Юлиан Попов: В енергетиката имаме криза на изобилието

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5573827 www.24chasa.bg

До 2030 г. Европа няма да увеличи консумацията си на газ, петрол и ток, казва бившият министър на околната среда

Само преди седмица Юлиан Попов бе обявен от европейската информационна агенция EurActiv за един от 40-те най-влиятелни фигури в европейската политика за енергийна ефективност. Той е бивш министър на околната среда, основател на Нов български университет, журналист и писател. В момента Юлиан Попов се занимава с проблемите на енергетиката. В качеството си на един от водещите източноевропейски експерти по тази тема той бе гост на ежегодния форум за сигурност в енергетиката, провеждан в Берлин.

- Г- Попов, пред събеседниците си на форума казахте, че нашият общ проблем не е криза за енергия, а криза на изобилие от енергия. Какво означава това?

- Световният петролен пазар е показателен, имаме повече, отколкото ни трябва, световният газов пазар също е показателен, особено пък европейският. През 2003 г. очакването беше, че Европа днес ще потребява горе-долу 600 милиарда кубически метра газ. А в момента потреблението е 400. Тоест разликата е по-голяма от вноса от Русия, който е около 160 милиарда. През 2003 г., когато са правени планове каква инфраструктура ни е необходима за газ, нагласата е била за 600 милиарда, а сега потребяваме само 400 милиарда и няма вероятност поне до 2030 г. със сигурност тази консумация да се увеличи значително. И в това се състои голямата битка на различни тръбопроводи, които искат да стигнат до Европа.

- Това за Европа. А България как изглежда на фона на тази криза на изобилието?

- България има свръхкапацитет за електропроизводство. Това е известен проблем. Разбира се,

някои електроцентрали

ще трябва да

бъдат извадени от употреба,

за други трябва да се реши какво да се прави – дали да се обновяват, или да бъдат затворени. Възобновяемата енергия, дори и да не бъде подкрепяна, ще се развива, защото цената ѝ вече е напълно конкурентоспособна пред конвенционалната енергия. И това изправя страната пред острата необходимост да мисли за бъдещето по един по-комплексен начин.

- България обаче е страна с все още слабо производство. Ако то се увеличи, няма ли да се променят нещата?

- Ами много е интересен случаят със Словакия например. Понеже ние винаги говорим за индустриализация. Въглеродните емисии, което де факто означава изгаряне на фосили, на Словакия след 1989 г. са паднали с 39%. В същото време Словакия стана страната с най-голямо производство на автомобили на глава от населението в света и е една от най-напредналите индустриални страни.

И това е, когато говорим за тежка индустрия като автомобилостроене и машиностроене, която е по-енергоемка.

Когато говорим за по-модерни индустрии като информационни технологии, тогава консумацията на енергия е по-ниска. А България има индусстрия най-вече в сферата на информационните технологии, компоненти за автомобили, аутсорсинг, какво ли не. И това се развива. А в същото време

България е

най-неефективната

страна в Европа

Тоест има голям мегдан да се намалява консумацията, като в същото време се увеличава икономическият продукт, дори и индустриалното производство.

- След като имаме свръхпроизводство на ток, защо цените му са непосилни за българите?

- Цените си имат някаква долна граница – човек не може да слезе под производствената стойност. Могат да се намерят някакви възможности за увеличаване на ефективността и на енергетиката. И оттам да се изтиска някакво намаляване на цените, но от друга страна, трябва да се дава сметка и че енергийният сектор трябва да инвестира.

Аргументът, че цените са твърде високи за българските приходи, е социално разбираем, но инвестиционно не работи, защото няма как да се произвежда енергия, която да съответства на българските заплати. Това, което прави българското правителство в момента – да махне субсидиите от енергетиката и да създаде специален механизъм за подкрепа на енергийно бедните, е правилният подход. Просто енергийните цени трябва да бъдат пазарни, иначе ще съсипят енергетиката.

- Казахте, че и газ има прекомерно повече. Тоест “Южен поток” е излишен?

