Как НАТО да подходи към Русия?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5630692 www.24chasa.bg

Германия залага на
двойната стратегия –
сила и преговори.
В Черно море
няма нужда от истерия

КАК изглежда една умна политика спрямо Русия? Как Западът да подходи към една силна военна, но слаба икономически страна, която поставя под въпрос основите на мирните споразумения в Европа?

Вярност към принципите, без самозаблуди, спокойствие вместо впускане в съревнование кой е по-силен – това препоръчва Волфганг Ишингер, организатор на най-важния форум по сигурността в света – Мюнхенската конференция, дългогодишен посланик в Лондон и Вашингтон и участник в преговорите между НАТО и Русия след разпада на СССР.

“Тогава участвах

във всеки

разговор с

руснаците

и те приеха и подписаха правото на НАТО да се разширява на Изток, като единственото им условие бе да няма разполагане на сериозни войски по границите им. То се спазва и до днес, нарушителите на това споразумение засега са само руснаците”, посочи той пред журналисти в Берлин два дни преди началото на срещата на върха на пакта във Варшава. Специално за тази среща той представи вижданията си за бъдещето на НАТО и отношенията на организацията с Русия.

Агресивно-заплашителното поведение на Русия е израз по-скоро на отслабването на страната, отколкото на нейна сила, но въпреки това ние трябва да я уважаваме и да подхождаме към нея като важен партньор. Русия засега не е особено заинтересувана от диалог, но ние не трябва да спираме да я затрупваме с предложения за разговор, пише Ишингер и споделя своите наблюдения по тази тема.

Рискът от ескалация е непоносимо висок и трябва да правим повече, за да го намалим.

Тлеещата от дълго криза между Запада и Русия се разгорещи през 2014 г. след подхода на Русия в украинската криза – първо чрез незаконната анексия на Крим, и после чрез военна и политическа намеса в източна Украйна, което доведе до окончателна загуба на доверие и създаване на най-голямото военно напрежение в Европа от края на студената война насам. Военните демонстрации на мускули – като например симулираните нападения на руски бойни самолети над американски кораби в Балтийско море, които се правят буквално на метри от НАТО, могат лесно да доведат до човешка или техническа грешка и загуби.

Досега нито Русия, нито НАТО са помислили за кризисен щаб, който да действа и преговаря в случай на такава. Това покачва риска от непланирана ескалация. Кой ще се свърже с кого, кой ще води преговори, за да се намали рискът от избухване на истински въоръжен конфликт? Но колкото по-неясна е една такава ситуация, толкова по-вероятно е да се стигне до катастрофално развитие на нещата. Към това се прибавят и зачестилите предупреждения на Москва, че разполага и с ядрен арсенал, отказът ѝ да участва в нови инициативи за контрол на въоръжението и намеци, че може да се откаже от подписани споразумения като например забраната за разполагане на ракети със среден обсег на действие. За съжаление съществува и опасността на предстоящата среща на НАТО тонът да се изостри и от страна на пакта, така че да се влезе в една спирала на въоръжаване и заплахи. Затова трябва да се акцентира още повече върху “двойната стратегия”.

“Двойната

стратегия”

остава

правилният

подход,

смята Ишингер. Тя включва засилване на западните въоръжени сили, от една страна, и засилването на диалога и предложенията за сътрудничество, от друга страна.

Нашето мото трябва да гласи: Нито единият от тези два елемента не бива да бъде подценяван. Планираните мерки за подсигуряване на тила, включително и военните маневри “Анаконда” със сигурност не са свръхреакция на НАТО, още повече като се вземат предвид ученията и частичната мобилизация на руската армия, които далеч надминават активността на пакта. Също и планираното стациониране, при това на ротационен принцип, на 4000 войници на НАТО в Полша и Балтийските държави, продължава да не нарушава по никакъв начин договора между НАТО и Русия. Никой не може сериозно да твърди, че 4000 войници могат да обкръжат Русия. Присъствието им е символично и е конкретен израз на солидарност с източните членки на пакта. Присъствието им там означава, че в най-лошия случай пактът има свои войски на огневата линия. Не повече, но и не по-малко.

