Горчиви изводи от двойките
на матурите
Mатура иде от латински и означава зрял. На български си е просто зрелостен изпит, но ние българския език отдавна го пренебрегваме или неглижираме, както е по-купешко да се казва, та оттам са тези мои горчиви думи.
На вас не ви ли горчи фактът, че поколението от година на година става все по-неграмотно и по-неграмотно. Все си викам, че повече няма накъде, и все се оказва, че съм в положението на оня оптимист, дето отговарял на мрачните прогнози на песимиста “Не може да стане по-зле” с “О, може, може!” Не само аз, всички сме в тази ситуация. Няма да припомням баталиите около въвеждането на задължителните матури, нищо против нямам да се полага зрелостен изпит.
Настрана стресът от него, но и в това има резон - децата ни трябва да свикнат със стресовото положение, в което е самата държава. Да се калят, един вид. Вече си имаме матури след 4-и клас, матури след 7-и, първи модул, втори модул, входящо ниво, изходящо равнище и образованието е не по-далеч от под кривата круша. Защото образователната ни система даже в кръг не се върти,
ами тъпче на
едно място в
блатото
на козметичните промени, а всички знаем какво се случва, като биеш крак в блато. Затъваш. И потъваш. Едни балончета сал остават над мястото, където вече те няма. И се пукат, и изчезват.
“Книжовността, таз сила нова” ли? Това го пеем само на 24 май. Със сълзи на очи. Някои от гордост, други от безсилие. Безсилие пред системата, която, имам чувството, че се систематизира така, щото все по-необразован народ да се шири из нашите ширини. И географски, и духовни. Духовните са пагубни, географските засега ги удържаме въпреки двойките по география. Но тази година за пореден път
ударихме дъното
на “рекордните
слаби оценки”
по български език и литература. Слаб 2 са получили 4189 зрелостници. Ама нищожно малко ли ви се виждат на фона на всички, завършили средно образование? Ами не е така. И не скачайте срещу учениците, всяка година се забавляваме с техните “бисери” от рода на “В двора на Гераците растял един бор, това е дъбът в родната къща на поета.” Давам ви този пример, защото темата тази година беше повестта на Елин Пелин. И бисери от този род изобщо не трябва да предизвикват смеха ни.
Щом един от непрекъснато сменящите се министри на образованието се изцепи, че Ломоносов е кръгла нула, Фредерик Жолио-Кюри се е оженил по сметка, за да стане спирка на метрото в София, и Асен Златаров е известен с това, че е ходил в Съветския съюз, какво искате от децата? Да не ви припомням други министри, дето... нейсе, запуши я.
Щото, ако почнем да сравняваме министрите на просвещението, споменавайки само патриарха на българската литература, с туй, що мина по поточна линия през това министерство в последния четвърт век, просто трябва да дръпнем шалтера. Не че мнозина не висят на него и се пънат да угасят искрата към светлите бъднини, към които ни насърчаваха дедите ни. “Науката е слънце, но ние предпочитаме да седим на сянка” е крилат израз от моето ученичество.
Само че сега
знаньето не
живей, а
преживява, колкото да не ритне съвсем камбаната. Това е проблем. С всяко ново правителство се сменят и гарнитурите. По високите места, по министерските кресла. Министрите се сменят, чиновниците остават. И се нагаждат към следващата рИформа.
Учителите остават и се нагаждат към спуснатите директиви. Само учениците се сменят, но докато стигнат до заветното броене от 1 до 12, се нагаждат поне три пъти към новите учебници. В държава на нагаждачите се превърнахме. Дори не в обидния смисъл на тази дума. По принуда децата ни се нагаждат. И после защо се трупат планини от двойки и реки от илитерати изтичат ежегодно от училищата ни. Учителите гонят митичната успеваемост, защото иначе ще им изстине мястото. Децата ни и без това намаляват не само поради демографския срив, но и поради злачната чужбина, в която родителите им търсят по-добри условия на труд и живот. Циреят на частните уроци набъбва все повече и повече, не знам, като се пръсне, дали пък нещата няма да тръгнат по-добре. Много примери мога да ви дам как учителката по математика насочва учениците си към колежката по български, за да ѝ върне тази колежка жеста, и така кръгът от порочност става неуправляем.
Ако не си пратиш детето на частни уроци, рискуваш, дори и да е знаещо и можещо, да го зацафарят, щото просто не върви в “правия път”. Всяко нещо има две страни и те винаги са в пряка зависимост една от друга. След изказването на министър, че (цит.), “Езиковата подготовка в един момент опира до това да можеш да напишеш поне едно мотивационно писмо”, аз просто вдигам ръце и не виждам мотивация за просперитета на българското образование.
Каква мотивация
имат децата ни?
Да ги приемат да учат в чужбина. Мотивационно писмо за химеричното място “оператор на биологична единица”? Че то биологичните ни единици ги ликвидираха още по времето на тричленките. Горчив хумор, хомерически смях ме обзема, на ръба на истерията ме докарва цялата несъстоятелност на образователната ни система в тоя вид. На маймуни ни направихте и нас, и децата ни. Не мога да се сдържа от втори министерски цитат, че тази години матурите са били ОПАЗЕНИ. Догодина очаквам да бъдат задържани, по-догодина - осъдени, по- по-догодина... Тогава ще сме с нов министър. Ще видим и кой от класиците ни ще оцелее в учебната програма, и как ще се провеждат матурите, и дали книжовността, таз сила нова, няма съвсем да овехтее като понятие. Щото като смисъл... Нали ви казах, нейсе, запуши я. Бих я запушила, ако не идеше реч за децата ни. И за народа, дето трябва да върви възроден към светлите си бъднини.