Заслужава ли Митьо Очите 21 литра чужда кръв?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5583581 www.24chasa.bg

Bече 168 часа нацията напрегнато следи пикочния мехур на Митьо Очите.

От сутрин до вечер от всички посоки бълват медицински бюлетини с последна информация за възстановяването на простреляния бос: зле е, в реанимация, седиран е, охранява го полиция, малко по-добре е, вече диша сам, събуждат го, отвори си очите, с най-близките си в стаята е.

А сагата с кръвопреливанията счупи рейтингите на най-гледаните тъпи риалити формати. Всяка сутрин млади мускулести приятели на Очите се редят на опашка пред кръвния център, а вечер идва рекапитулацията от болницата – 70 банки, 100 банки, цялата кръв на Бургас влята в тялото на боса – оставаш с усещането, че за него кръвните групи не важат.

Но нека сме честни. Става въпрос за наистина рядък индивид. След като подчини мутрите в цяла Югоизточна България, Очите успя да удиви и медицината. Ако имаше Нобелова награда за пациент, това щяха да са първите му спечелени с честен труд пари.

C влети 21 литра чужда кръв и плазма, организмът му се оказа абсолютно неповлиян от коварния ДИК синдром. Учени твърдят, че при обикновени хора дори и само няколко литра от друг човек могат да доведат до образуването на множество микротромби, които запушват малките съдове на сърцето, мозъка и ретината... и водят до смърт.

Не и при Очите. Той е като скала - не пуши, не пие, по цял ден вдига щанги и когато не шамаросва хора и не ги глобява с такса "спокойствие", си инжектира хормона на растежа - затова оцеля, надупчен като решето.

Лечението му обаче, което още в средата на седмицата надхвърли 20 хиляди лева, възбуди много хора. Навсякъде в социалните мрежи те питат - заслужава ли си да се хвърлят толкова труд, усилия и държавни пари за човек, чиято професия от дълги години е да тормози хората и да продава наркотици на младите?

Oт хуманна гледна точка не трябва да се отказва помощ на никого. Митьо Очите не е първият спасен бандит. Имаше и къде-къде по-тежки случаи в последните 25 години. Някои ги връщаха от отвъдното и по два пъти. Лекарите затова дават Хипократова клетва. А тези от болницата в Бургас казаха, че за тях несебърският бос е най-обикновен пациент.

Тук по-скоро въпросът е как обществото гледа на тази история и какви въпроси си задава?

Защото, ако те е грижа дори и малко за данъците, които плащаш всеки месец, няма да питаш - събуди ли се Очите, как му е кръвното налягане, колко литра плазма са му прелели и с колко сантиметра му е спаднал бицепса?

Ще питаш - като му платихме лечението в благодарност, че ни тормози, той с какво се занимава легално? Безработен ли се води? Плаща ли данъци? Плаща ли социални осигуровки?

Ще питаш също така - полицаят, който трябваше да го е задържал още преди да влезе в престрелка с Божо Кравата, придружен от Кольо Магарето, каква работа свърши днес? Ами - вчера какво направи?

A данъчният, който трябва да проверява "обекти" на Очите, служителят от ХЕИ, строителният контрол, който му дава разрешителни - те вършат ли си работата, или получават такса "спокойствие".

Това са правилните въпроси.

Всичко останало е тъпо риалити за тъпи зрители.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.