Спиралата на терора

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5648992 www.24chasa.bg

Индивидуалният

тероризъм е

следващият етап

от войната, как

да го спрем?

И пак. Нов атентат във Франция, нови невинни жертви, нови почернени фамилии, нов шок и ужас в Европа, нови призиви за твърда ръка, нови лозунги срещу религии, държави, континенти, а всъщност срещу хора – срещу дузина виновни и милиони невинни.

Терорът продължава и ни всмука в спирала, която само скъсява разстоянието от един атентат до друг, от една смърт до следващата. До такава степен абсурдът ни е погълнал, че вече е нормално да изчисляваш вероятността ти самият или семейството ти да загине от атентат. Не днес, не утре, не във Франция, не в Истанбул, но пък възможно ли е да ни се размине на всички, на мен, на теб?

Когато човек си задава този въпрос, неминуемо е да го обземат страх, гняв и желание да се защити и да защити живота на децата си на всяка цена. Няма приказки за толерантност, ценности, свобода, които да успеят да намалят страха от неизвестното, от дебнещата смърт зад ъгъла, от въпроса “Накъде отива светът?”.

Какво да правим тогава? Да се пуснем още по-бързо по спиралата, да издигнем стени, да се въоръжим, да разпуснем ЕС, да бомбардираме всички извън Европа, да обесим всеки брадат, да линчуваме всяка с бурка? И да чакаме те да направят същото до пълното ни взаимно унищожение? Кой е правилният отговор на безпричинното убийство? Да склоним глава или да посечем врага?

Този разговор става все по-труден с нарастването на броя на хората около нас, които по един или друг начин са засегнати. Всъщност всички сме засегнати. Едва ли вече има човек, който да не е ползвал или проверявал функцията във фейсбук

селфчек - отбелязване,

че си жив,

ако си на място, на което е имало атентат. Или да не е звънял на близки, които са на почивка. На деца, които следват там някъде. На приятели, които са емигрирали и са в окото на терора.

Как да противостоим на тази кървава лудост? Разговорът всъщност има две посоки. Едната е как да се справим генерално с проблема. А другата е стъпка по стъпка да проникнем зад стената на страха и да разберем кой и какви грешки допуска, за да се стигне дотук.

Да започнем с втория, защото той ще ни изведе и до отговорите на някои въпроси в първия. Атентати се случват навсякъде, но Франция е особено тежко засегната през последните години.

Още след удара по “Шарли ебдо”, но най-вече при убийствата в Париж европейските партньори на Франция посочиха много и все тежки грешки на своите колеги от силите за сигурност. Французите направиха обстоен анализ на всичко и на 12 юли го връчиха на президента си. В този доклад се обяснява как в действителност атентатите в Париж е можело да бъдат предотвратени при по-добра работа на полицията и разузнаването.

Структурен хаос в тайните служби, съмнения в ефективността на закона за извънредни положения от 1955 г., абсолютно неефикасно използване на армията и полицията срещу вътрешната заплаха – това са част от изводите в доклада.

Очакваше се Оланд да реагира на него, но той не го стори. Пълно мълчание, което няма да убегне на политическите му противници и най-вече на популистите като Льо Пен. Вероятността уплашени и отчаяни от неспособността на досегашните политици да се справят със заплахата французи да гласуват за онези, които обещават незабавно решение, е огромна. Какво би станало, ако Франция избере Льо Пен?

Повече твърда

ръка, повече

полиция,

повече армия, повече забрани, по-малко чужденци, никакви имигранти и бежанци. Ще помогне ли това? По-вероятно е обратното. Да погледнем какво се случи досега – Франция е в извънредно положение от последния атентат. Въоръжена полиция и военни охраняват навсякъде, бежанският поток от последната година се спря в Германия, но ударите на ислямистите са най-жестоки във Франция и Белгия – държави с дългогодишен проблем в управлението. А терористите са хора, родени и израснали в тях. Техни граждани. Тоест налице са два проблема – неефективни разузнаване и полиция и политика, допускаща да изникне един паралелен свят, в който държавата няма интерес дори да надникне.