Правилно е от страна на НАТО при тези учения да има максимална прозрачност. Можем обаче да се запитаме доколко бе умно от страна на

полското

правителство да

кани в ученията

“Анаконда”

не само партньорите си от НАТО, но още украински и грузински военни?

Не бива стратегията ни да е видима само с военните си маневри, а опитите за конструктивен диалог да потъват в мъгла.

Важно е преговорите за ситуацията в Украйна да продължават на високи обороти като досега. Трябва да се съживи реално съветът НАТО-Русия, който, макар и отново възстановен, не доведе до това Русия да участва в тази среща на НАТО. Важно е след нея обаче пратеник на пакта веднага да информира Кремъл за всички взети решения.

Най-важното е да се подпишат и спазват споразуменията от Минск. Членството на Украйна в пакта засега не може да бъде тема, защото само ще разводни този проблем. Русия ни е необходим партньор и в решаването на близкоизточната криза.

Пред журналисти Ишингер допълни наблюденията си и с оценка на ситуацията в Черно море. Според него няма никакъв повод да се прибягва към въоръжаване или иницииране на общи корабни патрули. Черно море не е станало “руско море”, там няма никава стратегическа военна промяна от края на студената война насам.

Преди анексията на Крим там бе стациониран руският флот с договор с Украйна, сега той продължава да е там. Няма увеличаване на военно присъствие нито от руска, нито от западна страна. Не бива да изпадаме в ненужна истерия, предупреди Ишингер.
Той посочи и че нито една от битуващите теории за руската външна политика не отговаря 100% на реалността. Нито онази, която проповядва признаването на Кремъл за световен лидер, нито пък теорията на Иван Кръстев за агресивния изолационизъм на Путин, който напада Запада с пропаганда и хибридна медийна война, за да не изглежда твърде зле на неговия фон. Всъщност, смята Ишингер, микс от тези теории е вярното. От една страна, в Сирия имаме нужда от Кремъл като световен лидер, от друга, в Украйна може да си обясним действията на Русия с теорията за опълчването срещу разширяването на НАТО.
Зад всичко това обаче стои въпросът
колко силна
точно е Русия,
пита Ишингер.
Икономически тя по никакъв начин не е сила. БВП на страната е 1,3 билиона долара и е по-нисък от този на Италия – 1,8 билиона долара. За сравнение БВП на ЕС е над 16 билиона долара. Руският резервен фонд за последните 12 месеца е спаднал с 50%, икономическият растеж само за 2015 г. е намалял с 4%. Руските иновации отдавна не са на световния пазар. Между 2000 и 2013 г. Русия има точно 0,23% регистрирани патента от всички патенти, дадени от US бюрото по патенти и търговия. Това са по-малко от патентите, получени от Австрия или от Дания.
От това обаче не следва, че не трябва да вземаме насериозно Русия. Напротив, нужна е и малко самокритика. НАТО също допусна грешки и наруши някои от договорките си с Русия, като акцентира на разширяването (прието и подписано и от Русия), но пък занемари партньорството с нея особено по времето на Буш. Това занемаряване продължи, докато Меркел дръпна спирачката и наложи вето на прием на Грузия и Украйна в пакта. Но късно – отношенията вече бяха разклатени.
Друга такава грешка е разполагането на противоракетен щит в Полша и Румъния. След споразумението с Иран той нужен ли ни е вече? Да признаваш свои грешки, не означава да приемеш обаче руската военна доктрина, нито пък да позволяваш тя да забранява на съседите си правото им сами да решават къде и как да членуват. Тук е мястото и аз като един от участниците в преговорите с Кремъл за разширяването на НАТО да разсея всякаква пропаганда и да посоча, че подписът на Русия е поставен под договора за прием на нови членки и това стана напълно с тяхно съгласие. До ден днешен НАТО не е нарушил нито едно от условията в този договор. Въпреки това, казва Ишингер, Западът има какво още да направи за успокояване на положението и трябва да се стреми за диалог и сътрудничество с Русия, заявява още дипломатът.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,