Какво ни чака, ако англичаните излязат от ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5581860 www.24chasa.bg

Brexit може да стане Allexit

Дори сега Великобритания да не излезе от Евросъюза, тя винаги може да направи това след няколко години. Важно е да се видят причините, които карат Великобритания да мисли за излизане.

Не е трудно да се види, че държава като Норвегия си благоденства и без да е член на ЕС. Е, и петролът има значение, но и преди петрола Норвегия си беше добре. Исландия също се отказа да влиза в съюза. Тези държави плюс Лихтенщайн са членове на Европейската икономическа зона. Така се ползват от предимства на ЕС, без да се товарят примерно с донорство за селскостопанските и други програми на съюза, с което си спестяват много пари.

Швейцария пък е в още по-добро положение. Тя не е член на въпросната зона, но пък е член на Европейската асоциация за свободна търговия. Ратифицирала е и споразумение за безвизово движение на хора с ЕС. По този начин Швейцария, освен че не харчи пари, за да издържа евробюрократи, си има читаво законодателство и перфектна демокрация, но се ползва от основното благо на ЕС – свободната търговия и свободното движение на хора. Едва ли е много трудно за

Великобритания

да види, че

Швейцария

е в по-благоприятно

положение. И тя като Великобритания изсмуква безплатно висококвалифицирани специалисти от Източна Европа, но не се налага да плаща вноска в ЕС, да дава социални помощи на нискоквалифицираните безработни емигранти, не е длъжна да отпуска студентски заеми и пр.

От работещите на Острова 30 млн. човека 3 млн. са емигранти. От тях българите са около 50 хил. Имаме и няколко хиляди студенти. Само част от тези студенти са взели заеми.

Ако страната спре да дава заеми, студентите от чужди държави ще намалеят, а повечето от тях остават като висококвалифицирани специалисти във Великобритания. За България евентуалното затваряне на Великобритания към България ще е благоприятно, защото много специалисти, знаещи английски, няма да емигрират там. А вече и у нас добрите специалисти могат да получават немалко пари. Например в новооткритите високотехнологични заводи инженер, занимаващ се с логистика с над 5 г. стаж, получава 6-7 хил. лв. и може да живее по-добре, отколкото в Англия.

Бившите соц държави бързо разбраха, че членството в ЕС не е панацея за решаване на проблемите им. На първо място развитите държави засмукаха едни от най-добрите им специалисти – не само висшисти, но и висококвалифицирани работници. Само България е загубила десетки милиарди от това изтичане (27,6 млрд. евро) и сега има осезаем недостиг на квалифицирани специалисти, което е сериозна пречка пред чуждите инвеститори. Това доста надвишава парите, които са получени досега от еврофондовете.

Горчилката от

обезлюдяването чрез изтичане на млади и квалифицирани хора остава и ЕС не прави нещо съществено по въпроса. Но и да не бяхме членове на ЕС, а примерно само на Европейската икономическа зона, много от специалистите ни пак щяха да емигрират.

Но да бъдем честни – за държава като България членството в ЕС донесе натиск да не ескалира прекомерно корупцията, цялостно се подобри законодателството ни,

улесниха се

инвестициите,

въведоха се технически улеснения при търговията и производството. Вече можем свободно да пътуваме до много държави по света. Парите от еврофондовете са от значение за икономиката. В България все пак останаха много хора, които не се побояха да работят и през последните 17 г. покупателната способност на населението се удвои. За периода 2007-2014 г. реалните доходи са се увеличили с 42%. В градове като Пловдив поради отличната логистична работа на частна фирма се откриха много съвременни нови заводи, представляващи големи чужди инвестиции. Казанлък също дръпна много в промишлено отношение. Държавата има принос, че въведе плосък данък. Останалото е принос на частния бизнес. Държавата следва да компенсира негативите от членството в ЕС - напр. загубата на специалисти с много по-улеснен режим за постоянна работа на висококвалифицирани хора от чужди държави, и то в много повече сектори.

Може ли да се променят нещата, за да не се стигне или до разпад на ЕС или до силно ограничаване на правомощията на съюза. Може. ЕК трябва да спре безразборното харчене на пари. В Португалия по продължение на страната има 3 успоредни магистрали. В Испания може да се види магистрала, която свършва насред полето просто защото има успоредна магистрала на кратко разстояние. Финансират се от специален фонд на ЕС примерно изостанали райони в Испания, но не се подпомага финансово най-изостаналият регион в ЕС – Северозападна България. ЕС трябва да даде защита и компенсация на по-изостаналите държави срещу безвъзмездното изтичане на квалифицирани специалисти, без това да пречи на свободното движение на хора.

Следва да се съкрати разрасналата се евробюрокрация и тя да спре да се занимава с какви ли не.

ЕС трябва да преустанови държави извън ЕС да се ползват от благата на общия пазар на съюза и законодателството му, без да имат принос в бюджета на съюза. Ако ЕК положи усилия при излизане на Великобритания тя да не е финансов център на Европа, ако към Великобритания няма

безплатен поток от висококвалифицирани специалисти – тогава евентуалното излизане на Обединеното кралство ще има превантивен ефект спрямо другите страни членки.

Превантивен ефект срещу излизане от съюза би имало, ако отстъпките, които ЕС договори с Великобритания, важат за всички държави, но да бъдат комбинирани и с компенсации за безвъзмездно взетите работещи висококвалифицирани специалисти.

Падането на акциите в Европа, а и по цял свят, падането на паунда и другите очертаващи се икономически вреди за Великобритания, които са резултат от възможното й излизане, може би ще накара мнозинството там да обмисли по-внимателно преобладаването на ползите за оставане в ЕС.

Известната диаграма на Ойлер, която показва групирането на държавите вътре и около ЕС. (BSEC е Организацията за черноморско икономическо сътрудничество)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,