- От гледна точка на европейската консумация е излишен, защото Европа има капацитет за внос на газ за над 600 милиарда кубическси метра, а консумацията е малко над 400 милиарда. Всички сериозни прогнози сочат, че 2030 г. няма как консумацията да се качи над това. Дори и ако домашното производство в Северно море намалее, вносният капацитет ще остане по-голям, отколкото е реалната консумация. Така че нито “Северен поток 2”, нито “Южен поток” имат икономическо оправдание. Те са така наречените инвестиции във възпрепятстването на конкуренцията. Т.е. от руска страна такава е логиката – те дават пари, за да възпрепятстват конкуренцията си. Това е известен модел в бизнеса. От гледна точка на нужда няма такава. И България трябва да внимава. Това, че успя да се спаси от “Южен поток”, според мен е много добро постижение, защото консумацията не го изисква. А що се отнася до южния газов коридор например, вноса на втечнен газ, това са сравнително малки вносни структури, чието оправдание е диверсификацията. А тя е гаранция за сигурност и за конкуренция, която осигурява възможно най-ниските цени.

- През вашия поглед къде е България като фактор на енергийния пазар?

- България е една от

водещите страни по

износ на електроенергия

В този смисъл страната ни има позиция. Ние имаме стратегическа географска позиция за пренос на газ и електроенергия. България е страна и с много голям ресурс на възобновяема енергия. Всичко това поставя България в една много добра позиция, която обаче не е гарантирана. Ние, като застанем пред “Св. Александър Невски”, мислим, че България е центърът на света. Като идеш в Белград или в Черна гора, виждаш, че България не е центърът на света. Имаме предимства, но те трябва да се използват стратегически интелигентно.

- Какви са най-големите проблеми, пред които може да се изправи България или Европа? Все пак България, като изключим, че не е ефективна, в останалото развитие се придържа към развитието в Европа.

- България се придържа и дори през последните години направи огромна крачка към подреждането на енергийния си пазар. Сега отделните проблеми могат да се разглеждат и решават. Това не беше възможно допреди 1-2 години, защото енергетиката бе изключително хаотична.

Единият риск за всички е така нареченото изграждане на блокирани активи. Тоест осъществяване на планове, които са амбициозни, но после не могат да бъдат използвани.

Ако България изгради огромна електроцентрала или АЕЦ, или “Южен поток” в пълен формат, след това е много вероятно тази мощност да се превърне в блокиран актив. Тоест актив, който не може да се изплати. И едната позиция по този проблем може да бъде – мисля, че на българското правителство е такава, който иска да строи, да дойде да строи на свой риск и за своя сметка.

Така подходихме с АЕЦ “Белене”. Другият риск е да не се използва реалният енергиен потенциал. България има голям потенциал в енергетиката, голям потенциал във възобновяемата енергия и голям потенциал в сектора на информационните технологии. А информационните технологии и енергетиката все повече се сближават и в много точки се свързват. България трябва да помисли как да се възползва от това.

- Обявиха ви за една от най-влиятелните личности в европейската политика на енергийна ефективност.

- Това идва, след като ме обявиха и за влиятелен в енергийната политика въобще в Европа, а сега влязох в списък на влиятелните и в енергийната ефективност. Това са рейтинги.

- Какво означава да си сред най-влиятелните в Европа в областта на енергетиката?

- Първо, защо това е така, не мога да дам отговор, тъй като EurActiv използват много сложен алгоритъм. Но за мен е по-важно това, че особено когато се говори за енергийна ефективност, Източна Европа е територията с най-голям потенциал в света за покачване на енергийната ефективност, а сред най-влиятелните експерти в тази област освен мен няма други източноевропейци. Само Шефчевич, който е вицепрезидент на Еврокомисията, и Бузек, който беше председател на Европарламента, но извън тези имена няма други от Източна Европа. Това е един много сериозен проблем, който аз поставих и на връчването на отличията. Това не означава, че в Източна Европа не се правят сериозни неща за енергийната ефективност, но ние не успяваме да бъдем достатъчно ефективни в лобирането в европейската политика и в защитаването на собствените си интереси на европейска сцена.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,