А какво се случва там? Франция е от европейските държави с рекордна младежка безработица. Дори и да си бял, учен и обичан християнин, вероятността да не си намериш работа е голяма, камо ли, ако едва говориш френски и не си излизал от гетото си. Младежите от гетата, израснали във Франция, не са приемани като истински французи, но не са вече и автентични араби като в родината на родителите си.

Липса на

идентичност,

липса на

перспектива -

в такава ситуация всеки, който обещае истинска родина, макар и религиозна, пълно приемане и възможност да станеш герой, хвърля думите си в благодатна почва.

С политика на тотално отхвърляне, каквато обещават популистите, този ефект само ще се удесетори. Другото, което Льо Пен ще направи, е референдум за излизане от ЕС като във Великобритания. Дали това е разумно, когато говорим за сигурност? Разбира се, че не. Тепърва ще се видят и щетите за общата сигурност от Брекзита. А дали още повече въоръжени полицаи по улиците ще предотвратят атентатите? Както се видя от този – също не. Въпросът на деня е как така един камион успя да връхлети върху хората, празнуващи 14 юли, улицата не е ли била осигурена. Властите ще трябва да отговорят на него, но как в бъдеще могат да се осигурят всички пешеходни зони? Моловете? Централните улици? Баровете, кафенетата, стадионите? Няма как. Изводът е, че повечето мерки за сигурност

не носят

сигурност

Всеки луд, независимо дали е ислямист, християнин като Брейвик или болен като пилота на “Джърман уингс”, може да вземе със себе си в смъртта десетки хора.

Това не трябва да ни кара да се отказваме от мерките за сигурност, разбира се, но не бива и доброволно да превръщаме Европа във военна зона. Трябва да настояваме тези мерки да са ефективни, а не показни.

От години “Ал Кайда” пуска призиви към последователите си да атакуват както могат, ако трябва, и с камиони, в мрежата дори има нейно упътване как точно може да се използва камион като оръжие. “Ако не можете да намерите взривове и автомати, за да атакувате американци, французи и техните съюзници навсякъде по света, то качете се на кола, на булдозер, на багер, смажете главата му с камък, бутнете някого от високо, заколете го, отровете го, удушете го.” Тези смразяващи думи са на един от говорителите на “Ислямска държава” Абу Мохамед ал Аднани, произнесени през септември 2014 г. и са достояние на всички спецслужби. Как може да се спре това? Атентати с коли и булдозери вече са извършвани в САЩ, а в Израел са почти ежедневие. Нарича се do-it-yourself-terrorism (направи-си-сам-тероризъм) и е почти невъзможно да бъде спрян. Поне не с бомби и арести. Явно трябва да преосмислим изобщо концепцията си за сигурност и за съжителство не просто с друга култура в Европа, а в целия свят. И това ни отправя и към първия и най-важен разговор – как да променим света, за да се спре тази спирала от насилие? Възможно ли е в днешния глобален свят ние да получаваме само благата, а бедността и смъртта да е за другите? Ние да ядем ягоди през януари и да носим рокли за пет евро, ушити от беднячки в Бангладеш, да пълним колите си с евтин бензин, да обикаляме света, да зариваме Третия свят на по-бедните с боклука си и да очакваме, че събирането на световете ни ще ни донесе само техните блага, но не и техните катастрофи? Няма как, трябва да приемем, че техният ад просто дойде при нас.

Истината е, че подобни атаки, при които загиват десетки невинни, има почти всяка седмица навсякъде по света. Жертвите на ислямския тероризъм все още са най-вече мюсюлмани – съграждани на самите атентатори, хора от същата религия, от същата културна среда. Така че не става дума и за сблъсък на религии или на култури, а на елити. Техните елити срещу нашите елити. Едни елити, жадни за власт и влияние, които не се интересуват от живота на сънародниците си, сеят смърт срещу други елити, неспособни да се издигнат над желанието си за власт и влияние, за да служат на гражданите си. Жертвите са невинните и от двете страни. Разликата е само в това, че нашите елити все пак ги избираме ние. Затова сега призивът към всеки един е не: “Не се страхувай”. А просто “Мисли!”

Мисли кого избираш, мисли какви са последствията от това. Отговорът на въпроса “Накъде отива този свят” все още е “Накъдето ние го закараме”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,