Или как да спасим ЕС и да заживеем дружно като ребята
Е, КАКВА стана тя? Ние дойдохме и вие си тръгвате! Само преди две години отворихте врати за българи и сега ни оставяте на празна маса, а домакинът си би шута. И то буквално. Такъв мощен шут си тегли, че на цяла Европа ѝ пламна задникът. Ми не е възпитано така.
Онзи виц за българите и империите е толкова изтъркан, че чак е болезнено да го повтаря човек, ама което си е истина, истина си е. Няма империя, на която да не сме ѝ видели сметката. Който ни приеме, загива. Ако бях спонтанна и неразумна като британка, щях да предложа българските вицове да се преведат на всички европейски езици и да се преговарят на всяка парламентарна сесия в цяла Европа. Но понеже съм българка и акълът все пак ми идва, макар и после, ще замълча. Че току-виж им хрумне на господа европейците да ни използват като тайно оръжие срещу по-неудобни империи от ЕС. Примерно руската. Да не ни помолят сега да кандидатстваме, ако обичаме, за членство в евразийските мечти на президента Путин, а след приема ни просто да започнат да броят часовете, а след две години да се поздравяват с победата. Не че нещо може да ни спре да я свършим и тази работа, де, напоследък ексцентриците са на мода. Проблемът е в изобилието на империи, които ще трябва да се рутят. То да е само Путин бодилът, да го схрускаме. Ама ако спечели Тръмп, ще трябва и за американски щат да кандидатстваме, пък за Ердоган и възраждането на османската империя хич не ми се и мисли. Не че няма да му видим сметката на турчина, обаче аз на “Под игото 2” и възродена възрожденска литература още за пет поколения напред няма да издържа.
Просто виждам как, докато дузина юнаци вдигат въстания срещу султана, един милион революционери им дават акъл във фейсбук, пишат призиви в „Литературен вестник” и рецитират „Аз съм българче” в сутрешните блокове. България на биткаджии може и да е бедна, но пък на поети и въобще на хора на изкуството си е цяло Елдорадо. Вижте само коментарите за последната творба на Кристо и ще разберете колко художници например е родила нашата страна. То не бяха колегиални съвети какъв плат да ползва другия път, то не беше громяща критика срещу модерното изкуство, то не бе чудо.
Но да го оставим Кристо, той засега все още не е българин и в това се състои основният му грях. Казвам засега, защото, ако възходът на тръмпанарите, за който предупредих наскоро, продължи, ще се наложи това миткане нагоре-надолу из света да се прекрати и всеки да се прибира, откъдето е. Българите в България, англичаните в Англия, провинциалистите в провинцията, а бежанците да бегат...
ЕС и без това е виновен за всичко, да го затваряме. Но ако стигнем дотам, кой ще ни даде пари? Аз не мисля, че българските политици имат полза от това развитие на нещата – ето че сега най-вероятно вноските ни ще се вдигнат, а фондовете ще намалеят. Преведено на български политически език: ще трябва повече да даваме и по-малко да крадем. Нека предложим вариант за спасение на ЕС.
Моят е да се разделим по интереси. Британците да отстъпят острова си на тръмпанарите и да ги съберат там. По примера на Австралия едно време – всеки, който иска да руши Европа, да се качва на кораба и късмет! Да разделим общността на две части – либерастите в едната и “аз-знам-какво-иска-народът” в другата. Евротолерастите на континента – тръмпанарите на острова. Кремъл в Лондон, Крим в Брюксел. Путин - там, руснаците тук. Четох, че над 80% от руските граждани искат да подобрят отношенията си с Украйна, дори и за това да трябва да им върнат обратно Крим. Явно, че между “аз-знам-какво иска-народът” и какво наистина иска народът понякога има епохални разлики. Както казали повечето руснаци в проучването – “Крим не е изядена филия хляб, може да се върне обратно.” Така де, и ЕС също не е поскан хляб. Все още. Едно решение винаги може да бъде поправено, преди да нанесе още щети. Ако не знаете как, четете българския фейсбук. Там всички знаят.