Ще стане ли Чинията музей на паметта

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5562491 www.24chasa.bg

Млада архитектка предлага домът на Бузлуджа да бъде консервиран

Докато не се появи арх. Дора Иванова, която посмя да хвърли камък в блатото на забравата. Още повече, че напук на идеологията и сенките от миналото изоставеният дом-паметник на връх Бузлуджа предизвиква и сега интереса на хиляди хора от цял свят, този интерес не е секвал през годините. Но не като към място, което ще възкреси комунизма, както някои без причина се опасяват, а като към един странен, причудлив обект насред планината, който се оказва подходящ и като декор за видеоклипове на песни, и
Докато не се появи арх. Дора Иванова, която посмя да хвърли камък в блатото на забравата. Още повече, че напук на идеологията и сенките от миналото изоставеният дом-паметник на връх Бузлуджа предизвиква и сега интереса на хиляди хора от цял свят, този интерес не е секвал през годините. Но не като към място, което ще възкреси комунизма, както някои без причина се опасяват, а като към един странен, причудлив обект насред планината, който се оказва подходящ и като декор за видеоклипове на песни, и

“Интересен проект, ще го разгледаме, ще се опитаме да спрем разрухата там.” Това обеща в неделя в Казанлък премиерът Бойко Борисов на арх. Дора Иванова, след като се запозна с нея на откриването на Музея на розата. Арх. Иванова, чиято история “24 часа” вече разказа, е младият учен, който в дипломната си работа по архитектура в Берлин предлага изоставеният и разграбен някогашен дом паметник на БКП на връх Бузлуджа да бъде консервиран и превърнат в Музей на националната памет.

Дора е едва на 26 г. и

не влага

в проекта си

и грам

идеология

Дори признава, че не знаела нищо за сградата насред Балкана, известна повече като Чинията заради външния си вид, докато неин чуждестранен колега не я запитал за нея... А това вече е предпоставка за успех в политизираното ни общество. Другата добра новина е, че авторът на проекта на Чинията - арх. Георги Стоилов, подкрепя идеята на колежката си.

Сега “за” се обяви и премиерът Бойко Борисов, който с присъщата си енергичност вече насрочи за 14 юни първата среща между арх. Дора Иванова, заместника си в ГЕРБ Цветан Цветанов и проф. Николай Овчаров, определен като координатор на проекта. И покани БСП да направят нещо по проблема заедно.

Ако това се случи, ще имаме добра новина в годината, когато през август се навършват точно 35 години от откриването на обекта.

Съдбата на дома паметник на Бузлуджа е типичен пример за това колко незряла беше в първите си години българската демокрация и как позволи от символ на възхода обектът да се превърне в символ на разрухата. По-възрастните си спомнят, че макар и грандомански и замислен като средство за възхвала на управляващата тогава БКП, домът паметник бе построен и с даренията на хиляди българи - къде доброволни, къде недотам. По неофициални данни със скъпото си обзавеждане домът струвал 14,5 милиона тогавашни лева,

някои говорят и

за 20 милиона

Да не говорим за труда на момчетата от Строителни войски, който на моменти граничел с подвига.

И ако подобно разточителство от днешна гледна точка си е престъпление, то не по-малко престъпление беше и фактът, че след като бе приет Законът за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации в края на 1991 г., този обект бе буквално изоставен на милостта на природата и на крадците. С мотива, че няма пари за охрана, всички правителства след 1992 г., когато официално държавата приема собствеността на Чинията - включително и правителствата на БСП, не направиха нищо, поне да я опазят.

Разрухата бе

закономерна -

насред Балкана

природата е

сурова,

а крадците, необезпокоявани от никого, изнасяха с камиони имуществото от сградата в продължение не на месеци, а на години - от радиотехниката до акумулиращите печки и медната обшивка на покрива. Свидетел съм как в средата на 90-те години с брадви се сечаха кабели направо върху мраморния под на централната зала, без това да впечатли никого от властта.

През тези години десните правителства разбираемо не правеха нищо, а левите говореха, че да се възстанови всичко е много скъпо, а и щели да бъдат упрекнати в злоупотреба с властта си, ако го направят - така пак в Казанлък като премиер Сергей Станишев обясни веднъж бездействието си.

Докато преди около 5 години, провокиран от журналистически въпрос отново на автора на тези редове, на първата копка на автомагистрала “Марица” премиерът Бойко Борисов обеща да предаде безвъзмездно Чинията на БСП. Министерският съвет взе решение в този смисъл, областната управа на Стара Загора подготви и договор за прехвърляне на собствеността, но от партията столетница замълчаха. Последно през юли 2012 г. изпратиха намясто бившия зам.-регионален министър Димчо Михалевски да проучи състоянието на обекта, но след безвременната му кончина отново се замълча по темата. Този път с обяснението, че трябвало да дадат и земята под дома паметник, ама не я давали.

Докато не се появи арх. Дора Иванова, която посмя да хвърли камък в блатото на забравата. Още повече, че напук на идеологията и сенките от миналото изоставеният дом-паметник на връх Бузлуджа предизвиква и сега интереса на хиляди хора от цял свят, този интерес не е секвал през годините. Но не като към място, което ще възкреси комунизма, както някои без причина се опасяват, а като към един странен, причудлив обект насред планината, който се оказва подходящ и като декор за видеоклипове на песни, и дори като място за фотосесия на младоженци. А и в интереса към историята няма нищо лошо - тя е била такава, каквато е, и това не може да се промени.
Сега властта има друг проблем - не как да опази имуществото си, което отдавна не съществува, а как да забрани достъпа до мястото и да опази хората от рушащата се сграда.
Затова идеята на арх. Дора Иванова Чинията да се консервира в сегашното си състояние, не да се възстановява, и да се превърне в музей на националната памет идва навреме, дори е закъсняла. По нейните най-груби сметки това би струвало към 2,5 милиона лева, които при определени условия може да дойдат и по линия на публично-частното партньорство.
Но най-доброто в случая е, че държавата в лицето на изпълнителната власт най-после погледна с друго око към старината, от която все още може и да се печели. Дори и това да е малка компенсация за бездействието във всичките тези дълги години на прехода.

  • И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    За последно тази година откриваме парламент - трети нов поред. Хубави приказки се казаха, както му е редът, чудесни пожелания и обещания се чуха, както сме свикнали. Въпросът е с какво ще се захванат депутатите и каква ще я свършат. Разбира се, тяхна е задачата да гледат отвисоко народните работи, да кроят стратегии и перспективи за светлото
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо