На мода дойде
психоанализата, а
хиляди българчета
искат да учат само и
единствено психология
МЕКО казано, в последните двайсетина години направо преядохме с американски филми. Лесно обяснимо, че публиката ги лапаше като топъл хляб след ерата на руско-съветската диета. Макар че и тогава имаше прекрасни филми, които няма кой да измести от кинокласиката. Както и сега - сред американските заглавия има достойни да не бъдат пропускани. Какво губим и какво печелим от това филмово преяждане, си е тема за социалните антрополози.
Онова, което се набива на очи, са някои усвоени “филмови” моди. Например как се прави сватбена церемония насред полето - с арка, обилно украсена с цветя, свещеник “под наем”, шатри за гостите. И задължително преди това с ергенско и моминско парти. Пак като от филмите.
Пак оттам, от филмите, българската публика в по-голямата си част научи какво е да “ходиш при психоаналитик” и “семеен консултант”, а също и че тази услуга е скъпа - на сеанс най-малко по 150 долара и нагоре. Ходят си американските баровци на психоаналитик и така си решават проблемите в живота - питат психоаналитика си, той любезно ги изслушва и даже разсъждава вместо тях. Плащат си и хоп - проблемите направо сами изчезват или в по-масовия случай - решават се с малко усилие. Така е на кино, по филмовия сценарий.
В живота обаче всеки на свой крак виси, рецепти няма нито за малките, нито за големите проблеми, за драматичните обрати да не говорим. И тогава никак не е зле човек да потърси и помощ от психолог. Стига да е качествен професионалист.
Та ако се върнем към профанизирането на живота от средносладникавите американски филми, там щастието е винаги на една ръка разстояние. Повече “бодрост”, повече “доброта”, повече “оптимизъм”. Въобще мисли позитивно. Което и ще ви препоръча всеки трети психолог.
Лесните решения досущ като щастието са тук някъде наблизо, само трябва да протегнеш ръка и ако не ги достигнеш - има начин да си ги купиш. На това са стъпили впрочем всички успешни телевизионни предавания за примерни домакини.
Хапчета за щастие има и е само въпрос на личен късмет да се сдобиеш с тях. Например като следваш психология. Престижно звучи, направо те качва на гребена на вълната. Какво ще правиш с дипломата си, е друг въпрос, на който сега не искаш да отговаряш.
Вероятно това е едно от възможните обяснения защо в България в последните десетина години хиляди и хиляди български момичета и момчета искат да следват единствено и само психология. Специалност номер 1 в техните желания при кандидатстване в университет.
Освен това, казват, лесно се завършва - и дума за сравнение не може да става с физика, математика или инженерство например. За които са задължителни базовите знания от гимназията, но, за съжаление, малцина ги получават в днешно време.
Впрочем точно тези аргументи - за базовите знания от гимназията, са най-същественото обяснение защо толкова малко са кандидатите в техническите университети и защо инженерите с българска диплома са на път да се превърнат в изчезващ вид.
Когато математиката, физиката, химията, информатиката са преподавани в гимназията надве-натри, когато няма солидна основа от знания, няма как да се подготвят тези хора за инженери или компютърни специалисти. Ще отпаднат още в първи, втори курс на следването, няма как да стигнат до защита и диплома, защото няма как пропастта от основни знания да се навакса за година-две в университета.
Затова и логичният отговор на въпроса докога на мода ще бъде психологията трябва да се търси в средното образование - ако точните науки са на полагащото им се почетно място, ако се преподават пълноценно и задълбочено и ако зрелостниците излизат от гимназията с достатъчно знания, няма да я има тази мода, няма да наблюдаваме тази патологична страст да се учи психология.
Една професорка от престижен български университет доста лековато обяснява, че младежите искали да учат психология, защото били от проблемни семейства. Имали лични проблеми и трудности.
Едва ли от един випуск от 50 000 деца една трета са от проблемни семейства, та мнозинството от тях ще се втурва към психологията като към пристан на изцелението. Модата по принцип не подлежи на логически постройки, а пазарът на труда е този, който има последната дума. Да, има работа за психолози и още как. Стига те да са наясно, че това поприще нито е толкова лесно, нито е толкова добре платено. Дори и в чужбина. Познавам българи, които завършиха психология в чужбина и (за моя изненада!) дори работят там. По специалността. Грижат се за деца с аутизъм и за проблемни младежи. И това е наистина прекрасен пример за професионална реализация. Но там държавата има сериозни ангажименти да предостави адекватна психологична грижа. Що се отнася до България, страната ни все още е от малкото в Европейския съюз, в които психологическата и психотерапевтичната помощ не се подпомагат от държавата.
Затова, когато избирате психологията за ваша специалност, няма да е зле да си наложите малко диета на американски филми. И да не следвате модата, защото тя е временно явление, дори и в българския случай от последните години. Да не се предоверявате на примера на залязващи манекенки и фолк певици с диплома за психолог, а да знаете, че този избор е ваш и е за цял живот.