Никос Кодзиас е роден на 21 декември 1950 г. в Атина. Завършил е политология и философия в Атинския университет, след което защитава докторат в Гисенския университет в Германия. От 2008 г. е професор по политически теории в Пирейския университет. Между 1993 и 2008 г. работи като експерт в Министерството на външните работи на Гърция. От януари 2015 г. е външен министър в правителствата на Алексис Ципрас.
- Г-н министър, как оценявате сътрудничеството между България и Гърция най-вече в развитието на мрежите в областта на енергетиката, транспорта и др. Какви са ефектите за двете държави, а и за региона?
- Моето убеждение е, че мрежите улесняват развитието на стабилни контакти между държави, но и цели региони. Подчертавам – улесняват, не гарантират. Необходимо е да има и силна политическа воля. Днес България и Гърция заедно работим за развитието на такива мрежи в редица области, например енергетиката - посредством междусистемната газова връзка - и, надявам се, в бъдеще и в областта на втечнения природен газ. От голям интерес е и
създаването на
пътни и
железопътни
връзки между
двете държави, които ще улеснят не само общото ни развитие, но и включването на целия регион в системата от мрежи, които ще свържат Североизточна Африка и райони от Азия с Централна и Източна Европа. Успоредно с това се нуждаем и от осъществяването на общи местни проекти между България и Гърция. И двете страни очакваме и включването на Румъния, както и на други страни-членки на ЕС, които географски се намират в Централна и Източна Европа.
- Каква е ролята на страните от Югоизточна Европа, които същевременно са и членове на ЕС – могат ли те да координират действията си в рамките на ЕС, така че да постигнат по-добър резултат в техен и на региона интерес?
- През 90-те години на ХХ в. регионът развиваше своите вътрешни мрежи, особено в банковата система и в областта на инвестициите. От началото на XXI в. всички държави на Балканския полуостров се обърнаха към европейския си път, за което полагат много усилия. България и Гърция подкрепяме перспективите за членство в ЕС на всички държави, които желаят това, стига и те да желаят да преодолеят това, което ги държи като “затворници на историята”. Днес се стараем да водим политики, които да комбинират положителните страни на тези две различни десетилетия. Т.е., да бъдат обединени европейското членство на страните от региона със засилването на многостранните политики между съседните държави. Целта е всички балкански държави да се присъединят към ЕС и успоредно с това присъствието им да бъде силно като едно цяло. Това следва да се случи на базата на една
политика, която
ще допринася за
засилването на
самия ЕС,
на икономиката, на социалната му политика, на демократичното му функциониране, както и на ролята му в света. Обратно на това, което се случва в определени региони в ЕС, ние искаме регионалното сътрудничество да допринася към европейското обединение, а не да води до тенденции на ново разделение между нациите и разпокъсаност.
- Гърция и България са държави, които са воювали една срещу друга в миналото, но днес са успели да станат съюзници. Може ли приятелството между две държави да създаде нов наратив за Балканския регион, известен в миналото като бурето с барут на Европа?
- В историческите книги за Европа френско-германското приятелство се представя като пример за преодоляване на историческите предразсъдъци и противопоставяния. И правилно, защото тези две държави са най-силните в ЕС. Но от гледна точка на историята значението на преодоляването на противопоставянията между България и Гърция е значително по-важно, тъй като те са се появили поне 1200 години преди противоречията между Франция и Германия. Отношенията ни са стигали до моменти, в които царе и императори на двете страни са се определяли и дори са се наричали в зависимост от това дали са воювали победоносно, или не срещу другата страна. По мое мнение България и Гърция са най-добрият пример за това как два народа могат да станат приятели, партньори и съюзници въпреки трудностите, напреженията и историческите страсти. Искам публично да благодаря на моя колега Даниел Митов за нашето сътрудничество, което има за цел да направи нашите държави “котви” на стабилността в целия регион. Това е сътрудничество, което искаме да разширим и в Източното Средиземноморие, един регион, в който Гърция разполага с голям опит и истински приятелства.
Но какво друго
се опитваме да
постигнем?
Заедно с Даниел Митов се опитваме да работим и за развитието на специални и по-систематични отношения с държавите от нашия регион, които са членки на ЕС. Да не забравяме, че не друг, а именно Гърция полагаше усилия за членството на всички държави в ЕС. Всички по-горе споменати форми на сътрудничество нямат за цел изключителното обслужване на интересите на двете държави. Още по-малко пък са насочени срещу трети. Напротив – имат за цел политики и практики, от които печелят всички държави в региона. С други думи – следваме политика на включване на всички, а не на изолация на някого.
- Какви мерки взима Гърция и как се справяте с мигрантската криза?
- Разрешете ми да припомня, че главните причини за новите големи бежански потоци не се дължат на нас, а на войните и бедността, на тероризма и фанатизма, на загубата на надежда и перспективи сред милиони почтени хора. Ние, нашият регион, плащаме цената на последствията от решенията и практиките на трети страни. Нашата позиция като държава е, че проблемът, свързан с новата миграция и бежанците, е международен и общоевропейски и че съобразно това са необходими и съответни мерки и решения. В тази насока си сътрудничат България и Гърция.
Подкрепяме
договора между
ЕС и Турция, надяваме се да направим така, че да се прекратят войните. Нуждаем се със сигурност и от ефикасно сътрудничество между останалите държави от региона. Никой не трябва да забравя, че след всяка криза всички ние ще останем да живеем в този регион и не трябва да оставяме на никого да разклаща нашите отношения.
- Удовлетворително ли е сътрудничеството в тази област с Турция и България?
- За България вече стана дума. Съществува добро сътрудничество между министерствата на външните работи, но и между други министерства. С Турция се стремим да имаме по-ефикасно и силно сътрудничество. Разбира се, нищо не става автоматично и за всяко танго трябват двама внимателни танцьори. Мисля, че от голяма помощ за нас е тристранното сътрудничество, което сме установили между нашите държави в триъгълника, който формират нашите държавни граници.