Някои още си мислят,
че с носталгията
по Тодор Живков
може да
печелят избори
“СЕЛЯНЧЕ, дошло от Правец” - това беше заглавието на едно захаросано писание за Тодор Живков, което излезе през 1981 година в тогавашния вестник “Кооперативно село”. Запомнила съм го, защото по нареждане “от горе” цялата държава трябваше “да празнува” 70-годишнината на Тодор Живков, когото в последните двайсетина години някои умилително наричат Тато.
80-те години бяха залезът на сиропените журналистически текстове за българските “борци за свобода” - разбирай партизани, ремсисти, герои на соцтруда...
Впечатлена бях от заглавието, от факта, че някой в неистовия си опит да се хареса на партийното и държавно величие напомняше произхода му и го принизяваше до “народните маси”. После, разбира се, вестникът бързичко беше поприбран от сергиите, не знам какво е сполетяло редактора, който нескопосано се беше опитал да приближи началника на държавата до селската аудитория на вестника.
Спомних си тази история заради букетите, които поднесоха новият лидер на БСП и част от парламентарната група на тази партия на паметника на Тодор Живков в родния му Правец. Първата ми реакция беше: излагат се.
После се опитах да разчета какво точно искат да съобщят Корнелия Нинова и нейният екип на обществото.
Че БСП е достоен наследник на достойната БКП, чийто несменяем началник беше Тодор Живков в продължение на почти 35 години?
Че той, диктаторът, и БКП са направили единствено и само добрини за народа, та заслужава такава почит и уважение?
Тук обикновено в аргументите се включва любимият пример на наследниците на Живков: той построил три Българии, пък ние за 25 години още не сме успели да ги разграбим.
Наследниците и неговите фенове обаче пропускат съществения момент:
не Тодор Живков е
построил три Българии.
Ако са били три, разбира се, построиха ги нашите родители и техните бащи и майки.
Като работеха (включително безплатна ангария на държавата в бригадирски движения, без които нямаше завършване на университет), като вземаха нищожни заплати по 60-80-100 лева. А техните родители след години труд и отнети земи и имоти бяха пенсионирани с по 30-40 лева пенсии, които държават им “давала”, както гласеше партийният социалистически жаргон.
Даваше им, колкото да не умрат от глад.
Впрочем по въпроса за трите Българии след разрушителната Втора световна война всички нормални държави построиха не по една, а по три, четири и по пет нови на тяхно място. Та ако сравним какво повече от тях е постигнала България, ще видим, че пак ни пробутват евтина захаросана пропаганда.
Същата тази пропаганда, която разчита на късата ни памет. Но в коя от тези три Българии през 80-те години живеехме в режим на тока 3 към 1, което означава, преведено за днешната млада публика, че имаше по 1 час ток, а по три нямаше? И това беше в София, да не говорим за другите населени места.
В коя от тези три Българии се чакаше с часове на опашки за елементарни продукти? В коя от тях процъфтяваха “връзките” ?
В коя от тези три Българии имаше лагери за неудобните и различно мислещите като тези в Белене и Ловеч?
В коя от тях нямаше свобода на словото, на мисълта, а хиляди доносници слухтяха за Държавна сигурност и всеки можеше да бъде натопен за всичко, стига режимът да го поиска.
В коя от тях елитът на България (днес минават за аристократи - колко жалко) можеше да има всичко, без да се е трудил и един ден (примери с мамините синчета и дъщери на първите колкото искате), а останалите 8 милиона живееха в равноправна оскъдица, че и отгоре на всичкото задължително трябваше да размахват знаменца по 9 септември и 7 ноември “в прослава на любимата партия” и на нейните революции, които “спасявали човечеството от гнета на световния империализъм”?
Коя от тези три Българии роди чудовището на възродителния процес, раздуха националистическа истерия и прогони само за едно лято 300 000 български турци в Турция, като ги остави без дом и като разнебити живота им до основи.
Има, разбира се, и още куп въпроси по повод букетите за Тодор Живков. Като му поднасят днес цветя,
ще го приемат ли посмъртно
отново в БСП,
след като с гръм и трясък беше изключен от БКП? Ще му дадат ли пак партийна книжка номер 1, както беше някога?
Бил велик управленец, при когото сиренето било по три лева килото, а парното направо без пари - ей това упорито ни набиват някои хора в главите всеки божи ден след 1990 година. Реабилитация. Тотална, повсеместна и завинаги - вероятно това е повелята на по-първите наследници на онази партия. Населението да се къпе в носталгия по режима на диктатора Живков, за да гласува за левите днес... Това ли означават букетите пред паметника?
Ясно е, че тези цветя не са заради възрастните хора, мнозина от които са наследени избиратели на БСП. Не! Големият проблем на БСП са младите. Те трябва от люлката да слушат колко хубаво било при социализма, а и, ако може, нищо да не научават в училище за това.
“Цел №1 на БСП е да даде на младите ценности и истинска кауза”, каза само преди дни Корнелия Нинова. Какви ценности ще намерят младите в букетите за Тодор Живков и на коя кауза ще повярват?
За реабилитация на комунизма, както го властваше диктаторът Живков, ли става дума, или за нещо по-дълбоко и стратегическо - днес реабилитация, утре оплетени в позакърпените мрежи на идеите, според които
за всички ще има поравно - тоест
по мизерно малко, а за една шепа отгоре
- от всичко по много?
Веднага ще тръгнат да ме опровергават с аргумента, че днес над една трета от българите живеят в мизерия. Да, така е. Но кой ограби българите през последните 25 години, кой срутваше банки през 1997 година като кибритени клечки, кой след 1990 година направи от бившите спортисти челен отряд на партията и на нейните новоизпечени капиталисти и ги превърна в мутрите на прехода? И кой изобщо написа сценария за прехода такъв, какъвто го живеем - не бяха ли същите онези “аристократи” от БКП, за които беше изначално важно една шепа от номенклатурата да овладее богатствата на страната, а демокрацията да се превърне в мръсна дума за всички останали редови граждани?
За да ги хвърли отново в носталгичен режим по Тато - бащицата на нацията.
И изобщо защо толкова бързо някои забравиха, че със закон от 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен, та днес пред паметника на неговия лидер поставят цветя.