важно е каква геополитическа ориентация ще има тази зараждаща се тенденция. Това е всъщност нещо, което би могло да се повлияе контролирано от Анкара, която може да пуска или да не пуска бежанци.
Важно е да се каже, че Анкара не е заинтересована в България да има бежанци. Защо? Защото при така сложената ситуация патриотично-националистическият сектор би бил много по-силен, отколкото е в момента. А този сектор би могъл да стигне до статута на австрийския, т.е. неговият кандидат за президент да стигне балотаж - нещо, което не е в полза на Турция.
Анкара освен това прави сравнение между София и Атина. И за нея много по-силният опонент е Атина. Поради тази причина можем да си обясним защо бежанците избягват България и отиват в Гърция.
Допреди два избора на Генерален щаб на турската армия, шефът обикновено беше командващият Първа армия на Турция, която беше в европейската част - т.е. тази, която беше срещу България. Допреди 7-8 години, когато Турция смени своята концепция за национална сигурност, България беше сред основните й врагове. Тогава те пренаписаха своята концепция за национална сигурност и България отпадна от тази група. Вече втори шеф на Генералния щаб на турските въоръжени сили не е шеф на Първа армия, а обикновено е шефът на жандармерията - най-слабо подготвената част от въоръжените сили. Това означава, че за командващите турската армия България вече не е заплаха.
Докато по отношение на Гърция съотношението между въоръжени сили на двете страни не е мръднало и е 2:1.
Има още една причина, поради която Анкара не би допуснала бежанци към България - това със сигурност би подсилило националистическо-патриотичните блакове. А ако тези формирования тук в България станат по-силни, това много силно би маргинализирало партии, близки до Анкара.